8 г. от смъртта на Желю Желев: БКП и СДС тайно окастриха властта на президента
8 години след гибелта на първия демократично определен президент у нас - Желю Желев, позициите му по основни въпроси на ръководството са изключително настоящи през днешния ден, когато в обществото се завъртя концепцията за президентска република. Философът от Веселиново пое поста на държавен глава след оставката на Петър Младенов през август 1990 година, а на първите демократично извършени избори през януари 1992 година е избран отново и остава на най-високия пост в страната до януари 1997 г.
Желев не криеше, че е корав последовател на президентската власт и признаваше, че не е спирал да се бори за повече пълномощия на президента. Но по този начин и не съумя да промени статута на стопанина на " Дондуков " 2 и това докара до куп катаклизми.
„ Тези пълномощия на президента, които желаех да има, изчезнаха. Навремето, когато се разработваше разделът „ президент ”, новопокръстилата се Българска комунистическа партия в Българска социалистическа партия беше на власт, и те съумяха тихомълком да окастрят властта на президента. Макар Народното събрание и президентът да имат идентична легитимност, идентична тежест в обществото и в ръководството на страната, тази конституция даде най-вече власт на Народното събрание, декларира той в прав текст.
Желев декларира, че една от огромните неточности е формата на държавно ръководство. И тогава, и през днешния ден настоявам, че на нас ни беше нужна президентска, а не парламентарна република. Още по време на Великото национално заседание споделях, че който и да е президентът, той би трябвало да има мощни правомощия; че занапред започваме преход, всички се надяваме той да стане за три-четири години, само че един бог знае какъв брой дълго ще продължи.
Желю Желев с вицeпрезидента Блага Димитрова
Въпреки това пълномощията на президента бяха окастрени. Въобще тогава и за двете политически сили беше особено партизанското деяние. По същия метод на кръглата маса Съюз на демократичните сили оряза пълномощията президента Петър Младенов и с цел да го унизи до дъно, вкара двойното название ръководител (президент), споделяше разочарованието си философът от Веселиново.
Синият отстъпник с Димитър Луджев
И в действителност - орязването на президентските пълномощия стартира по времето на първия демократично определен държавен глава Желю Желев.
Четиримата президенти - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев
С решение № 387/24 септември 1992 година на Министерския съвет и молба до Конституционния съд (КС), подписана от министър-председателя (Филип Димитров) се желае от Конституционен съд пояснение „ дали президентът на Републиката или Министерският съвет е оправомощен да управлява в спокойно време въоръжените сили, Националната работа за сигурност, Националната работа за защита, Националната разследваща работа и Националната полиция ".
Конституционен съд незабавно образува дело, само че отклонява вземането на решение с определение от 29.09.1992 година по к.д. № 26/92, като „ дефинира настояването на Министерски съвет като спор за подготвеност сред Правителството и президента на Републиката и изисква в едномесечен период Министерски съвет да показа писмени доказателства, че е извършено плануваното в член 17, алинея 3 ЗКС разискване на разногласието и за резултатите от него. “
Делото няма развиване по-късно, което демонстрира, че най-вероятно сред държавното управление и президентството е била реализирана тогава някаква негласна сделка, която остава скрита за необятната аудитория, само че тази сделка оказва по-късно огромно въздействие върху бранш „ Сигурност “ и по тази причина е значимо да се разбере тъкмо какво е станало тогава и кои са били главните участници.
Може би и вследствие на тази сделка, с смяна на разнообразни закони, до края на 90-те години всички войски отвън Българската войска последователно стартират или да се закриват, или да се изваждат от състава на Въоръжените сили (ВС) и да се приподчиняват на Министерство на вътрешните работи, което е под контрола на изпълнителната власт.
Постепенно и Националната работа за сигурност се изважда от състава на Водоснабдителна система и по-късно се преобразува в ДАНС през 2007 година и надлежно също минава под контрола на изпълнителната власт.
По този метод всички силови структури, които дават отговор за вътрешната сигурност на страната минават на директно послушание на изпълнителната власт и не са в състава на въоръжените сили в спокойно време.
Желев не криеше, че е корав последовател на президентската власт и признаваше, че не е спирал да се бори за повече пълномощия на президента. Но по този начин и не съумя да промени статута на стопанина на " Дондуков " 2 и това докара до куп катаклизми.
„ Тези пълномощия на президента, които желаех да има, изчезнаха. Навремето, когато се разработваше разделът „ президент ”, новопокръстилата се Българска комунистическа партия в Българска социалистическа партия беше на власт, и те съумяха тихомълком да окастрят властта на президента. Макар Народното събрание и президентът да имат идентична легитимност, идентична тежест в обществото и в ръководството на страната, тази конституция даде най-вече власт на Народното събрание, декларира той в прав текст.
Желев декларира, че една от огромните неточности е формата на държавно ръководство. И тогава, и през днешния ден настоявам, че на нас ни беше нужна президентска, а не парламентарна република. Още по време на Великото национално заседание споделях, че който и да е президентът, той би трябвало да има мощни правомощия; че занапред започваме преход, всички се надяваме той да стане за три-четири години, само че един бог знае какъв брой дълго ще продължи.
Желю Желев с вицeпрезидента Блага Димитрова
Въпреки това пълномощията на президента бяха окастрени. Въобще тогава и за двете политически сили беше особено партизанското деяние. По същия метод на кръглата маса Съюз на демократичните сили оряза пълномощията президента Петър Младенов и с цел да го унизи до дъно, вкара двойното название ръководител (президент), споделяше разочарованието си философът от Веселиново.
Синият отстъпник с Димитър Луджев
И в действителност - орязването на президентските пълномощия стартира по времето на първия демократично определен държавен глава Желю Желев.
Четиримата президенти - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев
С решение № 387/24 септември 1992 година на Министерския съвет и молба до Конституционния съд (КС), подписана от министър-председателя (Филип Димитров) се желае от Конституционен съд пояснение „ дали президентът на Републиката или Министерският съвет е оправомощен да управлява в спокойно време въоръжените сили, Националната работа за сигурност, Националната работа за защита, Националната разследваща работа и Националната полиция ".
Конституционен съд незабавно образува дело, само че отклонява вземането на решение с определение от 29.09.1992 година по к.д. № 26/92, като „ дефинира настояването на Министерски съвет като спор за подготвеност сред Правителството и президента на Републиката и изисква в едномесечен период Министерски съвет да показа писмени доказателства, че е извършено плануваното в член 17, алинея 3 ЗКС разискване на разногласието и за резултатите от него. “
Делото няма развиване по-късно, което демонстрира, че най-вероятно сред държавното управление и президентството е била реализирана тогава някаква негласна сделка, която остава скрита за необятната аудитория, само че тази сделка оказва по-късно огромно въздействие върху бранш „ Сигурност “ и по тази причина е значимо да се разбере тъкмо какво е станало тогава и кои са били главните участници.
Може би и вследствие на тази сделка, с смяна на разнообразни закони, до края на 90-те години всички войски отвън Българската войска последователно стартират или да се закриват, или да се изваждат от състава на Въоръжените сили (ВС) и да се приподчиняват на Министерство на вътрешните работи, което е под контрола на изпълнителната власт.
Постепенно и Националната работа за сигурност се изважда от състава на Водоснабдителна система и по-късно се преобразува в ДАНС през 2007 година и надлежно също минава под контрола на изпълнителната власт.
По този метод всички силови структури, които дават отговор за вътрешната сигурност на страната минават на директно послушание на изпълнителната власт и не са в състава на въоръжените сили в спокойно време.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ