78% от учителите искат опростяване на учебните програмиСиндикат Образование“ към

78% от учителите желаят опростяване на образователните стратегии
Синдикат „ Образование “ към Конфедерация на труда „ Подкрепа “ организира национално проучване по настоящи въпроси, свързани с нужните промени в българската образователна система. Проучването се реализира в интервала от 16 до 24 септември 2024 година, посредством електронни анкети и персонални изявленията.
В него взеха присъединяване общо 3362 учители, родители и други заинтригувани страни от цялата страна.
Един от главните въпроси в анкетата е дали образователните стратегии би трябвало да бъдат опростени. Цели 78,5% от респондентите се съгласяват, че образователното наличие би трябвало да бъде понижено с сред 30% и 40%, с цел да се обезпечи повече време за на практика извършения и развиване на основни компетентности.
Едва 15,4% от интервюираните считат, че главните проблеми
не са в сложността на образователните стратегии, а в неналичието на дисциплинираност, слаба мотивация и незадоволително внимание по време на образователния развой.

 
Друг значим въпрос, прегледан в изследването, е обвързван с възможното въвеждане
на задължителна матура по математика за учениците в 12 клас. Мнозинството – 87,6% – изрично се опълчват на това предложение. Основните причини, които се акцентират, са свързани с разликите в личностните качества на учениците и обстоятелството,
че наложителната матура би дискриминирала тези, насочени към изкуствата
и естествените науки. Само 11,2% от участниците поддържат въвеждането на подобен изпит, като настояват, че това ще стимулира учениците да развият по-добри математически умения.
Относно готовността на просветителната система за въвеждане на обединен народен стандарт
за качество, мненията също са най-вече негативни. 39,6% от участниците считат, че системата не е готова за подобен стандарт заради огромните разлики сред обособените просветителни институции. Други 38,8% считат, че няма народен консенсус за дефиниране на качеството в образованието.
Въпреки това, 11,5% са на мнение, че народен стандарт може да бъде въведен,
само че с изискване за съществуване на най-малко четири разнообразни равнища, които да отразяват спецификата на учениците.
На въпрос за учителските заплати, съвсем всички интервюирани – 98,8% – декларират,
че те би трябвало да бъдат увеличени с най-малко 20%. Това нарастване ще докара до постигане на учителските заплати до 125% от междинната брутна работна заплата за страната, което, съгласно участниците, е належащо за привличането на повече млади учители и мъже в специалността.
Само 0,8% считат, че актуалните заплати са задоволителни и не се нуждаят от покачване.
Последният въпрос, който беше подложен в изследването, касае дисциплината в учебните заведения и нейното въздействие върху мотивацията и триумфа на учениците. Според 61,5% от интервюираните, неспазването на учебния устав е главната причина за демотивацията и слабите резултати на учениците. В контраст на това,
24,8% считат, че дисциплината няма директна връзка с образователните резултати.
Анализът на данните от изследването ясно демонстрира, че образователните стратегии би трябвало да бъдат бързо и доста изменени. Прекомерната тежест на образователния материал пречи на образуването на функционална просветеност у българските възпитаници.
Опростяването на наличието и въвеждането на повече на практика занимания
ще оказват помощ за по-доброто асимилиране на материала и развиване на сериозното мислене у младежите.
Не по-малко значим е въпросът за дисциплината в учебните заведения.
Проучването демонстрира, че без строгото съблюдаване на учебните правилници и надзор върху държанието на учениците, напъните за възстановяване на образователните стратегии и преподавателските способи няма да донесат предстоящите резултати. Липсата на дисциплинираност води освен до слаби резултати на изпитите, само че и до неначетеност,
назадничавост и липса на човешки добродетели.
Дебатът за възбраната на мобилни телефони в час също беше обиден като образец за погрешно използване на разпоредбите в учебните заведения. Според Синдикат „ Образование “, сходни разногласия могат да подкопаят цялата дисциплинарна система в учебните заведения
и да слагат под подозрение значимостта на спазването на учебния устав.
Участниците в изследването акцентират, че с цел да бъдат привлекателни изискванията за работа в просветителната система, учителските заплати би трябвало да бъдат съответно нараснали. Без това, привличането на нови фрагменти ще бъде затруднено, а съществуващите учители ще продължат да изпитват финансови усложнения, което ще се отрази и на качеството на преподаването.