8 от 10 от асансьорите в България са останали без

8 от 10 от асансьорите в България са останали без елементи за ремонт, поправят ги с налични материали или некачествени елементи. При съвсем 120 хиляди подемника, 100 хиляди са създадени до 1994 година, като след затварянето на държавния цех към този момент не се вършат детайли за тях. Това сподели Николай Маринков, който е ръководител на Българската асансьорна асоциация.
Завод за частите „ корони “,например, има в с. Ветрен, само че съгласно Маринков те се изработвали от мека мед, което ги правело некачествени. По думите му няколко месеца след подмяната те още веднъж дефектирали.
Типично по нашенски пък някои компании избирали да поправят асансьора или с налични средства, или да ги пригодят, тъй че да работят и без развалената част.
„ 100 хиляди са лифтовете у нас, които в случай че бъдат тествани както би трябвало, ще бъдат спрени, поради най-малко едно устройство, което е дало недостатък, а етажната благосъстоятелност е решила да не го поправя, тъй като е скъпо “, изяснява Маринков. Ако приемем, че ремонтът коства 300 лева, а постройката е 8 етажна с 16 фамилии, това значи, че всяко домакинство ще би трябвало да задели за поправката по 18.75лв., демонстрират сметките. Дори и въпреки всичко живущите в кооперацията да желаят да подменят частта, в множеството случаи това било невероятно, тъй като освен, че към този момент не се произвеждала, само че и нямало неин сурогат. Това значи, че съвсем всички асансьори у нас могат да бъдат наречени рискови.
Има и още един абсурд – в Наредбата за безвредна употреба на асансьорите е записано, че те би трябвало да дават отговор на условията на сигурност към годината, в която са създадени. „ При нашите асансьори липсват доста ограничения за сигурност, които могат да спасят човешки животи. От 70-те години насам всяка една страна в Европейски Съюз е направила огромни промени и е задължила хората да ги преоборудват, тъй че да са безвредни. Само у нас не са в сходство с европейските стандарти за сигурност “, сподели Николай Маринков.
По думите му една такава наложителна мярка била монтирането на врата на кабината, с което щели да се предотвратят доста смъртни случаи и произшествия. Друг проблем бил неналичието на претоварващи устройства. Те пищят и не разрешават на асансьора да се движи, до момента в който един от хората не излезе. „ Ръчните порти също са рискови, тъй като заради занемарена поддръжка лифтът може да не е отишъл на етажа, а ние да успеем да отворим вратата и в случай че сме по-невнимателни ще паднем в шахтата. Те би трябвало да бъдат сменени с автоматизирани, т.е. когато извикаме асансьора вратите сами да се отварят “, изяснява Маринков.
Сервизните компании, които поддържат асансьорите пък постоянно взимали пари на ръка от домоуправителя и не издавали фактури, или издавали единствено за част от сумата, добави още той.
От 8 години няма софийско учебно заведение, което да образова асансьорни експерти, до момента в който във втория по величина град у нас Пловдив - има една такава компетентност. Заради неналичието на школа, които да ги приготвят, огромна част от техниците минавали образование, което трае към 3 месеца, споделят от Държавна организация за метрологичен и механически контрол (ДАМТН).
От началото на годината досега те са направили 6106 инспекции, като 89 асансьори са били спрени от употреба. Написани са и 35 акта за административни нарушавания за замяна на кабел или въже и 1236 наставления, свързани с контролиране на избрани буфери и вратите на асансьорите. Почти всички административни и публични здания към този момент имат инсталиран щит, споделя Мария Вълкова от ДАМТН.
В случай, че асансьорът заседне и пасажерът в него реши са слиза от него, щитът има за цел да го защищити от рухване в шахтата.