Пловдивчанка за старчески дом: Вкараха баща ми в гроба!
76-годишен пенсионер от Пловдив е настанен в Дома за остарели хора „ Св. Георги “ на бул. „ Дунав “. На 27-ия ден обаче положението му се утежнява необратимо, закаран е в болница в тежко положение, само че след няколко часа умира. Дъщеря му Снежана е уверена, че виновността за гибелта е на личния състав в старческия дом. Подозренията й се удостоверяват от аутопсионния протокол. Пловдивчанката е сезирала РЗИ, които, от своя страна, са уведомили прокуратурата и Агенцията за качество на обществените услуги към МТСП. Снежана описа за претърпяното пред „ Марица “, като посредством историята си желае да предизвести хората да не прибягват до услугите на обществената институция на бул. „ Дунав “.
Дъщерята Снежана
Възрастният Нончо бил с прекаран инсулт. Преди повече от година си чупи таза при рухване и се постанова да му сложат гвоздей. След инсулта и интервенцията пенсионерът е обездвижен. Положението, в което се намира, изисква някой да се грижи за него. Миналото лято децата му вземат решение да го настанят краткотрайно в приют в пловдивското село Ягодово.
„ След премеждията там въпреки всичко успяхме да си приберем татко ми жив. Той беше на легло след инсулт и гвоздей в таза два месеца. Гледахме го у дома известно време благодарение на жена, на която заплащахме за услугата. После се наложи краткотрайно да го настаним в приют. В Ягодово го бяха оставяли да се храни самичък макар експлицитното ми предизвестие, че не може, и се постанова някой да го храни, както правех у дома. Когато си го взехме от Ягодово, татко ми напряко живна. Имам очевидци на случилото се “, описа Снежана пред медията ни.
Тя и брат й са пред алтернатива по какъв начин да се оправят. Жената, която е полагала грижи за татко им, се разболяла от ковид. Пред тях останали разновидностите сами да се оправят или още веднъж да търсят къде да го настанят. Вниманието им притегля Домът за остарели хора на бул. „ Дунав “.
Цената там е относително ниска - 520 лева месечно,
спрямо други места. Снежана и брат й вземат решение да си поделят разноските и да оставят Нончо там за 2-3 месеца.
Така на 10 април тази година пенсионерът постъпва в Дом за остарели хора „ Св. Георги “. Снежана подписва контракт и е спокойна, че татко й ще получи нужните грижи.
Минават 27 дни. През цялото това време пловдивчанката няма право на рандеву поради пандемичната конюнктура. На 6 май тя получава позвъняване, че татко й е доста зле. „ Обадиха ми се няколко минути преди да се утежни необратимо, по този начин и не го видях жив. Разбрах, че е
закаран в болничното заведение, когато безусловно към този момент е бил в септичен потрес.
Медицинското лице от вкъщи разправяше, че не го желали в болничното заведение, и по този начин нататък. Има точка в контракта, подписан с тях, съгласно която те са длъжни да ме уведомят при утежняване на здравословното положение. Но това не бе направено в точния момент “, уточни Снежана.
Почернената щерка чака аутопсионния протокол 2 месеца. „ Аутопсията сподели три типа бактерии, присъщи за вътреболнична зараза, оттова сепсис и гибел. Пуснах тъжба в Регионалната здравна ревизия. Още като разбра защо става въпрос, служителката там ме пита за какво отново пристигам. Обясних, че за първи път съм тук по този мотив, а тя ми отговори, че предния ден още веднъж някой е идвал да подава недоволство за този дом “, изясни Снежана.
Получила е и писмен отговор от шефа на Регионалната здравна ревизия доктор Сийка Димчева, в който се установи, че от Дома за остарели хора не са я уведомили в точния момент за влошеното здравословно положение на възрастния мъж. При осъществени инспекции здравните инспектори са открили нарушавания на санитарно-хигиенните условия, а заради обстоятелството, че
Домът не е вписан в регистъра като обект с публично предопределение,
е формиран и акт.
Към момента има издадена заповед от шефа на РЗИ за краткотрайно прекъсване употребата на обекта. „ При поредна инспекция, осъществена на 2 август, е открито, че заповедта за прекъсване не се извършва, за което е сезирана Окръжната прокуратура и е известена по подготвеност Агенцията за качеството на обществените услуги към Министерството на труда и обществената политика “, се споделя в отговора на жалбата. Вътре се прецизира, че домовете за остарели хора са обществени, а не лечебни заведения, като в тях се оферират обществени, а не медицински услуги. Затова контролът на качеството на обществената услуга е в пълномощията на Агенцията за обществено подкрепяне.
„ Когато отидох да взема декубиталния дюшек от вкъщи, защото би трябвало да се върне на обществените, се засякох с шефа на дома. Казах му, че виновността е тяхна и че има аутопсионен протокол. Той ме попита какво желая от него. Отговорих му: Нищо. Сезирала съм който би трябвало, описа още Снежана. Тя съобщи, че счита да ангажира юрист със случая, защото знае какъв брой е бавна правосъдната система и че надали ще се стигне до приемлив резултат.
Управителят Георгиев:
Ние не сме Господ
„ Марица “ потърси за коментар и Дома за остарели хора „ Св. Георги “. Управителят Георгиев разяснява пред медията ни, че пенсионерът бил докаран при тях в тежко положение. „ Беше замърсен, брадясал, с куп декубитални рани. Сестрата е почиствала раните му, когато забелязала, че здравословното му положение се утежнява. Веднага се обадила на Бърза помощ. Тоест, ние сме създали каквото би трябвало. Ние не сме Господ или болница. И тя може да го е докарала с бактериите, а упреква нас. Като толкоз се е тормозила за него и е имала предпочитание да го гледа добре, за какво не го е направила! Госпожата е подписала контракт и вътре написа, че домът не носи отговорност при гибел. Каквото зависи от нас и е трябвало да се направи, е направено както би трябвало “, уточни Георгиев.
Дъщерята Снежана
Възрастният Нончо бил с прекаран инсулт. Преди повече от година си чупи таза при рухване и се постанова да му сложат гвоздей. След инсулта и интервенцията пенсионерът е обездвижен. Положението, в което се намира, изисква някой да се грижи за него. Миналото лято децата му вземат решение да го настанят краткотрайно в приют в пловдивското село Ягодово.
„ След премеждията там въпреки всичко успяхме да си приберем татко ми жив. Той беше на легло след инсулт и гвоздей в таза два месеца. Гледахме го у дома известно време благодарение на жена, на която заплащахме за услугата. После се наложи краткотрайно да го настаним в приют. В Ягодово го бяха оставяли да се храни самичък макар експлицитното ми предизвестие, че не може, и се постанова някой да го храни, както правех у дома. Когато си го взехме от Ягодово, татко ми напряко живна. Имам очевидци на случилото се “, описа Снежана пред медията ни.
Тя и брат й са пред алтернатива по какъв начин да се оправят. Жената, която е полагала грижи за татко им, се разболяла от ковид. Пред тях останали разновидностите сами да се оправят или още веднъж да търсят къде да го настанят. Вниманието им притегля Домът за остарели хора на бул. „ Дунав “.
Цената там е относително ниска - 520 лева месечно,
спрямо други места. Снежана и брат й вземат решение да си поделят разноските и да оставят Нончо там за 2-3 месеца.
Така на 10 април тази година пенсионерът постъпва в Дом за остарели хора „ Св. Георги “. Снежана подписва контракт и е спокойна, че татко й ще получи нужните грижи.
Минават 27 дни. През цялото това време пловдивчанката няма право на рандеву поради пандемичната конюнктура. На 6 май тя получава позвъняване, че татко й е доста зле. „ Обадиха ми се няколко минути преди да се утежни необратимо, по този начин и не го видях жив. Разбрах, че е
закаран в болничното заведение, когато безусловно към този момент е бил в септичен потрес.
Медицинското лице от вкъщи разправяше, че не го желали в болничното заведение, и по този начин нататък. Има точка в контракта, подписан с тях, съгласно която те са длъжни да ме уведомят при утежняване на здравословното положение. Но това не бе направено в точния момент “, уточни Снежана.
Почернената щерка чака аутопсионния протокол 2 месеца. „ Аутопсията сподели три типа бактерии, присъщи за вътреболнична зараза, оттова сепсис и гибел. Пуснах тъжба в Регионалната здравна ревизия. Още като разбра защо става въпрос, служителката там ме пита за какво отново пристигам. Обясних, че за първи път съм тук по този мотив, а тя ми отговори, че предния ден още веднъж някой е идвал да подава недоволство за този дом “, изясни Снежана.
Получила е и писмен отговор от шефа на Регионалната здравна ревизия доктор Сийка Димчева, в който се установи, че от Дома за остарели хора не са я уведомили в точния момент за влошеното здравословно положение на възрастния мъж. При осъществени инспекции здравните инспектори са открили нарушавания на санитарно-хигиенните условия, а заради обстоятелството, че
Домът не е вписан в регистъра като обект с публично предопределение,
е формиран и акт.
Към момента има издадена заповед от шефа на РЗИ за краткотрайно прекъсване употребата на обекта. „ При поредна инспекция, осъществена на 2 август, е открито, че заповедта за прекъсване не се извършва, за което е сезирана Окръжната прокуратура и е известена по подготвеност Агенцията за качеството на обществените услуги към Министерството на труда и обществената политика “, се споделя в отговора на жалбата. Вътре се прецизира, че домовете за остарели хора са обществени, а не лечебни заведения, като в тях се оферират обществени, а не медицински услуги. Затова контролът на качеството на обществената услуга е в пълномощията на Агенцията за обществено подкрепяне.
„ Когато отидох да взема декубиталния дюшек от вкъщи, защото би трябвало да се върне на обществените, се засякох с шефа на дома. Казах му, че виновността е тяхна и че има аутопсионен протокол. Той ме попита какво желая от него. Отговорих му: Нищо. Сезирала съм който би трябвало, описа още Снежана. Тя съобщи, че счита да ангажира юрист със случая, защото знае какъв брой е бавна правосъдната система и че надали ще се стигне до приемлив резултат.
Управителят Георгиев:
Ние не сме Господ
„ Марица “ потърси за коментар и Дома за остарели хора „ Св. Георги “. Управителят Георгиев разяснява пред медията ни, че пенсионерът бил докаран при тях в тежко положение. „ Беше замърсен, брадясал, с куп декубитални рани. Сестрата е почиствала раните му, когато забелязала, че здравословното му положение се утежнява. Веднага се обадила на Бърза помощ. Тоест, ние сме създали каквото би трябвало. Ние не сме Господ или болница. И тя може да го е докарала с бактериите, а упреква нас. Като толкоз се е тормозила за него и е имала предпочитание да го гледа добре, за какво не го е направила! Госпожата е подписала контракт и вътре написа, че домът не носи отговорност при гибел. Каквото зависи от нас и е трябвало да се направи, е направено както би трябвало “, уточни Георгиев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ