8 март без карамфили: Соаре по стихове на Багряна в Централни Хали в София
8 март у нас има две клишета , които си подават ръка през десетилетията - за соц " труженичката " с карамфил и актуалната " дама " с букет по обвързване. Между тях остава празно място - това, в което 8 март е ден на свободата, реализацията, еманципацията, на правото да бъдеш себе си: да бъдеш свободна, неуместна, спорна, надарена, уязвима, непокорна, амбициозна - и да не се извиняваш за това. Точно в тази територия влиза " безконечната и святата " Елисавета Багряна.
Нищо общо няма буйната и интелигентна Елисавета с христоматийния облик, който ни е налаган. Истинската Багряна е момичето, което потегля като учителка на село и вижда от близко живота на дамите, които в никакъв случай не са били вдъхновения, а всеки ден работят неуморно и мълчат.
Багряна е дамата, която не остава в вярното фамилно състояние - разводът през 20-те години на ХХ век не е просто житейска детайлност, а публичен скандал.
Багряна е и пътешественичката, която напуща улеснение и уют, тръгвайки да учи и да обикаля из Западна Европа. Тя е поетесата, която написа " Вечната и святата " и не звучи като кротка ученичка на никого.
По-късно Елисавета Багряна ще бъде предлагана за Нобелова премия. Ще преживее три столетия и три режима - Царство България, социализма и демокрацията, без да спре да бъде тематика за злословия, митове и неуместни въпроси.
Багряна е от тези фигури, за които българската просвета избира да приказва с безвредни думи. А тя е всичко друго, само че не и безвредна. Има биография, в която проличава, че Лиза не е обичала да стои спокойно - псевдоними, пътувания, огромни любови, и още по-неприятното - способността ѝ да остава жива, когато към нея се сменят морала, цензурата и модата.
Парадоксът е, че Багряна може да бъде по едно и също време възпявана и подозирана, коронясвана и изклюкарствана, тъй като тя не се побира в комфортната концепция за жена-поетеса. Тя е по-скоро документ за женската независимост - и за цената ѝ.
" Аз обичам самата обич "
" Аз обичам самата обич " е соаре, не рецитал! На 8 март тази Багряна излиза от портретите и празничните речи и влиза в живото пространство - като диалог, конфликт, интимно самопризнание.
" Аз обичам самата обич " е соаре/пърформанс - род, който преднамерено бяга от тържествения етикет. На сцената на Централни хали ще се качат актрисите Снежина Петрова и Жорета Николова от Народния спектакъл, актрисата, лингвист и публицист, телевизионната водеща Искра Ангелова и джаз-ретро певицата и композитор Цветелина Чендова.
Това са четири дами с разнообразни биографии и разнообразни температури на гласа, които се срещат в една обща линия - да прочетат Багряна не като монумент, а като човек.
Представете си София...
Представете си, че София още веднъж е градът на соаретата - на литературните препирни, на блясъка на дребните салони, на чарлстона и джаза, който се носи като парфюм в късната вечер.
Представете си една жена в центъра на този град - Елисавета Багряна: свободна, дръзка, непокорна, способна да обича до крайности и да трансформира любовта си, сълзите си, депресията си, подозренията си, борбите си в стих.
Това няма да е просто една хубава вечер с лирика. Това е вечер за любовта като риск, за дамата като обществено събитие, за репутацията като надзор, за гения като оръжие. Без възторг. С задоволително студ, с цел да е почтено. И с задоволително възприятие за подигравка, с цел да не се трансформира в лекция.
Защото 8 март не е ден на дамата в положително въодушевление, с увехнали карамфили и чаша кисело вино в ръка. Това е ден за дамата, която има право да бъде, да се осъществя, да мечтае, да се осмелява и за дамата, която заплаща цена, когато го упражнява. Ден за свободата да бъдеш неуместна. И в случай че търсим български облик на тази независимост - Багряна е съвсем без конкуренция. Поетесата, която прави любовта си обществена и персоналната си воля - книжовен факт.
Какво да очаквате
На сцена " Централни хали " в сърцето на София ще се потопите в същинско ретро празненство в духа на 20-те и 30-те години на ХХ век, в което посетители и актьори пътуват с машина на времето - поезията на Багряна оживява като диалог с публиката.
Вечерта ще бъде пропита от съкровените и ретро песни на Цветелина Чендова - по този начин, както е звучал в София преди век: топло, по градски и интимно.
Дрескодът е част от магията: шапки, пера, шалове, костюми с папийонки, червило, тиари - с цел да върнем Халите към тяхната красива атмосфера: място за срещи, за флирт, за умна игра, за независимост.
Четене на стихове , писма, мемоари и документирани обстоятелства, които звучат като слух. И клюки, които звучат като факт. Прекрасна музика. Документални фрагменти. Участие на публиката.
И най-после това, което съвсем в никакъв случай не се случва в формалните осмомартенски банкети: същинска среща с публиката, диалог, чаша вино под ретро-саундтрака на Стара София, и чувството, че София може да бъде град на живите думи, освен на афишите.
Соарето е за всички, които си показват 8 март като ден на свободата и еманципацията, а не на клишетата. Билетите са на цена от 15 евро , а за възпитаници и пенсионери по 10 евро и могат да се купят на касите на Easy Pay и на epaygo.bg.
Нищо общо няма буйната и интелигентна Елисавета с христоматийния облик, който ни е налаган. Истинската Багряна е момичето, което потегля като учителка на село и вижда от близко живота на дамите, които в никакъв случай не са били вдъхновения, а всеки ден работят неуморно и мълчат.
Багряна е дамата, която не остава в вярното фамилно състояние - разводът през 20-те години на ХХ век не е просто житейска детайлност, а публичен скандал.
Багряна е и пътешественичката, която напуща улеснение и уют, тръгвайки да учи и да обикаля из Западна Европа. Тя е поетесата, която написа " Вечната и святата " и не звучи като кротка ученичка на никого.
По-късно Елисавета Багряна ще бъде предлагана за Нобелова премия. Ще преживее три столетия и три режима - Царство България, социализма и демокрацията, без да спре да бъде тематика за злословия, митове и неуместни въпроси.
Багряна е от тези фигури, за които българската просвета избира да приказва с безвредни думи. А тя е всичко друго, само че не и безвредна. Има биография, в която проличава, че Лиза не е обичала да стои спокойно - псевдоними, пътувания, огромни любови, и още по-неприятното - способността ѝ да остава жива, когато към нея се сменят морала, цензурата и модата.
Парадоксът е, че Багряна може да бъде по едно и също време възпявана и подозирана, коронясвана и изклюкарствана, тъй като тя не се побира в комфортната концепция за жена-поетеса. Тя е по-скоро документ за женската независимост - и за цената ѝ.
" Аз обичам самата обич "
" Аз обичам самата обич " е соаре, не рецитал! На 8 март тази Багряна излиза от портретите и празничните речи и влиза в живото пространство - като диалог, конфликт, интимно самопризнание.
" Аз обичам самата обич " е соаре/пърформанс - род, който преднамерено бяга от тържествения етикет. На сцената на Централни хали ще се качат актрисите Снежина Петрова и Жорета Николова от Народния спектакъл, актрисата, лингвист и публицист, телевизионната водеща Искра Ангелова и джаз-ретро певицата и композитор Цветелина Чендова.
Това са четири дами с разнообразни биографии и разнообразни температури на гласа, които се срещат в една обща линия - да прочетат Багряна не като монумент, а като човек.
Представете си София...
Представете си, че София още веднъж е градът на соаретата - на литературните препирни, на блясъка на дребните салони, на чарлстона и джаза, който се носи като парфюм в късната вечер.
Представете си една жена в центъра на този град - Елисавета Багряна: свободна, дръзка, непокорна, способна да обича до крайности и да трансформира любовта си, сълзите си, депресията си, подозренията си, борбите си в стих.
Това няма да е просто една хубава вечер с лирика. Това е вечер за любовта като риск, за дамата като обществено събитие, за репутацията като надзор, за гения като оръжие. Без възторг. С задоволително студ, с цел да е почтено. И с задоволително възприятие за подигравка, с цел да не се трансформира в лекция.
Защото 8 март не е ден на дамата в положително въодушевление, с увехнали карамфили и чаша кисело вино в ръка. Това е ден за дамата, която има право да бъде, да се осъществя, да мечтае, да се осмелява и за дамата, която заплаща цена, когато го упражнява. Ден за свободата да бъдеш неуместна. И в случай че търсим български облик на тази независимост - Багряна е съвсем без конкуренция. Поетесата, която прави любовта си обществена и персоналната си воля - книжовен факт.
Какво да очаквате
На сцена " Централни хали " в сърцето на София ще се потопите в същинско ретро празненство в духа на 20-те и 30-те години на ХХ век, в което посетители и актьори пътуват с машина на времето - поезията на Багряна оживява като диалог с публиката.
Вечерта ще бъде пропита от съкровените и ретро песни на Цветелина Чендова - по този начин, както е звучал в София преди век: топло, по градски и интимно.
Дрескодът е част от магията: шапки, пера, шалове, костюми с папийонки, червило, тиари - с цел да върнем Халите към тяхната красива атмосфера: място за срещи, за флирт, за умна игра, за независимост.
Четене на стихове , писма, мемоари и документирани обстоятелства, които звучат като слух. И клюки, които звучат като факт. Прекрасна музика. Документални фрагменти. Участие на публиката.
И най-после това, което съвсем в никакъв случай не се случва в формалните осмомартенски банкети: същинска среща с публиката, диалог, чаша вино под ретро-саундтрака на Стара София, и чувството, че София може да бъде град на живите думи, освен на афишите.
Соарето е за всички, които си показват 8 март като ден на свободата и еманципацията, а не на клишетата. Билетите са на цена от 15 евро , а за възпитаници и пенсионери по 10 евро и могат да се купят на касите на Easy Pay и на epaygo.bg.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ