Галъп: Според 77% от българите страната не се управлява по волята на народа
77 на 100 от българите считат, че страната не се ръководи " съгласно волята на народа " (каквото и да значи това).
Едва 17 на 100 застъпват противоположната позиция.
Това демонстрират данни от интернационално относително проучване „ В края на годината “ на Асоциацията „ Галъп интернешънъл “. Изследването за демокрацията покрива 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители – които съставляват към две трети от международното население. Данните са от времето, преди войната в Украйна, само че са кардинално настоящи, означават от " Галъп интернешънъл ". За България те регистрират главно настроенията в края на 2021 година, когато се гласоподава три пъти на парламентарни избори и веднъж на президентски.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп4-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 900 " height= " 625 " />
Населението ни е по традиция измежду най-критичните във връзка с демократичната природа на ръководството си като цяло. В съпоставяне с предходната вълна на проучване настройките по този индикатор по-скоро се резервират и наподобяват даже по-критични. Следващото издание на проучването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 година до момента е донесла смяна в тези кардинални настройки, разясняват от " Галъп ".
За съпоставяне приблизително 42% от изследваните в международен мащаб са по-скоро съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат ръководството си за задоволително демократично. Делът на тези, които не могат да преценяват дали страната им се ръководи демократично, е най-малък.
България (77 на сто) дружно с Румъния (80 на сто) Колумбия и Нигерия (и в двете страни 76%) и Украйна (73%) е измежду най-критичните към демократичността на ръководството в своите страни. Данните са от времето преди войната.
" Свободни и почтени " ли са изборите?
На въпрос дали считат, че изборите в страната са свободни и почтени 22% от запитаните дават отговор утвърдително. 65% са на противоположното мнение.
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в страната си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).
Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с изказванието, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) показват в най-голяма степен угриженост по отношение на изборите в своята страна. Парадоксално, в Русия скептичните към честността на изборите са 59 на 100, т.е. там процентът е по-малък, в сравнение с в България.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп7-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 900 " height= " 626 " />
Така и по двата знака страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията от 45 страни, изразявайки незадоволство както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас.
Отношението към метода на осъществяване на избори у нас обаче е очевидно по отрицателно на фона на Европейски Съюз като цяло, а и на страните от източната част на Съюза, които нормално са с близки до нашите настройки.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп2-българия-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 509 " />
Проведените три следващи парламентарни избори в нашата страна предходната година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс евентуално са оказали в допълнение въздействие за отрицателните настройки у нас, считат от организацията.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп3-българия-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 530 " />
Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо две трети намират равнището на демокрацията у нас за едва.
В класацията на страните съгласно така наречен Индекс на народите на " Галъп ", в който се сплотяват резултатите от двата знака - " ръководство съгласно волята на народа " и " почтени и свободни избори ", България е с едни от най-слабите позиции.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп8-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 900 " height= " 611 " />
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп9-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 900 " height= " 592 " />
Тя е измежду страните с най-високо равнище на отричане, в компанията на Босна и Херцеговина, Нигерия, Румъния, Колумбия, Русия и Тайланд.
Според Индекса 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на мощна народна власт – гласът на хората там се самовъзприема като мощен. т.е. мнозина са по едно и също време съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа и че изборите са свободни и почтени. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба народна власт – където, съгласно публичните усещания, нито изборите са почтени, нито ръководството се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в страна, в която най-малко едно от изискванията за мощна народна власт не е осъществено, т.е. статусът е разбъркан.
Едва 17 на 100 застъпват противоположната позиция.
Това демонстрират данни от интернационално относително проучване „ В края на годината “ на Асоциацията „ Галъп интернешънъл “. Изследването за демокрацията покрива 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители – които съставляват към две трети от международното население. Данните са от времето, преди войната в Украйна, само че са кардинално настоящи, означават от " Галъп интернешънъл ". За България те регистрират главно настроенията в края на 2021 година, когато се гласоподава три пъти на парламентарни избори и веднъж на президентски.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп4-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 900 " height= " 625 " />
Населението ни е по традиция измежду най-критичните във връзка с демократичната природа на ръководството си като цяло. В съпоставяне с предходната вълна на проучване настройките по този индикатор по-скоро се резервират и наподобяват даже по-критични. Следващото издание на проучването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 година до момента е донесла смяна в тези кардинални настройки, разясняват от " Галъп ".
За съпоставяне приблизително 42% от изследваните в международен мащаб са по-скоро съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат ръководството си за задоволително демократично. Делът на тези, които не могат да преценяват дали страната им се ръководи демократично, е най-малък.
България (77 на сто) дружно с Румъния (80 на сто) Колумбия и Нигерия (и в двете страни 76%) и Украйна (73%) е измежду най-критичните към демократичността на ръководството в своите страни. Данните са от времето преди войната.
" Свободни и почтени " ли са изборите?
На въпрос дали считат, че изборите в страната са свободни и почтени 22% от запитаните дават отговор утвърдително. 65% са на противоположното мнение.
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в страната си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).
Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с изказванието, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) показват в най-голяма степен угриженост по отношение на изборите в своята страна. Парадоксално, в Русия скептичните към честността на изборите са 59 на 100, т.е. там процентът е по-малък, в сравнение с в България.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп7-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 900 " height= " 626 " />
Така и по двата знака страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията от 45 страни, изразявайки незадоволство както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас.
Отношението към метода на осъществяване на избори у нас обаче е очевидно по отрицателно на фона на Европейски Съюз като цяло, а и на страните от източната част на Съюза, които нормално са с близки до нашите настройки.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп2-българия-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 509 " />
Проведените три следващи парламентарни избори в нашата страна предходната година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс евентуално са оказали в допълнение въздействие за отрицателните настройки у нас, считат от организацията.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп3-българия-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 530 " />
Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо две трети намират равнището на демокрацията у нас за едва.
В класацията на страните съгласно така наречен Индекс на народите на " Галъп ", в който се сплотяват резултатите от двата знака - " ръководство съгласно волята на народа " и " почтени и свободни избори ", България е с едни от най-слабите позиции.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп8-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 900 " height= " 611 " />
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/галъп9-юни22.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 900 " height= " 592 " />
Тя е измежду страните с най-високо равнище на отричане, в компанията на Босна и Херцеговина, Нигерия, Румъния, Колумбия, Русия и Тайланд.
Според Индекса 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на мощна народна власт – гласът на хората там се самовъзприема като мощен. т.е. мнозина са по едно и също време съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа и че изборите са свободни и почтени. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба народна власт – където, съгласно публичните усещания, нито изборите са почтени, нито ръководството се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в страна, в която най-малко едно от изискванията за мощна народна власт не е осъществено, т.е. статусът е разбъркан.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ