ЕСТАТ: 8 партии влизат в парламента, ако изборите бяха днес
8 партии имат късмет за влязат в новия парламент. Това демонстрира проучване на електоралните настройки от организация ЕСТАТ.
ГЕРБ-СДС получават 26.1% от гласовете, следвани от " Продължаваме промяната " с 16.8% , Движение за права и свободи - 10.3%, " Възраждане " с 10.1%, пети са Българска социалистическа партия - 9.3%, съгласно изследването, следвани от " Демократична България " с 6.9%, " Български напредък " 4.8% и ИТН с 4.2%.
Поскъпването и инфлацията, ниските приходи и електрическата енергия и горивата са в топ 3 на проблемите, които жителите са избрали като най-големи и би трябвало незабавно да намерят решение.
41% от интервюираните показват, че ще гласоподават на 2 октомври, 25 на 100 споделят, че по-скоро ще гласоподават , 12% сигурно няма да гласоподават, а други 15 на 100 споделят, че по-скоро няма да гласоподават. 7% от интервюираните към момента не са решили ще отидат ли до урните или не.
Основни заключения
Предстоящите избори попадат в извънредно отрицателен събитиен подтекст, което образува чувството, че от вота зависи малко или нищо. Посланията на политическите сили са слаби, а акцията е вяла и като разследване, гласоподавателите ще гласоподават не за най-хубавата, а за най- малко неприятната опция. Това неизбежно ще се отрази на интензивността, която така и така бележи негативен тренд – от 50 на 100 през април, предходната година, до 40 на 100 през ноември.
Данните дават съображение да се чака интензивност в границите на 2,2 – 2,5 милиона гласоподаватели, което прави сред 33 и 38 на 100 от всички, имащи право на глас , в това число гласуващите в чужбина. Прагът за влизане в Народното събрание също ще бъде рекордно невисок – сред 90 и 100 хиляди гласа. Най-високо присъединяване се чака от хората на възраст сред 50 и 60 години, приключилите университет, мениджърите и в обитаемоте места, разнообразни от София.
70 на 100 от гласоподавателите са твърдо решили кого да поддържат . Техният дял е доста над междинния измежду хората над 50 години, работещите, пенсионерите и столичаните. Малко над една четвърт още не са създали избора си, само че вероятността множеството от тях въобще да гласоподават, както и да концентрират вота си най-вече в една политическа мощ е единствено теоретична.
В подредбата на политическите сили цялостна изясненост има само във връзка с първото място на ГЕРБ. Втората позиция на Политическа партия, съгласно данните, също наподобява сигурна, само че загуба на поддръжка за тях в последните дни на акцията, както и прикрит избор или прилив към Възраждане, могат да доведат до разбъркване.
Изследването демонстрира, че идващият парламент ще е мощно фрагментиран , без значение дали ще се състои от 6, 7 или 8 партии. Опонентите на ГЕРБ от предходното постоянно ръководство ще бъдат надалеч от болшинство, а за партията на Борисов, даже като първа мощ, на разлика отостаналите, ще е доста мъчно да откри допустими сътрудници за сформиране на кабинет.
ГЕРБ-СДС получават 26.1% от гласовете, следвани от " Продължаваме промяната " с 16.8% , Движение за права и свободи - 10.3%, " Възраждане " с 10.1%, пети са Българска социалистическа партия - 9.3%, съгласно изследването, следвани от " Демократична България " с 6.9%, " Български напредък " 4.8% и ИТН с 4.2%.
Поскъпването и инфлацията, ниските приходи и електрическата енергия и горивата са в топ 3 на проблемите, които жителите са избрали като най-големи и би трябвало незабавно да намерят решение.
41% от интервюираните показват, че ще гласоподават на 2 октомври, 25 на 100 споделят, че по-скоро ще гласоподават , 12% сигурно няма да гласоподават, а други 15 на 100 споделят, че по-скоро няма да гласоподават. 7% от интервюираните към момента не са решили ще отидат ли до урните или не.
Основни заключения
Предстоящите избори попадат в извънредно отрицателен събитиен подтекст, което образува чувството, че от вота зависи малко или нищо. Посланията на политическите сили са слаби, а акцията е вяла и като разследване, гласоподавателите ще гласоподават не за най-хубавата, а за най- малко неприятната опция. Това неизбежно ще се отрази на интензивността, която така и така бележи негативен тренд – от 50 на 100 през април, предходната година, до 40 на 100 през ноември.
Данните дават съображение да се чака интензивност в границите на 2,2 – 2,5 милиона гласоподаватели, което прави сред 33 и 38 на 100 от всички, имащи право на глас , в това число гласуващите в чужбина. Прагът за влизане в Народното събрание също ще бъде рекордно невисок – сред 90 и 100 хиляди гласа. Най-високо присъединяване се чака от хората на възраст сред 50 и 60 години, приключилите университет, мениджърите и в обитаемоте места, разнообразни от София.
70 на 100 от гласоподавателите са твърдо решили кого да поддържат . Техният дял е доста над междинния измежду хората над 50 години, работещите, пенсионерите и столичаните. Малко над една четвърт още не са създали избора си, само че вероятността множеството от тях въобще да гласоподават, както и да концентрират вота си най-вече в една политическа мощ е единствено теоретична.
В подредбата на политическите сили цялостна изясненост има само във връзка с първото място на ГЕРБ. Втората позиция на Политическа партия, съгласно данните, също наподобява сигурна, само че загуба на поддръжка за тях в последните дни на акцията, както и прикрит избор или прилив към Възраждане, могат да доведат до разбъркване.
Изследването демонстрира, че идващият парламент ще е мощно фрагментиран , без значение дали ще се състои от 6, 7 или 8 партии. Опонентите на ГЕРБ от предходното постоянно ръководство ще бъдат надалеч от болшинство, а за партията на Борисов, даже като първа мощ, на разлика отостаналите, ще е доста мъчно да откри допустими сътрудници за сформиране на кабинет.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ