Графикът на един столичанин
8:00 8 часа сутринта е. Отваряш очи даже без помощта на будилник и си признателен, че биологичният ти часовник е решил да те избави. Прекъсването на съня е за предпочитане пред това гибелта да те навести, тъй като тялото ти гори и се топи по чаршафите.
08:05 Взимаш си телефона, който единствено на втората минута към този момент повърхностно се лъзга по прелестно запотената ти длан.
08:10 Посещаваш тоалетната, с цел да хвърлиш първата за деня бомба там, защото знаеш, че времената по този начин или другояче са размирни.
08:30 Сутрешният душ е взет, кафето е преполовено, а крайчето на последната ти хапка от сандвича с кашкавал стърчи от устата ти.
08:45 В съвсем приключен тип си; до момента в който обуваш обувките си, се протягаш и взимаш първия парфюм, който успяваш да напипаш. Пръскаш се с него веднъж-дваж, едвам имаш що годе порядъчен мирис, и излизаш на странствуване към спирката на трамвая.
09:00 Вече си на спирката – кожата ти се разлага от цели 5 минути, а ти се намираш в море от баби, които са решили неведнъж да усилят възможностите си за инфаркт, излизайки в ден, който Емо Чолаков е определил като най-горещия за лятото.
09:07 Вече си в трамвая, а упованията, които си имал за атмосферата в него, са потъпкани. Очаквал си да е хладно, когато се качиш в новия трамвай 7, който се води подобен поради модерната му климатична система. Е да, но не. Сега можеш да се насладиш на 15 минутно пътешестване с нежелана непосредственост, топли милувки и мирис на екзотика.
09:25 Слизаш на заветната спирка, пооправяш си малко изменената от пътуването фасада и се запътваш към работното си място. Докато вървиш натам, ненадейно ставаш религиозен и се молиш да оцелееш в идващите 200 метра.
09:30 Влизаш в офиса и незабавно те лъхва вълната студ от най-близкия до вратата климатик. И макар че осъзнаваш, че те чака осемчасов работен ден, си признателен, че най-малко няма да умреш от горещина.
9:30 – 13:30 Кипи интензивен труд, а ти нямаш самообладание да настъпи обедната отмора.
13:30 Време е за ядене. За страдание, обаче, това е обвързвано с мигриране отвън офиса, което пък значи, че ще си заставен да се криеш от парещите лъчи на слънцето. Не че си задължен, де, само че ще е по-добре да го направиш, в случай че не искаш да изгориш жив.
ДОЧЕТЕТЕ ТУК!
08:05 Взимаш си телефона, който единствено на втората минута към този момент повърхностно се лъзга по прелестно запотената ти длан.
08:10 Посещаваш тоалетната, с цел да хвърлиш първата за деня бомба там, защото знаеш, че времената по този начин или другояче са размирни.
08:30 Сутрешният душ е взет, кафето е преполовено, а крайчето на последната ти хапка от сандвича с кашкавал стърчи от устата ти.
08:45 В съвсем приключен тип си; до момента в който обуваш обувките си, се протягаш и взимаш първия парфюм, който успяваш да напипаш. Пръскаш се с него веднъж-дваж, едвам имаш що годе порядъчен мирис, и излизаш на странствуване към спирката на трамвая.
09:00 Вече си на спирката – кожата ти се разлага от цели 5 минути, а ти се намираш в море от баби, които са решили неведнъж да усилят възможностите си за инфаркт, излизайки в ден, който Емо Чолаков е определил като най-горещия за лятото.
09:07 Вече си в трамвая, а упованията, които си имал за атмосферата в него, са потъпкани. Очаквал си да е хладно, когато се качиш в новия трамвай 7, който се води подобен поради модерната му климатична система. Е да, но не. Сега можеш да се насладиш на 15 минутно пътешестване с нежелана непосредственост, топли милувки и мирис на екзотика.
09:25 Слизаш на заветната спирка, пооправяш си малко изменената от пътуването фасада и се запътваш към работното си място. Докато вървиш натам, ненадейно ставаш религиозен и се молиш да оцелееш в идващите 200 метра.
09:30 Влизаш в офиса и незабавно те лъхва вълната студ от най-близкия до вратата климатик. И макар че осъзнаваш, че те чака осемчасов работен ден, си признателен, че най-малко няма да умреш от горещина.
9:30 – 13:30 Кипи интензивен труд, а ти нямаш самообладание да настъпи обедната отмора.
13:30 Време е за ядене. За страдание, обаче, това е обвързвано с мигриране отвън офиса, което пък значи, че ще си заставен да се криеш от парещите лъчи на слънцето. Не че си задължен, де, само че ще е по-добре да го направиш, в случай че не искаш да изгориш жив.
ДОЧЕТЕТЕ ТУК!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ