Факти от календара: 29 ноември
780 година след гибелта на императрица Мария Тереза на престола на Свещената Римска империя застава нейният наследник Йозеф II.
След гибелта на татко му Франц I Лотарингски, който е определен за император на Свещената Римска империя, Йозеф II е привързан към майка си, с която да ръководи Австрийските владения. Епохата на тяхното взаимно ръководство се ознаменува с необятна реформаторска активност, почнала по времето на Седемгодишната война, която за малко да постави завършек на Хабсбургските владения.
През този интервал проникват просветителските хрумвания на френската философия от 18 в. Партията на Просвещението от ден на ден набирала известност в литературата и даже измежду държавните кръгове в Австрия. Въпреки консервативните настройки на императрицата, Йозеф II застава отпред на това придвижване, което довежда до облекчения в ситуацията на селяните, укрепва държавната власт в ущърб на клерикалните и феодални детайли, разпуска Ордена на Йезуитите.
Едва след гибелта на майка си през 1780 година Йозеф е изцяло свободен, с цел да реализира своите новаторски проекти. Целите му съставляват най-последователните хрумвания на просветения максимализъм. Съвременник на короновани философи като Фридрих II Пруски и Екатерина Велика, Йозеф бил извънредно деятелен човек, не щадящ нито себе си, нито тези към себе си. Неговите безчислени пътешествия не са триумфални разходки, а тежък труд на безкористен инспектор. Следял за всичко персонално и вярвал в своето предопределение да изведе Австрия от полудивото ѝ положение по пътя на промените, провеждани от горната страна.
Йозеф II продължава да следва остарялата австрийска традиция на подсилване на вътрешното и външното господство на страната, бюрократическа концентрация, обединяване на разноплеменния състав на монархията и послушание на Църквата на страната. Като коректив на произвола и абсолютизма Йозеф II разрешава гласно разискване на настоящите въпроси в печата и открита рецензия по отношение на дейностите на монарха.
През 1781 година Йозеф II издава популярния си декрет от 13 октомври за веротърпимостта и с него закрива тези манастири и монашенски ордени, които не поддържат националното просвещение и презират болните. Църквата е сложена в тясна взаимозависимост от страната и връзките ѝ с Римската курия доста са лимитирани. Народното обучение е сложено под надзора на страната. Католическата черква останала господстваща в Хабсбургските владения, само че почитателите на православието, лютеранството и калвинизма се снабдяват с равни цивилен права, а юдеите получили разнообразни облекчения.
От 1782 година нататък отстъплението от господстващата вяра (католицизма) престава да се счита за углавно закононарушение, само че „ свободата на съвестта” не е цялостна. Правителството лимитирало със периоди и други трудности правото на избор на изповедание, а към сектантите Йозеф II се отнасял от време на време даже грубо.
Както и с останалото завещание от Средновековието, по този начин и с феодализма Йозеф II води упорита битка. Премахването на привилегиите на магнатите и аристокрацията и установяването на тъждество за всички жители пред закона са съществена задача пред Йозеф II, който признава дворянството единствено като служащо съсловие и позволява хора от разнообразни класи в чиновническата администрация. Хабсбургският монарх анулира крепостното право в Бохемия (1 ноември 1781 г.), а по-късно и в другите провинции.
Започналата Руско-турска война дава вяра на Йозеф II, че ще повдигне позападналия си престиж. За задачата той не се лимитира в помощта си на съдружника Русия и с всички сили се включва във войната, като даже застава персонално отпред на войската. Това негово решение е плод на любовта му към военното дело, представляващо, дружно с увлечението му по външната политика, главно несъгласие в личността на неспирния модернизатор.
Скоро военните неуспехи и смътоностната болест, хваната по време на похода, го принуждават да се върне във Виена. Там той схваща безизходицата на ситуацията си и при рискови вътрешни брожения, анулира всички направени разпореждания с изключение на селската промяна и закона за веротърпимостта. На смъртен одър, макар тежките си премеждия, той продължава да се занимава с държавните каузи до последния си час на 20 февруари 1790 година, когато умира.
1783 година в съветската писменост е въведена буквата Ё. По това време това се явявала 33-тата писмен знак. Решението за въвеждането й става на едно от първите съвещания на основаната малко преди този момент Академия на Руската книжовност с присъединяване на нейния шеф - княгиня Екатерина Дашкова.
Тогава е обсъждан план за цялостен разяснителен Славяно-руски речник, популярния след това „ Словарь Академии Российской”. Отлично образованата княгиня предлага да се размени обозначението на звука „ io” с една нова писмен знак - „ ё”. Нейните доводи наподобяват безапелационни и скоро предлагането й е одобрено от общото заседание на Академията.
Новаторската концепция на княгиня Дашкова е подкрепена от водещи дейци на културата по това време, в това число Гавриил Державин, който първи стартира да употребява Ё в персоналната преписка. Първото печатно издание, в което се среща буквата Ё, е в книга на Иван Дмитриев.
Буквата става известна с помощта на Николай Карамзин. През 1787 година той заменя при подготовка на книга за щемпел двете междинни букви в думата „ слiозы” с едничката „ ё”. Така с леката ръка на Карамзин буквата „ ё” влиза в съветската писменост.
При руската власт отпадат няколко архаични букви, само че не се протяга ръка на Ё. Но точно при руската власт за опростяване на набора при отпечатване точките над буквата изчезват.
Ситуацията внезапно се променя през 1942 година На масата на Върховния главнокомандващ Йосиф Сталин попадат немски карти, в които немските картографи вписват имената на обитаемоте пунктове с акуратност до точка. Ако селото се споделя „ Дёмино”, то и на съветски, и на немски е написано точно Дёмино, а не Демино. Сталин прави оценка вражеската придирчивост. В резултат на 24 декември излиза декрет, предписващ наложителното потребление на буквите Ёё на всички места - от учебните учебници до официоза „ Правда”. Това се отнася и до картите.
1877 година американският откривател Томас Едисън показва фонографа - предходник на грамофона. Фонографът е един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на тон, предходник на грамофона.
Дословно думата фонограф може да се употребява за установяване на всяка структура, предопределена за записване на тон. Това наименование обаче се употребява откакто е въведено публично от американския откривател Томас Едисън за неговия уред. Едисън патентова изобретението си на 19 февруари 1878 година
При този уред звукът се записва посредством резец, изменящ дълбочината на пътечка, ситуирана по винтова линия върху цилиндър (валяк). Прослушва се благодарение на игла. Цилиндърът се върти с непрекъсната скорост. По-нататъшното развиване на звукозаписните апарати става, като записването и прослушването на звука е върху и от диск (плоча). Тези апарати са наречени грамофони, а дисковете за записване и прослушване на звука - грамофонни плочи. Любопитен факт е, че промяната на фонографския валяк с грамофонна плоча става не заради по-доброто качество на звука върху грамофонната плоча, а заради по-лесния и по-евтин метод на произвеждане на дискове вместо цилиндри.
1899 година учреден е каталунският футболен клуб „ Барселона” . По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/2012 „ Барселона” е на второ място в света и в Испания с оборот от 390,8 млн. английски лири.
Клубът в действителност води началото си 22 октомври 1899 година, когато Жоан Гампер - един от футболистите-пионери в континентална Европа, разгласява публикация за образуване на футболни мачове в списанието „ Лос Депортес”. На 29 ноември с.г. клубът е публично основан от Гампер и още 11 отзовали се на обявата съоснователи. За първи президент на клуба е определен англичанинът Гуалтери Уайлд.
През 1902 година тимът печели първия от мнoгoбройните си титли - Копа Макая (футболното състезание на Каталуня), както и доближава край при първото си присъединяване в шампионата за Купата на Краля. През с.г. „ Барселона” побеждава с 3:1 „ Реал Мадрид” в първото публично Ел Класико.
Между 1908 и 1925 година отпред на клуба е създателят му Жоан Гампер, като под неговото управление тимът изживява златна епоха (11 турнирни трофеи на Каталуня, шест Купи на Краля и четири Купи на Пиринеите). Клубът към този момент надвишава 20 000 члена и се стабилизира финансово - дотолкоз, че да финансира самичък нов стадион „ Лес Кортс”, на който се реалокира през 1922 година Първият шампионат на Испания е завоюван в сезон 1928-1929 година - единствено две години откакто клубът става публично професионален. По същото време клубът се утвърждава като съединителен знак на Каталуня и каталунците в битката им с диктатурата на военачалник Примо де Ривера, а по-късно и с тази на Франко.
40-те години на 20 в. са трагични за клуба. През 1943 година „ Барселона” губи от „ Реал Мадрид” в полуфинал за Купата на Генералисимус Франко след намесата на шефа на сигурността на Франко, който припомня на играчите на „ Барса”, че имат опцията да играят само и единствено поради „ щедростта на режима”. Въпреки тежката политическа обстановка, в която е подложен, клубът печели няколко значими трофея в края на интервала, в това число Копа Латина - трофея предходник на Купата на европейските първенци - през 1949 година след победа против „ Спортин Лисабон” с 2:1.
Веднъж към този момент обединил каталунците в битката им с диктатурата на Примо де Ривера, през 40-те години клубът още веднъж играе водеща роля в съпротивата против режима на Франко. Стадионът на Барса „ Лес Кортс” е едно от дребното места в Испания, където има независимост на словото, в това число на потреблението на каталунски език, а самият клуб се трансформира в най-ефективния дипломат на Каталуня пред света.
През юни 1950 година клубът съумява да притегли Ласло Кубала - нападател от словашко-унгарски генезис, който се трансформира в огромната звезда на тима. В първия си формален сезон с клуба (1951-1952) Кубала вкарва цели 26 гола в 19 мача. В един от тези мачове Кубала слага невъобразим връх, който никой не е съумял да задмине - нападателят вкарва 7 гола при успеха с 9:0 против „ Спортинг Хихон”.
Между 1951 и 1953 година „ Барса” печели на практика всички вероятни титли. Завинаги в историята на тима остава сезон 1951-1952 година или така наречен „ Сезон на петте купи”, в който „ Барселона” отнася у дома Ла Лига, Купата на Краля, Копа Латина, както и купите Ева Дуарте и Мартини Роси. През 1953 година са извършени първите избори за президент на клуба от членовете му, което се оказва една изумително демократична процедура за времето си.
Стремителното израстване на клуба постанова планиране и на нов по-голям стадион. Така през септември 1957 година e публично открит домът на „ Барселона” „ Камп Ноу” - най-големият стадион в Европа със своя настоящ потенциал от 99 354 места.
На новия си стадион тимът печели две поредни трофеи на Испания през 1959 и 1960 година, както и става повторен притежател на предшественика на Купата на УЕФА и Лига Европа - Купата на панаирните градове (през 1958 и 1960 г.) През тези сполучливи години отпред на тима е Еленио Ерера, а в клуба играят редица митове на международния футбол. През 1966 година е завоювана още една Купа на панаирните градове и по този начин „ Барса” се трансформира в клуба с най-вече титли в съществуването на този шампионат.
За „ Барселона” 70-те години се помнят с две огромни събития. Първото е идването на Йохан Кройф в тима през 1973 година Холандският нападател става бързо кумир на почитателите на „ Барса” и знак на тоталния футбол. С екипа на клуба Кройф печели Златната топка през 1974 година, също вкарва и своя най-известен гол, който испанските медии назовават „ невъзможен”, а създателят му „ магьосник” и „ летящият холандец”. С Кройф в нахлуване тимът реализира една от най-паметните победи над „ Реал Мадрид” на личния му стадион (5:0), като това второ велико събитие за клуба е направено на датата 17 февруари 1974 година
С края на диктатурата на Франко тимът и целият състезателен живот на Иберийския полуостров изживяват подем. През 1978 година е определен нов президент на „ Барса” - Хосеп Луис Нуньес, който се трансформира и в най-дълго служилия началник на клуба (до 2000 г.). През 1979 година тимът печели първата си Купа на носителите на национални купи в Бaзел, като събитието е запомнено с изключителната поддръжка от страна на почитателите на тима.
Особено прочувствен е и шампионатът на Испания извоюван през 1985 година, когато един от най-хубавите вратари в историята на тима Франсиско Урути избавя решаваща дузпа в последните минути на мача с „ Валядолид”. Радостта от купата през 1985 година е огромна, само че след нея клубът претърпява сложни моменти до края на десетилетието.
Една от най-важните години за клуба е 1988 - годината, когато президентът Нуньес взема решение да се довери на каталунеца по дух и легенда на „ Барселона” Йохан Кройф, който поема треньорския пост на тима. От тази година стартира ерата известна като „ Dream Team” - интервал, в който тимът господства тотално в Испания и изумява Европа с неповторимия си жанр на игра. Клубът печели рекорден брой трофеи на Испания подред - четири сред 1991 и 1994 година Именно в този интервал в тима играе и българският футболист Христо Стоичков.
Над всичко в тази славна за тима ера стои нощта на 20 май 1992 година На тази дата на стадион „ Уембли” „ Барселона” побеждава „ Сампдоря” с 1:0 и печели първата Купа на европейските първенци в историята си. Голът на насладата е дело на Роналд Куман, който извършва директен свободен удар и донася заслужената купа в Каталуня.
1929 година американският водач адмирал Ричард Бърд прави първия полет със аероплан над Южния полюс. Заедно с Бернт Балчън, Харълд Джун и фотографа Ашли Маккинли той лети повече от 18 часа до полюса и назад.
Полетът е сполучлив, макар че Бърд мъчно издига самолета над планините в Антарктида, и с цел да не се разбие, е заставен да изхвърли освен празните газови бутилки на борда на самолета, само че и всички запаси, планувани за изключителни обстановки.
Ричард Евелин Бърд е роден през 1888 година във Вирджиния и е директен потомък на първите заселници, пристигнали в Америка от Англия. Родът му води потеклото си от Джон Ролфи и индианската му брачна половинка Покахонтас. Бърд учи във военно учебно заведение, където развива пристрастеност по летенето. Първият му сериозен опит за връх датира от 1926 година, когато дружно с Флойд Бенет поема към Северния полюс.
През 1928 година Бърд стартира първата си експедиция до Антарктика, включваща два кораба и три самолета. Организира лагер „ Малката Америка”, който е издигнат върху шелфовия хладилник Рос, от който разнообразни отряди с кучешки впрягове и моторни шейни подхващат проучвания в разнообразни посоки. За образцово извършената експедиция и множеството осъществени открития и проучвания Бърд е почетен със златен орден на Американското географско сдружение.
Любопитен факт е, че Бърд е измежду летците, пробвали се да осъществят първия полет през Атлантика, само че е изпреварен от Чарлз Линдбърг. Авиаторът умира през 1957 година на 69-годишна възраст.
1945 година основана е Федеративна социалистическа република Югославия. Държавата-федерация се състояла от шест социалистически републики - Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия в допълнение включва в състава си две самостоятелни републики - Войводина и Косово и Метохия.
Югославската страна е основана през 1918 година под името Кралство на сърби, хървати и словенци. През януари 1929 година крал Александър I постанова тирания в страната и я преименува на Кралство Югославия. След окупирането на Кралството по време на Втората международна война, АВНОЮ афишира през 1943 година своето желание да възроди страната под името Демократическа федеративна Югославия, като оставя въпроса за република или кралство отворен.
Демократическа федеративна Югославия е учредена на второто съвещание на АВНОЮ в град Яйце. Срещата продължава от 29 ноември до 4 декември 1943 година Междувременно договарянията с Кралското държавно управление в заточение не престават. На 29 ноември 1945 Федеративна Народна Република Югославия е конституирана като комунистическа страна. Първият ръководител на следвоенна Югославия е Иво Лола Рибар, а министър председател Йосип Броз Тито. През 1953 година Тито става президент, а през 1963 година е провъзгласен за пожизнен президент.
След гибелта на Тито (1980 г.), напрежението сред югославските нации става по-голямо. През 1989 година се появяват подобаващи условия за разпадането на СФРЮ. Краят на политическата система на Източна Европа през 1989 година в същото време е и начало на демократизацията на тези страни. Новите международни събития изоснови трансформират съотношението на силите в интернационалната политика и съотношението на силите в самата СФРЮ. Те в същото време повдигат въпроса за оцеляването на политическата система на СФРЮ.
Разпадането на СФРЮ стартира сега когато Словения прогласява независимостта си (1991). Бързо по-късно стартира гражданската война в Хърватия (1991-1995) сред хървати и сърби. Сърбите се разпалват, тъй като съгласно новата хърватска конституция губят статута си на парламентарен народ, до момента в който хърватите желаят да основат своя национална страна. Гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995) е на етническа и верска основа. Воюват сърбите, хърватите и мюсюлмани (бошняците).
Според бошняците, Съюзна Република Югославия и Хърватия правят експанзия по отношение на Босна и Херцеговина. За сърбите това е революция. През 1993 година хърватите и бошняците се съюзяват. Войната свършва със Дейтънското съглашение от 21 ноември 1995 година
1947 година Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава прекратяването на английския мандат над Палестина. Така територията на Палестина е разграничена на две елементи - еврейска (с повърхност от 14 000 кв.км) и арабска (с повърхност от към 7000 кв.км) които по-късно стават обособени страни - Израел и Палестина.
Решението провокира бурна реакция измежду арабския свят, който не желае възраждането на Израел. Току-що основаната страна е нападната от войски на Сирия, Египет и Йордания. Въпреки многократното предимство еврейските военни формирования отблъскват съперника. Така Израел пази правото си на битие. Новата страна е приета от съвсем всички страни в Европа и Америка.
От 1977 година по решение на Генералната асамблея на Организация на обединените нации денят се отбелязва като Международен ден за взаимност с палестинския народ.
1962 година сред Франция и Англия е подписан контракт за взаимно планиране и произвеждане на самолета „ Конкорд”.
1981 година актрисата Натали Ууд умира по време на случай в Калифорния. Тялото на 43-годишната актриса, останала известна с ролята си в „ Уестсайдска история” (1961 г.), е намерено във водите на Тихия океан, покрай о. Каталина в Калифорния, където прекарвала уикенда дружно със своя брачен партньор Робърт Уегнър и с сътрудника си Кристофър Уокън. Случаят тогава бил охарактеризиран като трагичен случай. Следователите откриват, че преди да влезе във водата, Натали е пила алкохол и се удавила, когато се пробвала да скочи от яхта в дребна гумена лодка.
През ноември 2011 година обаче полицията в Лос Анжелис заяви, че възобновява следствието за гибелта на американската актриса, защото е получила нова информация. Веднага след гибелта на актрисата се появяват клюки, че може би става въпрос за самоубийство или за ликвидиране от ревнивост, защото Уегнър подозирал брачната половинка си в интимна връзка с Уокън.
В направения след обновяване на следствието съдебномедицински отчет се показва, че Натали Ууд може би е имала пострадвания, които не са били резултат от случая, при който се дави в морето през 1981 година В резултат на това повода за гибелта е изменена от гибел при случай, на гибел от удавяне и други неопределени фактори.
Капитанът твърди, че Натали Ууд и брачният партньор й имали огромен скандал преди тя да изчезне, а Робърт Уогнър прекомерно дълго чакал, преди да повика помощ.
В отчета се напомня, че компанията на Ууд се върнала пияна на фамилната яхта „ Splendour”, след вечеря на острова. На кораба Уегнър, Уокън и Ууд траяли да пият. Отсъствието на Натали било видяно малко по-късно. Капитанът твърди, че Ууд и брачният партньор й имали огромен скандал преди тя да изчезне, а Робърт Уогнър прекомерно дълго чакал преди да повика помощ.
В България:
1977 година АЕЦ „ Козлодуй” е включен в енергийната мрежа на България. Атомната електроцентрала „ Козлодуй” е първата атомна централа освен в България, само че и в Югоизточна Европа.
Началото на българската нуклеарна енергетика се слага на 15 юли 1966 година с подписването на конвенция за съдействие сред България и тогавашния Съветски съюз за построяването на атомна електроцентрала. След обстоен технико-икономически разбор площадката за градеж е определена на река Дунав, наоколо до Козлодуй. Проектите за централата са направени взаимно от „ Топлоелектропроект”-Москва, и „ Енергопроект”-София. Основното съоръжение е доставено от Съветския съюз, а обособени уреди - от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.
Първата копка за градежа на АЕЦ „ Козлодуй” е направена на 14 октомври 1969 година През месец април 1970 година стартират широкомащабни строителни действия за построяването на уникaлното и до през днешния ден за страната ни оборудване, в което вземат участие над 100 хиляди строители и монтажници. Любопитен факт е, че на площадката на централата са осъществени няколко напълно български плана, които се внедряват за първи път в международната процедура при строителството на атомни електроцентрали.
На 6 април 1970 година стартира построяването на основния корпус на АЕЦ „ Козлодуй” с дължина 240 м, широчина 105 м и височина 40 м. В него са ситуирани реакторната зала, машинното поделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. През юни 1972 година от Съветския съюз идва първият реактор, а на 20 ноември с.г. той е спуснат в шахтата си.
1990 година Андрей Луканов е заставен да подаде оставката на държавното управление под натиска на митингите и стачките, проведени от КТ „ Подкрепа”.
През първата половина на ноември президентът Желю Желев пази тезата за съдружно, програмно държавно управление, само че доминирано от Българска социалистическа партия, защото кабинетът щял да бъде „ камикадзе” поради идните „ страшни реформи”. Позицията му окуражава премиера Андрей Луканов. Вместо да прави промени обаче, той ухажва Съюз на демократичните сили да поддържа програмата му и да бъде контрактуван нов състав на кабинета.
Събитията объркват всички проекти. На 19 ноември в Париж се срещат ръководители на 34 страни, участнички в ОССЕ. Западноевропейските водачи дават знак, че България би получила поддръжка единствено при промяна на властта. Д-р Желев схваща, че дните на Луканов са преброени. При завръщането си София той решително пропагандира за ново държавно управление. В същото време Луканов е безапелационен, че няма да се отдръпна „ под напън на оркестрирани агитки”.
На 22 ноември страната ври и кипи, пред Националната изложба полиция с шлемове и щитове разделя двете групи. В Народното събрание се случва нещо невиждано - към 18.00 ч. там влизат въоръжени барети по решение на ръководителя Николай Тодоров и ръководителите на политическите сили. Десет минути по-късно те напущат постройката. На 26 ноември стартира националната стачка на КТ „ Подкрепа”.
На идващия ден студенти блокират основни кръстовища в София. Министерство на вътрешните работи употребява и сълзотворен газ, с цел да освободи придвижването. На 27 и 28 ноември съгласно „ Подкрепа” в страната стачкуват 750 000 души. Възела разсича другият авторитетен профсъюз - КНСБ. След трагични разногласия е взето решение за национална стачка на 29 ноември. С това ориста на държавното управление е решена.
1998 година „ Литекс” Ловеч побеждава ЦСКА с рекорден резултат 8:0. Двата тима се срещат в мач от предпоследния кръг на А група, а ловешкият клуб нанася най-голямата загуба на ЦСКА в историята на българския футбол.
След гибелта на татко му Франц I Лотарингски, който е определен за император на Свещената Римска империя, Йозеф II е привързан към майка си, с която да ръководи Австрийските владения. Епохата на тяхното взаимно ръководство се ознаменува с необятна реформаторска активност, почнала по времето на Седемгодишната война, която за малко да постави завършек на Хабсбургските владения.
През този интервал проникват просветителските хрумвания на френската философия от 18 в. Партията на Просвещението от ден на ден набирала известност в литературата и даже измежду държавните кръгове в Австрия. Въпреки консервативните настройки на императрицата, Йозеф II застава отпред на това придвижване, което довежда до облекчения в ситуацията на селяните, укрепва държавната власт в ущърб на клерикалните и феодални детайли, разпуска Ордена на Йезуитите.
Едва след гибелта на майка си през 1780 година Йозеф е изцяло свободен, с цел да реализира своите новаторски проекти. Целите му съставляват най-последователните хрумвания на просветения максимализъм. Съвременник на короновани философи като Фридрих II Пруски и Екатерина Велика, Йозеф бил извънредно деятелен човек, не щадящ нито себе си, нито тези към себе си. Неговите безчислени пътешествия не са триумфални разходки, а тежък труд на безкористен инспектор. Следял за всичко персонално и вярвал в своето предопределение да изведе Австрия от полудивото ѝ положение по пътя на промените, провеждани от горната страна.
Йозеф II продължава да следва остарялата австрийска традиция на подсилване на вътрешното и външното господство на страната, бюрократическа концентрация, обединяване на разноплеменния състав на монархията и послушание на Църквата на страната. Като коректив на произвола и абсолютизма Йозеф II разрешава гласно разискване на настоящите въпроси в печата и открита рецензия по отношение на дейностите на монарха.
През 1781 година Йозеф II издава популярния си декрет от 13 октомври за веротърпимостта и с него закрива тези манастири и монашенски ордени, които не поддържат националното просвещение и презират болните. Църквата е сложена в тясна взаимозависимост от страната и връзките ѝ с Римската курия доста са лимитирани. Народното обучение е сложено под надзора на страната. Католическата черква останала господстваща в Хабсбургските владения, само че почитателите на православието, лютеранството и калвинизма се снабдяват с равни цивилен права, а юдеите получили разнообразни облекчения.
От 1782 година нататък отстъплението от господстващата вяра (католицизма) престава да се счита за углавно закононарушение, само че „ свободата на съвестта” не е цялостна. Правителството лимитирало със периоди и други трудности правото на избор на изповедание, а към сектантите Йозеф II се отнасял от време на време даже грубо.
Както и с останалото завещание от Средновековието, по този начин и с феодализма Йозеф II води упорита битка. Премахването на привилегиите на магнатите и аристокрацията и установяването на тъждество за всички жители пред закона са съществена задача пред Йозеф II, който признава дворянството единствено като служащо съсловие и позволява хора от разнообразни класи в чиновническата администрация. Хабсбургският монарх анулира крепостното право в Бохемия (1 ноември 1781 г.), а по-късно и в другите провинции.
Започналата Руско-турска война дава вяра на Йозеф II, че ще повдигне позападналия си престиж. За задачата той не се лимитира в помощта си на съдружника Русия и с всички сили се включва във войната, като даже застава персонално отпред на войската. Това негово решение е плод на любовта му към военното дело, представляващо, дружно с увлечението му по външната политика, главно несъгласие в личността на неспирния модернизатор.
Скоро военните неуспехи и смътоностната болест, хваната по време на похода, го принуждават да се върне във Виена. Там той схваща безизходицата на ситуацията си и при рискови вътрешни брожения, анулира всички направени разпореждания с изключение на селската промяна и закона за веротърпимостта. На смъртен одър, макар тежките си премеждия, той продължава да се занимава с държавните каузи до последния си час на 20 февруари 1790 година, когато умира.
1783 година в съветската писменост е въведена буквата Ё. По това време това се явявала 33-тата писмен знак. Решението за въвеждането й става на едно от първите съвещания на основаната малко преди този момент Академия на Руската книжовност с присъединяване на нейния шеф - княгиня Екатерина Дашкова.
Тогава е обсъждан план за цялостен разяснителен Славяно-руски речник, популярния след това „ Словарь Академии Российской”. Отлично образованата княгиня предлага да се размени обозначението на звука „ io” с една нова писмен знак - „ ё”. Нейните доводи наподобяват безапелационни и скоро предлагането й е одобрено от общото заседание на Академията.
Новаторската концепция на княгиня Дашкова е подкрепена от водещи дейци на културата по това време, в това число Гавриил Державин, който първи стартира да употребява Ё в персоналната преписка. Първото печатно издание, в което се среща буквата Ё, е в книга на Иван Дмитриев.
Буквата става известна с помощта на Николай Карамзин. През 1787 година той заменя при подготовка на книга за щемпел двете междинни букви в думата „ слiозы” с едничката „ ё”. Така с леката ръка на Карамзин буквата „ ё” влиза в съветската писменост.
При руската власт отпадат няколко архаични букви, само че не се протяга ръка на Ё. Но точно при руската власт за опростяване на набора при отпечатване точките над буквата изчезват.
Ситуацията внезапно се променя през 1942 година На масата на Върховния главнокомандващ Йосиф Сталин попадат немски карти, в които немските картографи вписват имената на обитаемоте пунктове с акуратност до точка. Ако селото се споделя „ Дёмино”, то и на съветски, и на немски е написано точно Дёмино, а не Демино. Сталин прави оценка вражеската придирчивост. В резултат на 24 декември излиза декрет, предписващ наложителното потребление на буквите Ёё на всички места - от учебните учебници до официоза „ Правда”. Това се отнася и до картите.
1877 година американският откривател Томас Едисън показва фонографа - предходник на грамофона. Фонографът е един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на тон, предходник на грамофона.
Дословно думата фонограф може да се употребява за установяване на всяка структура, предопределена за записване на тон. Това наименование обаче се употребява откакто е въведено публично от американския откривател Томас Едисън за неговия уред. Едисън патентова изобретението си на 19 февруари 1878 година
При този уред звукът се записва посредством резец, изменящ дълбочината на пътечка, ситуирана по винтова линия върху цилиндър (валяк). Прослушва се благодарение на игла. Цилиндърът се върти с непрекъсната скорост. По-нататъшното развиване на звукозаписните апарати става, като записването и прослушването на звука е върху и от диск (плоча). Тези апарати са наречени грамофони, а дисковете за записване и прослушване на звука - грамофонни плочи. Любопитен факт е, че промяната на фонографския валяк с грамофонна плоча става не заради по-доброто качество на звука върху грамофонната плоча, а заради по-лесния и по-евтин метод на произвеждане на дискове вместо цилиндри.
1899 година учреден е каталунският футболен клуб „ Барселона” . По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/2012 „ Барселона” е на второ място в света и в Испания с оборот от 390,8 млн. английски лири.
Клубът в действителност води началото си 22 октомври 1899 година, когато Жоан Гампер - един от футболистите-пионери в континентална Европа, разгласява публикация за образуване на футболни мачове в списанието „ Лос Депортес”. На 29 ноември с.г. клубът е публично основан от Гампер и още 11 отзовали се на обявата съоснователи. За първи президент на клуба е определен англичанинът Гуалтери Уайлд.
През 1902 година тимът печели първия от мнoгoбройните си титли - Копа Макая (футболното състезание на Каталуня), както и доближава край при първото си присъединяване в шампионата за Купата на Краля. През с.г. „ Барселона” побеждава с 3:1 „ Реал Мадрид” в първото публично Ел Класико.
Между 1908 и 1925 година отпред на клуба е създателят му Жоан Гампер, като под неговото управление тимът изживява златна епоха (11 турнирни трофеи на Каталуня, шест Купи на Краля и четири Купи на Пиринеите). Клубът към този момент надвишава 20 000 члена и се стабилизира финансово - дотолкоз, че да финансира самичък нов стадион „ Лес Кортс”, на който се реалокира през 1922 година Първият шампионат на Испания е завоюван в сезон 1928-1929 година - единствено две години откакто клубът става публично професионален. По същото време клубът се утвърждава като съединителен знак на Каталуня и каталунците в битката им с диктатурата на военачалник Примо де Ривера, а по-късно и с тази на Франко.
40-те години на 20 в. са трагични за клуба. През 1943 година „ Барселона” губи от „ Реал Мадрид” в полуфинал за Купата на Генералисимус Франко след намесата на шефа на сигурността на Франко, който припомня на играчите на „ Барса”, че имат опцията да играят само и единствено поради „ щедростта на режима”. Въпреки тежката политическа обстановка, в която е подложен, клубът печели няколко значими трофея в края на интервала, в това число Копа Латина - трофея предходник на Купата на европейските първенци - през 1949 година след победа против „ Спортин Лисабон” с 2:1.
Веднъж към този момент обединил каталунците в битката им с диктатурата на Примо де Ривера, през 40-те години клубът още веднъж играе водеща роля в съпротивата против режима на Франко. Стадионът на Барса „ Лес Кортс” е едно от дребното места в Испания, където има независимост на словото, в това число на потреблението на каталунски език, а самият клуб се трансформира в най-ефективния дипломат на Каталуня пред света.
През юни 1950 година клубът съумява да притегли Ласло Кубала - нападател от словашко-унгарски генезис, който се трансформира в огромната звезда на тима. В първия си формален сезон с клуба (1951-1952) Кубала вкарва цели 26 гола в 19 мача. В един от тези мачове Кубала слага невъобразим връх, който никой не е съумял да задмине - нападателят вкарва 7 гола при успеха с 9:0 против „ Спортинг Хихон”.
Между 1951 и 1953 година „ Барса” печели на практика всички вероятни титли. Завинаги в историята на тима остава сезон 1951-1952 година или така наречен „ Сезон на петте купи”, в който „ Барселона” отнася у дома Ла Лига, Купата на Краля, Копа Латина, както и купите Ева Дуарте и Мартини Роси. През 1953 година са извършени първите избори за президент на клуба от членовете му, което се оказва една изумително демократична процедура за времето си.
Стремителното израстване на клуба постанова планиране и на нов по-голям стадион. Така през септември 1957 година e публично открит домът на „ Барселона” „ Камп Ноу” - най-големият стадион в Европа със своя настоящ потенциал от 99 354 места.
На новия си стадион тимът печели две поредни трофеи на Испания през 1959 и 1960 година, както и става повторен притежател на предшественика на Купата на УЕФА и Лига Европа - Купата на панаирните градове (през 1958 и 1960 г.) През тези сполучливи години отпред на тима е Еленио Ерера, а в клуба играят редица митове на международния футбол. През 1966 година е завоювана още една Купа на панаирните градове и по този начин „ Барса” се трансформира в клуба с най-вече титли в съществуването на този шампионат.
За „ Барселона” 70-те години се помнят с две огромни събития. Първото е идването на Йохан Кройф в тима през 1973 година Холандският нападател става бързо кумир на почитателите на „ Барса” и знак на тоталния футбол. С екипа на клуба Кройф печели Златната топка през 1974 година, също вкарва и своя най-известен гол, който испанските медии назовават „ невъзможен”, а създателят му „ магьосник” и „ летящият холандец”. С Кройф в нахлуване тимът реализира една от най-паметните победи над „ Реал Мадрид” на личния му стадион (5:0), като това второ велико събитие за клуба е направено на датата 17 февруари 1974 година
С края на диктатурата на Франко тимът и целият състезателен живот на Иберийския полуостров изживяват подем. През 1978 година е определен нов президент на „ Барса” - Хосеп Луис Нуньес, който се трансформира и в най-дълго служилия началник на клуба (до 2000 г.). През 1979 година тимът печели първата си Купа на носителите на национални купи в Бaзел, като събитието е запомнено с изключителната поддръжка от страна на почитателите на тима.
Особено прочувствен е и шампионатът на Испания извоюван през 1985 година, когато един от най-хубавите вратари в историята на тима Франсиско Урути избавя решаваща дузпа в последните минути на мача с „ Валядолид”. Радостта от купата през 1985 година е огромна, само че след нея клубът претърпява сложни моменти до края на десетилетието.
Една от най-важните години за клуба е 1988 - годината, когато президентът Нуньес взема решение да се довери на каталунеца по дух и легенда на „ Барселона” Йохан Кройф, който поема треньорския пост на тима. От тази година стартира ерата известна като „ Dream Team” - интервал, в който тимът господства тотално в Испания и изумява Европа с неповторимия си жанр на игра. Клубът печели рекорден брой трофеи на Испания подред - четири сред 1991 и 1994 година Именно в този интервал в тима играе и българският футболист Христо Стоичков.
Над всичко в тази славна за тима ера стои нощта на 20 май 1992 година На тази дата на стадион „ Уембли” „ Барселона” побеждава „ Сампдоря” с 1:0 и печели първата Купа на европейските първенци в историята си. Голът на насладата е дело на Роналд Куман, който извършва директен свободен удар и донася заслужената купа в Каталуня.
1929 година американският водач адмирал Ричард Бърд прави първия полет със аероплан над Южния полюс. Заедно с Бернт Балчън, Харълд Джун и фотографа Ашли Маккинли той лети повече от 18 часа до полюса и назад.
Полетът е сполучлив, макар че Бърд мъчно издига самолета над планините в Антарктида, и с цел да не се разбие, е заставен да изхвърли освен празните газови бутилки на борда на самолета, само че и всички запаси, планувани за изключителни обстановки.
Ричард Евелин Бърд е роден през 1888 година във Вирджиния и е директен потомък на първите заселници, пристигнали в Америка от Англия. Родът му води потеклото си от Джон Ролфи и индианската му брачна половинка Покахонтас. Бърд учи във военно учебно заведение, където развива пристрастеност по летенето. Първият му сериозен опит за връх датира от 1926 година, когато дружно с Флойд Бенет поема към Северния полюс.
През 1928 година Бърд стартира първата си експедиция до Антарктика, включваща два кораба и три самолета. Организира лагер „ Малката Америка”, който е издигнат върху шелфовия хладилник Рос, от който разнообразни отряди с кучешки впрягове и моторни шейни подхващат проучвания в разнообразни посоки. За образцово извършената експедиция и множеството осъществени открития и проучвания Бърд е почетен със златен орден на Американското географско сдружение.
Любопитен факт е, че Бърд е измежду летците, пробвали се да осъществят първия полет през Атлантика, само че е изпреварен от Чарлз Линдбърг. Авиаторът умира през 1957 година на 69-годишна възраст.
1945 година основана е Федеративна социалистическа република Югославия. Държавата-федерация се състояла от шест социалистически републики - Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия в допълнение включва в състава си две самостоятелни републики - Войводина и Косово и Метохия.
Югославската страна е основана през 1918 година под името Кралство на сърби, хървати и словенци. През януари 1929 година крал Александър I постанова тирания в страната и я преименува на Кралство Югославия. След окупирането на Кралството по време на Втората международна война, АВНОЮ афишира през 1943 година своето желание да възроди страната под името Демократическа федеративна Югославия, като оставя въпроса за република или кралство отворен.
Демократическа федеративна Югославия е учредена на второто съвещание на АВНОЮ в град Яйце. Срещата продължава от 29 ноември до 4 декември 1943 година Междувременно договарянията с Кралското държавно управление в заточение не престават. На 29 ноември 1945 Федеративна Народна Република Югославия е конституирана като комунистическа страна. Първият ръководител на следвоенна Югославия е Иво Лола Рибар, а министър председател Йосип Броз Тито. През 1953 година Тито става президент, а през 1963 година е провъзгласен за пожизнен президент.
След гибелта на Тито (1980 г.), напрежението сред югославските нации става по-голямо. През 1989 година се появяват подобаващи условия за разпадането на СФРЮ. Краят на политическата система на Източна Европа през 1989 година в същото време е и начало на демократизацията на тези страни. Новите международни събития изоснови трансформират съотношението на силите в интернационалната политика и съотношението на силите в самата СФРЮ. Те в същото време повдигат въпроса за оцеляването на политическата система на СФРЮ.
Разпадането на СФРЮ стартира сега когато Словения прогласява независимостта си (1991). Бързо по-късно стартира гражданската война в Хърватия (1991-1995) сред хървати и сърби. Сърбите се разпалват, тъй като съгласно новата хърватска конституция губят статута си на парламентарен народ, до момента в който хърватите желаят да основат своя национална страна. Гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995) е на етническа и верска основа. Воюват сърбите, хърватите и мюсюлмани (бошняците).
Според бошняците, Съюзна Република Югославия и Хърватия правят експанзия по отношение на Босна и Херцеговина. За сърбите това е революция. През 1993 година хърватите и бошняците се съюзяват. Войната свършва със Дейтънското съглашение от 21 ноември 1995 година
1947 година Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава прекратяването на английския мандат над Палестина. Така територията на Палестина е разграничена на две елементи - еврейска (с повърхност от 14 000 кв.км) и арабска (с повърхност от към 7000 кв.км) които по-късно стават обособени страни - Израел и Палестина.
Решението провокира бурна реакция измежду арабския свят, който не желае възраждането на Израел. Току-що основаната страна е нападната от войски на Сирия, Египет и Йордания. Въпреки многократното предимство еврейските военни формирования отблъскват съперника. Така Израел пази правото си на битие. Новата страна е приета от съвсем всички страни в Европа и Америка.
От 1977 година по решение на Генералната асамблея на Организация на обединените нации денят се отбелязва като Международен ден за взаимност с палестинския народ.
1962 година сред Франция и Англия е подписан контракт за взаимно планиране и произвеждане на самолета „ Конкорд”.
1981 година актрисата Натали Ууд умира по време на случай в Калифорния. Тялото на 43-годишната актриса, останала известна с ролята си в „ Уестсайдска история” (1961 г.), е намерено във водите на Тихия океан, покрай о. Каталина в Калифорния, където прекарвала уикенда дружно със своя брачен партньор Робърт Уегнър и с сътрудника си Кристофър Уокън. Случаят тогава бил охарактеризиран като трагичен случай. Следователите откриват, че преди да влезе във водата, Натали е пила алкохол и се удавила, когато се пробвала да скочи от яхта в дребна гумена лодка.
През ноември 2011 година обаче полицията в Лос Анжелис заяви, че възобновява следствието за гибелта на американската актриса, защото е получила нова информация. Веднага след гибелта на актрисата се появяват клюки, че може би става въпрос за самоубийство или за ликвидиране от ревнивост, защото Уегнър подозирал брачната половинка си в интимна връзка с Уокън.
В направения след обновяване на следствието съдебномедицински отчет се показва, че Натали Ууд може би е имала пострадвания, които не са били резултат от случая, при който се дави в морето през 1981 година В резултат на това повода за гибелта е изменена от гибел при случай, на гибел от удавяне и други неопределени фактори.
Капитанът твърди, че Натали Ууд и брачният партньор й имали огромен скандал преди тя да изчезне, а Робърт Уогнър прекомерно дълго чакал, преди да повика помощ.
В отчета се напомня, че компанията на Ууд се върнала пияна на фамилната яхта „ Splendour”, след вечеря на острова. На кораба Уегнър, Уокън и Ууд траяли да пият. Отсъствието на Натали било видяно малко по-късно. Капитанът твърди, че Ууд и брачният партньор й имали огромен скандал преди тя да изчезне, а Робърт Уогнър прекомерно дълго чакал преди да повика помощ.
В България:
1977 година АЕЦ „ Козлодуй” е включен в енергийната мрежа на България. Атомната електроцентрала „ Козлодуй” е първата атомна централа освен в България, само че и в Югоизточна Европа.
Началото на българската нуклеарна енергетика се слага на 15 юли 1966 година с подписването на конвенция за съдействие сред България и тогавашния Съветски съюз за построяването на атомна електроцентрала. След обстоен технико-икономически разбор площадката за градеж е определена на река Дунав, наоколо до Козлодуй. Проектите за централата са направени взаимно от „ Топлоелектропроект”-Москва, и „ Енергопроект”-София. Основното съоръжение е доставено от Съветския съюз, а обособени уреди - от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.
Първата копка за градежа на АЕЦ „ Козлодуй” е направена на 14 октомври 1969 година През месец април 1970 година стартират широкомащабни строителни действия за построяването на уникaлното и до през днешния ден за страната ни оборудване, в което вземат участие над 100 хиляди строители и монтажници. Любопитен факт е, че на площадката на централата са осъществени няколко напълно български плана, които се внедряват за първи път в международната процедура при строителството на атомни електроцентрали.
На 6 април 1970 година стартира построяването на основния корпус на АЕЦ „ Козлодуй” с дължина 240 м, широчина 105 м и височина 40 м. В него са ситуирани реакторната зала, машинното поделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. През юни 1972 година от Съветския съюз идва първият реактор, а на 20 ноември с.г. той е спуснат в шахтата си.
1990 година Андрей Луканов е заставен да подаде оставката на държавното управление под натиска на митингите и стачките, проведени от КТ „ Подкрепа”.
През първата половина на ноември президентът Желю Желев пази тезата за съдружно, програмно държавно управление, само че доминирано от Българска социалистическа партия, защото кабинетът щял да бъде „ камикадзе” поради идните „ страшни реформи”. Позицията му окуражава премиера Андрей Луканов. Вместо да прави промени обаче, той ухажва Съюз на демократичните сили да поддържа програмата му и да бъде контрактуван нов състав на кабинета.
Събитията объркват всички проекти. На 19 ноември в Париж се срещат ръководители на 34 страни, участнички в ОССЕ. Западноевропейските водачи дават знак, че България би получила поддръжка единствено при промяна на властта. Д-р Желев схваща, че дните на Луканов са преброени. При завръщането си София той решително пропагандира за ново държавно управление. В същото време Луканов е безапелационен, че няма да се отдръпна „ под напън на оркестрирани агитки”.
На 22 ноември страната ври и кипи, пред Националната изложба полиция с шлемове и щитове разделя двете групи. В Народното събрание се случва нещо невиждано - към 18.00 ч. там влизат въоръжени барети по решение на ръководителя Николай Тодоров и ръководителите на политическите сили. Десет минути по-късно те напущат постройката. На 26 ноември стартира националната стачка на КТ „ Подкрепа”.
На идващия ден студенти блокират основни кръстовища в София. Министерство на вътрешните работи употребява и сълзотворен газ, с цел да освободи придвижването. На 27 и 28 ноември съгласно „ Подкрепа” в страната стачкуват 750 000 души. Възела разсича другият авторитетен профсъюз - КНСБ. След трагични разногласия е взето решение за национална стачка на 29 ноември. С това ориста на държавното управление е решена.
1998 година „ Литекс” Ловеч побеждава ЦСКА с рекорден резултат 8:0. Двата тима се срещат в мач от предпоследния кръг на А група, а ловешкият клуб нанася най-голямата загуба на ЦСКА в историята на българския футбол.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ