КЗК разкри драстични надценки в магазините! При минералната вода рекорд - 135%
77% от горната страна при прясното мляко, 82% при сиренето и до 91% при кашкавала
Силна централизация на огромните вериги в дребните градове, изкривявания в млечния бранш и впечатляващи търговски надценки сред 70 и 130% върху съществени храни открива Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разгласява междинния си секторен разбор на пазара на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни артикули.
„ Секторният разбор няма за цел да образува отрицателни настройки против избрани икономически субекти. Той би трябвало да бъде основа за разговор сред всички заинтригувани страни за решение на проблемите в бранша и структурните деформации “, акцентира ръководителят на Комисия за защита на конкуренцията доцент Росен Карадимов.
Комисия за защита на конкуренцията е следила близо половин година ценовата политика при 10 основни продукта: мляко и млечни произведения, месо и месни артикули, брашно и самун, яйца, олио и минерална вода. Според разбора няма доказателства за координиране на цените сред веригите, само че надценките сами по себе си будят паника. Установени са 77% надценка при прясното мляко, 82% при сиренето и до 91% при кашкавала. Данните от спомагателния мониторинг удостоверяват мащаба: 91% надценка при кравето сирене, 73% при каймата, 89% при яйцата, а при минералната вода - рекордните 135%.
Най-сериозни нарушавания се следят в млечния бранш. За интервала 2020-2024 година производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%, до момента в който вносът нараства с 43%. Това води до понижение на производството на млечни артикули с сред 8% и 14%, макар че потреблението остава устойчиво. Комисия за защита на конкуренцията предизвестява, че тази взаимозависимост от импорт е риск за цялостен обичаен бранш.
Анализът открива и мощна централизация на огромните вериги в по-малките обитаеми места. Това е регистрирано в осем области: Видин, Търговище, Габрово, Ловеч, Разград, Шумен, Кърджали и Смолян. За производството и преработката на селскостопанска продукция комисията регистрира понижено локално произвеждане, липса на стандарт за качество, слаб надзор и незадоволителна институционална поддръжка.
Председателят на Комисия за защита на конкуренцията Росен Карадимов съобщи, че по предварителна информация междинните надценки в Европа са към 35% - сензитивно по-ниски от следените в България. Той акцентира, че следва публично разискване на отчета още в края на седмицата, като секторът е свикан към саморегулация. Ако такава не бъде реализирана, Комисия за защита на конкуренцията е подготвена да премине към производства на база на събраната информация.
Проучването демонстрира, че отвесно обвързваните пазари – произвеждане, преправка, търговия на едро и трансгранична търговия, оказват директно въздействие върху конкуренцията на дребно, сподели ръководителят на разбора Жельо Бойчев, член на Комисия за защита на конкуренцията. Той показа отчета, съгласно който най-сериозни деформации се следят по веригата на доставки при млякото и млечните артикули. За интервала 2020–2024 година производството на сурово краве мляко спада с 25%, на прясно мляко - с 8%, на сирене - с 9%, на кашкавал - с 14%, на яйца - със 17%, до момента в който вносът на мляко и млечни артикули нараства с 43%. Секторът е мощно съсредоточен, заради което следва обзор на позволените концентрации през последните години.
Анализът показва, че неналичието на национални стандарти за качество, незадоволителният институционален надзор, високите индустриални разноски и дефицитът на работна ръка задълбочават проблемите в производството и преработката.
Предмет на разбора е и районното покритие и ценовата политика на огромните търговски вериги.
България е измежду страните с най-ниски регулаторни бариери за нахлуване в бранша – както при разкриване, по този начин и при действие на нови търговски обекти, демонстрират данните. В редица страни в Европейски Съюз регулациите са доста по-рестриктивни, в това число ограничавания за работно време, местонахождение и други Едни от най-високите бариери има в Австрия и Германия.
За първи път анализът показва „ конкурентна карта “ на България по области. Данните демонстрират динамична конкуренция в огромните градове като София и Пловдив, където участват голям брой вериги. В някои области обаче броят на веригите е стеснен до 3 или до 4–5, което води до обилни пазарни позиции и районни несъответствия. Анализът демонстрира, че ценовите равнища са относително едни и същи при множеството търговски вериги в страната при друга покупателна дарба на популацията. Например в София приходът на човек е 55 000 евро на година, а във Видин – 7 122 евро.
Комисия за защита на конкуренцията изследва ценовата политика на 10 огромни търговски вериги за юни, юли и август т.г. Изводът е, че няма данни за в съгласие спекулативно повишение на цените по отношение на въвеждането на еврото. В същото време се регистрират извънредно високи търговски надценки. Те се образуват от търговски отстъпки от доставните цени на производителите и от спомагателната надценка над доставната цена, която дефинират веригите. При млякото най-високите регистрирани надценки доближават до 77%, при сиренето - до 82%, а при кашкавала - до 91%.
Според разбора високите търговски надценки, изключително след забележителните отстъпки от доставните цени, могат да изкривят пазара, защото оказват мощен напън върху производителите, лимитират ценовата им независимост, понижават рентабилността и затрудняват договарянето с комерсиалните вериги.
Сред рекомендациите от междинния отчет са поощряване на кооперирането, основаване на къси вериги на доставки, въвеждане на национални стандарти за качество, засилен институционален надзор, целево финансиране на преработвателния бранш и по-голяма бистрота в комерсиалните практики на веригите.
Комисия за защита на конкуренцията минава към задълбочени изследвания в три посоки: структурата на пазара на дребно в социално-икономически едва развити райони с ниска покупателна дарба и централизация на търговци; ценовата политика, отстъпките, надценките и комерсиалните условия сред снабдители и търговци; както и пазарите на произвеждане, преправка и търговия с мляко и млечни артикули.
„ Разчитаме посредством разговор с бизнеса и осъзната социална нужда да стартира развой на саморегулация и възобновяване на конкурентната среда, учредено на изводите в отчета. При състояние, че не се регистрира предпочитание за саморегулация и се установяват възможни индикации за нелоялни търговски практики, корист с господстващо състояние и проблематични концентрации, Комисия за защита на конкуренцията има подготвеност да се самосезира и да образува съответните производства “, уточни Карадимов.
Силна централизация на огромните вериги в дребните градове, изкривявания в млечния бранш и впечатляващи търговски надценки сред 70 и 130% върху съществени храни открива Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разгласява междинния си секторен разбор на пазара на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни артикули.
„ Секторният разбор няма за цел да образува отрицателни настройки против избрани икономически субекти. Той би трябвало да бъде основа за разговор сред всички заинтригувани страни за решение на проблемите в бранша и структурните деформации “, акцентира ръководителят на Комисия за защита на конкуренцията доцент Росен Карадимов.
Комисия за защита на конкуренцията е следила близо половин година ценовата политика при 10 основни продукта: мляко и млечни произведения, месо и месни артикули, брашно и самун, яйца, олио и минерална вода. Според разбора няма доказателства за координиране на цените сред веригите, само че надценките сами по себе си будят паника. Установени са 77% надценка при прясното мляко, 82% при сиренето и до 91% при кашкавала. Данните от спомагателния мониторинг удостоверяват мащаба: 91% надценка при кравето сирене, 73% при каймата, 89% при яйцата, а при минералната вода - рекордните 135%.
Най-сериозни нарушавания се следят в млечния бранш. За интервала 2020-2024 година производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%, до момента в който вносът нараства с 43%. Това води до понижение на производството на млечни артикули с сред 8% и 14%, макар че потреблението остава устойчиво. Комисия за защита на конкуренцията предизвестява, че тази взаимозависимост от импорт е риск за цялостен обичаен бранш.
Анализът открива и мощна централизация на огромните вериги в по-малките обитаеми места. Това е регистрирано в осем области: Видин, Търговище, Габрово, Ловеч, Разград, Шумен, Кърджали и Смолян. За производството и преработката на селскостопанска продукция комисията регистрира понижено локално произвеждане, липса на стандарт за качество, слаб надзор и незадоволителна институционална поддръжка.
Председателят на Комисия за защита на конкуренцията Росен Карадимов съобщи, че по предварителна информация междинните надценки в Европа са към 35% - сензитивно по-ниски от следените в България. Той акцентира, че следва публично разискване на отчета още в края на седмицата, като секторът е свикан към саморегулация. Ако такава не бъде реализирана, Комисия за защита на конкуренцията е подготвена да премине към производства на база на събраната информация.
Проучването демонстрира, че отвесно обвързваните пазари – произвеждане, преправка, търговия на едро и трансгранична търговия, оказват директно въздействие върху конкуренцията на дребно, сподели ръководителят на разбора Жельо Бойчев, член на Комисия за защита на конкуренцията. Той показа отчета, съгласно който най-сериозни деформации се следят по веригата на доставки при млякото и млечните артикули. За интервала 2020–2024 година производството на сурово краве мляко спада с 25%, на прясно мляко - с 8%, на сирене - с 9%, на кашкавал - с 14%, на яйца - със 17%, до момента в който вносът на мляко и млечни артикули нараства с 43%. Секторът е мощно съсредоточен, заради което следва обзор на позволените концентрации през последните години.
Анализът показва, че неналичието на национални стандарти за качество, незадоволителният институционален надзор, високите индустриални разноски и дефицитът на работна ръка задълбочават проблемите в производството и преработката.
Предмет на разбора е и районното покритие и ценовата политика на огромните търговски вериги.
България е измежду страните с най-ниски регулаторни бариери за нахлуване в бранша – както при разкриване, по този начин и при действие на нови търговски обекти, демонстрират данните. В редица страни в Европейски Съюз регулациите са доста по-рестриктивни, в това число ограничавания за работно време, местонахождение и други Едни от най-високите бариери има в Австрия и Германия.
За първи път анализът показва „ конкурентна карта “ на България по области. Данните демонстрират динамична конкуренция в огромните градове като София и Пловдив, където участват голям брой вериги. В някои области обаче броят на веригите е стеснен до 3 или до 4–5, което води до обилни пазарни позиции и районни несъответствия. Анализът демонстрира, че ценовите равнища са относително едни и същи при множеството търговски вериги в страната при друга покупателна дарба на популацията. Например в София приходът на човек е 55 000 евро на година, а във Видин – 7 122 евро.
Комисия за защита на конкуренцията изследва ценовата политика на 10 огромни търговски вериги за юни, юли и август т.г. Изводът е, че няма данни за в съгласие спекулативно повишение на цените по отношение на въвеждането на еврото. В същото време се регистрират извънредно високи търговски надценки. Те се образуват от търговски отстъпки от доставните цени на производителите и от спомагателната надценка над доставната цена, която дефинират веригите. При млякото най-високите регистрирани надценки доближават до 77%, при сиренето - до 82%, а при кашкавала - до 91%.
Според разбора високите търговски надценки, изключително след забележителните отстъпки от доставните цени, могат да изкривят пазара, защото оказват мощен напън върху производителите, лимитират ценовата им независимост, понижават рентабилността и затрудняват договарянето с комерсиалните вериги.
Сред рекомендациите от междинния отчет са поощряване на кооперирането, основаване на къси вериги на доставки, въвеждане на национални стандарти за качество, засилен институционален надзор, целево финансиране на преработвателния бранш и по-голяма бистрота в комерсиалните практики на веригите.
Комисия за защита на конкуренцията минава към задълбочени изследвания в три посоки: структурата на пазара на дребно в социално-икономически едва развити райони с ниска покупателна дарба и централизация на търговци; ценовата политика, отстъпките, надценките и комерсиалните условия сред снабдители и търговци; както и пазарите на произвеждане, преправка и търговия с мляко и млечни артикули.
„ Разчитаме посредством разговор с бизнеса и осъзната социална нужда да стартира развой на саморегулация и възобновяване на конкурентната среда, учредено на изводите в отчета. При състояние, че не се регистрира предпочитание за саморегулация и се установяват възможни индикации за нелоялни търговски практики, корист с господстващо състояние и проблематични концентрации, Комисия за защита на конкуренцията има подготвеност да се самосезира и да образува съответните производства “, уточни Карадимов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ