Читателите на GlasNews дадоха заявка за висока избирателна активност на следващите избори
78,47% от читателите на GlasNews ще отидат до урните на 19 април – за когато президентът Илияна Йотова насрочи предварителния избор за народни представители.
Това демонстрира анкетата на медията ни, в която са взели участие 690 наши читатели. Едва 21,53 на 100 от тях не имат намерение да упражнят правото си на глас. Допитването бе налично на уеб страницата ни от 3 февруари до през днешния ден.
Резултатът демонстрира наклонност, която регистрират и социологическите организации – по-засилен интерес за идния избор след всеобщите митинги в страната в края на предходната година, когато хиляди излязоха по улиците на дребните и огромните градове. Първоначално подпалени от Държавния бюджет за тази година, настояванията на протестиращите бързо се промениха до оставка на държавното управление на Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) и в битка против корупцията и настоящия модел на „ корумпираната страна “ – надлежно и до нови избори.
Доказателство, че има повишаване в интереса на гласоподавателите за интензивно включване в избора на депутати е наша анкета от 2024 година. Тогава през април месец ви зададохме същия въпрос. Контекста на вътрешнополитическата обстановката тогава бе друг – изборите тогава пристигнаха след несполучливата ротация на премиера (от Николай Денков – ПП-ДБ към Мария Габриел – ГЕРБ-СДС), както беше контрактувано в така наречен „ сглобка “. Така през юни 2024 година се организираха избори „ 2в1 “ – за народен и за европейски парламент. Тогава на въпроса дали ще гласоподават на този избор, 2850 дадоха отговор с „ да “, само че това пък съставлява 60% от всички участници. Истинската изборна интензивност тогава бе 34,41% - най-ниското предпочитание за гласоподаване записано у нас.
Разбира се, няма по какъв начин анкетата на GlasNews да бъде изцяло справедлива. Нямаме представителна извадка, защото на процедура всеки с достъп до интернет може да взе участие в нея. Но в поддръжка на мнението ни, че при идващите избори интензивността ще е по-голяма, са и две социологически изследвания – на организация „ МЯРА “ и на MarketLinks. Припомняме, че на последните предварителни избори за народни представители през отковмри 2024 година, интензивността беше 38,91%.
Според „ МЯРА “, 51,5% е декларацията за интензивност при изборите на 19 април. Това значи – при цялата конвенционалност – опция за сензитивно прекосяване на три милиона гласуващи. Според MarketLinks – изборната интензивност е още по-голяма – от 56%.
И двете организации слагат планът на Румен Радев отпред и спад в поддръжката към ГЕРБ-СДС. Резултатите от изследванията им вижте по-долу.
Защо е значимо да се гласоподава?
Избирателната интензивност има основно значение при провеждането на избори. Например, да - ще имаме парламент след 19 април. Напълно законен. Но това не значи, че той ще бъде легимитен, защото колкото по-малко е броя на гласуващите, толкоз по-малко е и доверието в съответната институция - в тази ситуация, Народно заседание.
Това значи, че ние, обществото, не даваме доверие и легитимност на тези 240 да решаваме вместо нас, само че те - въпреки всичко ще го вършат, защото законосъобразно са определени да го създадат.
Именно тук се появява разликата сред легалност и легитимност. Законността - легалното, произтича от разпоредбите - изборите са извършени по открития ред, резултатите са приети и институциите действат. Легитимността обаче идва от доверието и присъединяване на жителите. Тя е моралният и публичен мандат, без който всяка власт остава официално вярна, само че обществено нежна.
Колкото по-ниска е изборната интензивност, толкоз по-тесен става действителният кръг от хора, които дефинират посоката на страната. В последна сметка решенията засягат всички – в това число и тези, които не са дали своят вот. Така се основава абсурд: болшинството живее с следствията от избора на малцинство.
Затова присъединяване в избори не е просто право, а форма на групова отговорност. Гласуването е методът обществото да съобщи, че поема присъединяване в ръководството и че приема институциите като свои. Без това присъединяване демокрацията официално съществува, само че губи своята най-съществена опора – доверието на жителите.
Това демонстрира анкетата на медията ни, в която са взели участие 690 наши читатели. Едва 21,53 на 100 от тях не имат намерение да упражнят правото си на глас. Допитването бе налично на уеб страницата ни от 3 февруари до през днешния ден.
Резултатът демонстрира наклонност, която регистрират и социологическите организации – по-засилен интерес за идния избор след всеобщите митинги в страната в края на предходната година, когато хиляди излязоха по улиците на дребните и огромните градове. Първоначално подпалени от Държавния бюджет за тази година, настояванията на протестиращите бързо се промениха до оставка на държавното управление на Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) и в битка против корупцията и настоящия модел на „ корумпираната страна “ – надлежно и до нови избори.
Доказателство, че има повишаване в интереса на гласоподавателите за интензивно включване в избора на депутати е наша анкета от 2024 година. Тогава през април месец ви зададохме същия въпрос. Контекста на вътрешнополитическата обстановката тогава бе друг – изборите тогава пристигнаха след несполучливата ротация на премиера (от Николай Денков – ПП-ДБ към Мария Габриел – ГЕРБ-СДС), както беше контрактувано в така наречен „ сглобка “. Така през юни 2024 година се организираха избори „ 2в1 “ – за народен и за европейски парламент. Тогава на въпроса дали ще гласоподават на този избор, 2850 дадоха отговор с „ да “, само че това пък съставлява 60% от всички участници. Истинската изборна интензивност тогава бе 34,41% - най-ниското предпочитание за гласоподаване записано у нас.
Разбира се, няма по какъв начин анкетата на GlasNews да бъде изцяло справедлива. Нямаме представителна извадка, защото на процедура всеки с достъп до интернет може да взе участие в нея. Но в поддръжка на мнението ни, че при идващите избори интензивността ще е по-голяма, са и две социологически изследвания – на организация „ МЯРА “ и на MarketLinks. Припомняме, че на последните предварителни избори за народни представители през отковмри 2024 година, интензивността беше 38,91%.
Според „ МЯРА “, 51,5% е декларацията за интензивност при изборите на 19 април. Това значи – при цялата конвенционалност – опция за сензитивно прекосяване на три милиона гласуващи. Според MarketLinks – изборната интензивност е още по-голяма – от 56%.
И двете организации слагат планът на Румен Радев отпред и спад в поддръжката към ГЕРБ-СДС. Резултатите от изследванията им вижте по-долу.
Защо е значимо да се гласоподава?
Избирателната интензивност има основно значение при провеждането на избори. Например, да - ще имаме парламент след 19 април. Напълно законен. Но това не значи, че той ще бъде легимитен, защото колкото по-малко е броя на гласуващите, толкоз по-малко е и доверието в съответната институция - в тази ситуация, Народно заседание.
Това значи, че ние, обществото, не даваме доверие и легитимност на тези 240 да решаваме вместо нас, само че те - въпреки всичко ще го вършат, защото законосъобразно са определени да го създадат.
Именно тук се появява разликата сред легалност и легитимност. Законността - легалното, произтича от разпоредбите - изборите са извършени по открития ред, резултатите са приети и институциите действат. Легитимността обаче идва от доверието и присъединяване на жителите. Тя е моралният и публичен мандат, без който всяка власт остава официално вярна, само че обществено нежна.
Колкото по-ниска е изборната интензивност, толкоз по-тесен става действителният кръг от хора, които дефинират посоката на страната. В последна сметка решенията засягат всички – в това число и тези, които не са дали своят вот. Така се основава абсурд: болшинството живее с следствията от избора на малцинство.
Затова присъединяване в избори не е просто право, а форма на групова отговорност. Гласуването е методът обществото да съобщи, че поема присъединяване в ръководството и че приема институциите като свои. Без това присъединяване демокрацията официално съществува, само че губи своята най-съществена опора – доверието на жителите.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ