10 мъдри народни мисли за майката
8 март е Международният ден на дамата. Това обаче е празник, който едни тачат, а други подценяват, тъй като го свързват със социалистическото минало. Започнал единствено като политическо събитие на социалистите, празникът последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях – нещо като композиция от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от Организация на обединените нации, е мощно застъпена, а на битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра. Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия.
Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд.
Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз. Съществуват обаче отзиви, че този факт не е доказан, а е бил фиктивен през 1955 година евентуално с претекста празникът да се счита за комунистическа идеология.
На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота.
На идната година, Международният ден на дамата е маркиран от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 година във Франция и Русия. На Запад Международният ден на дамата се отбелязва през 10-те и 20-те години на предишния век, само че последователно замира. Той се възобновява със зараждащия се феминизъм през 60-те години на 20 век. 
У нас 8 март в началото се отбелязва с беседи измежду непретенциозен кръг социалисти през 1911 година, през 1915 година е първото обществено честване. Като общобългарски празник 8 март стартира да се отбелязва след 9 септември 1944 година Отначало по предприятия, фабрики, институции се вършат събрания, на които се регистрира приносът на дамите в производството, културата, науката и публичния живот.
След 1960 година честването взема изключително необятни размери и става обичан празник на дамите от всички възрасти, изключително в държавните институции. Даже празникът получава неофициалното название „ ден на колежката “.
Дори и да сте измежду тези, които години наред към този момент „ се борят “ против съществуването на празник, маркиран като „ Ден на дамата “, ние през днешния ден ви предлагаме да отдадем респект на майката. Макар че тази респект няма по какъв начин да бъде побрана в едно денонощие. 
Майката е безконечният ни празник, както децата са безконечната ѝ болка. Дори когато е горе, тя ни гледа и направлява. Затова я търсим във всяка звезда. Взираме се в светлината ѝ и се молим да ни погали още веднъж. Както в миналото. Дори усещаме ръката ѝ върху олисялото теме или боядисаните ни коси. Вече сме други, а тя същата: мека и топла както никоя друга.
Сигурно Господ е решил майката да бъде най-специалното нещо на света. И по тази причина ѝ е отредил щастието да бъде постоянно обичана. Тя е първата, която цялостни очите ни, щом надигнем глава да надзърнем в белия свят. Нейна е първата усмивка, ласка, ария. Млякото, сълзите, бръчките, които волно или не сме ѝ издълбали.
Но колкото и да е набраздено лицето ѝ, снежна главата и изморено тялото, за нас тя си остава най-красивото, мощно, мъдро, умно и благородно творение, което е минало през живота ни. Умните хора са го споделили още преди доста години: Майката постоянно е известна, а майчината обич в никакъв случай не остарява, тъй като майката е и единственият човек, който те обича още преди да те познава.
В този ред на мисли през днешния ден, точно на 8 март, се опитахме да съберем националната мъдрост, трупана през вековете, и с част от думите, излъчени от уста на уста, да поздравим всички майки в България – без значение от възрастта. Разбира се, в случай че се сещате за още точни избрания – чути или прочетени някъде, които не би трябвало да бъдат пропускани, можете да продължите тематиката в мненията под публикацията. Ето в празничния ден 10 мъдри национални мисли за майката.
1. Дори майка ти да е бедна, от нея не можеш да си отидеш и да намериш друга.
2. Синът го боли пръст, а майката – сърцето.
3. По-добре да плаче детето, в сравнение с майката.
4. Това, което е уродливо за непознатите хора, е красиво за майката.
5. Да зарадваш сина, значи да зарадваш майката.
6. Дъщерята ще върви по клоните на това дърво, на което се е качила майката. Навиците на майката минават у децата.
7. Който желае да убие детето, би трябвало първо да убие майката.
8. За мъжа се съди по дамата, за майката – по детето.
9. Ако майката се моли за сина, значи той не е напълно пропаднал.
10. Последиците от гибелта на майката се демонстрират последователно, както седенето върху камък.
