Речта на Опра Уинфри на церемонията Златен глобус
75-ите награди „ Златен глобус “ в Лос Анджелис донесоха самопризнание на няколко обществено ангажирани кино лентата и станаха химн на феминизма.
За мнозина акцентът на вечерта тази година беше речта на телевизионната водеща Опра Уинфри, откакто тя получи премия Cecil B DeMille за повсеместен принос. Уинфри е първата тъмнокожа жена в американското кино произвеждане, получила високия приз. Тя произнесе прочувствена тирада, в която засегна доста въпроси, повдигнати от началото на абсурда за полов тормоз в Холивуд преди няколко месеца и завоюва овации.
Ето и акценти от речта й:
През 1964 година бях малко момиченце, седящо на пода с балатум в къщата на майка ми в Милуоки, и гледах Ан Банкрофт да връчва премията " Оскар " за най-хубав артист на 36-ите оценки на Американската кино академия. Ан отвори плика и изрече пет думи, които безусловно сътвориха история: " Победителят е Сидни Поатие ". На сцената пристигна най-елегантният мъж, който съм виждала. Спомням си, че вратовръзката му беше бяла, а кожата - тъмна и в никакъв случай дотогава не бях виждала на негър мъж да се отдава респект по подобен метод. Опитвах доста много пъти да обясня какво значи един миг като този за едно малко момиче, дете от оскъдно семейство, до момента в който майка му се е прибирала уморена до гибел да чисти къщите на хората...
Бих желала да благодаря на Холивудската прес асоциация, тъй като всички знаем, че пресата е под блокада тези дни. Но също по този начин и знаем, че ненаситната отдаденост да се разкрива безспорната истина ни защищава да не ослепеем за покварата и несправедливостта. За тираните и жертвите, тайните и лъжите...
Тази вечер желая да изразя респект към всички дами, които са изтърпели години на залоупотреба и физическо принуждение, тъй като те, също както майка ми, са имали деца да хранят и сметки да заплащат или фантазии да преследват. Това са дамите, чиито имена ние в никакъв случай няма да узнаем. Те са домакини или работнички във ферми. Работят във заводи и в заведения за хранене, или се трудят в университетските общности, инженерството, медицината и науката. Те са част от света на технологиите и политиката и бизнеса. Те са нашите спортистки на Олимпиадите и нашите бойци в армията...
В моята кариера постоянно съм давала всичко от себе си, било то по малкия екран или посредством филм, да кажа нещо за това по какъв начин мъжете и дамите действително се държат. Да покажа по какъв начин ние претърпяваме позор, по какъв начин обичаме и по какъв начин се гневим, по какъв начин се проваляме и по какъв начин вършим оттегляне, по какъв начин упорстваме и по какъв начин преодоляваме. Интервюирала съм хора, които са устоили на някои от най-грозните неща, в които животът може да те хвърли, само че има едно качество, което всички те наподобява споделяха - способността да запазиш вяра за по-светъл утринен ден, даже и през най-тъмните ти нощи. "
За мнозина акцентът на вечерта тази година беше речта на телевизионната водеща Опра Уинфри, откакто тя получи премия Cecil B DeMille за повсеместен принос. Уинфри е първата тъмнокожа жена в американското кино произвеждане, получила високия приз. Тя произнесе прочувствена тирада, в която засегна доста въпроси, повдигнати от началото на абсурда за полов тормоз в Холивуд преди няколко месеца и завоюва овации.
Ето и акценти от речта й:
През 1964 година бях малко момиченце, седящо на пода с балатум в къщата на майка ми в Милуоки, и гледах Ан Банкрофт да връчва премията " Оскар " за най-хубав артист на 36-ите оценки на Американската кино академия. Ан отвори плика и изрече пет думи, които безусловно сътвориха история: " Победителят е Сидни Поатие ". На сцената пристигна най-елегантният мъж, който съм виждала. Спомням си, че вратовръзката му беше бяла, а кожата - тъмна и в никакъв случай дотогава не бях виждала на негър мъж да се отдава респект по подобен метод. Опитвах доста много пъти да обясня какво значи един миг като този за едно малко момиче, дете от оскъдно семейство, до момента в който майка му се е прибирала уморена до гибел да чисти къщите на хората...
Бих желала да благодаря на Холивудската прес асоциация, тъй като всички знаем, че пресата е под блокада тези дни. Но също по този начин и знаем, че ненаситната отдаденост да се разкрива безспорната истина ни защищава да не ослепеем за покварата и несправедливостта. За тираните и жертвите, тайните и лъжите...
Тази вечер желая да изразя респект към всички дами, които са изтърпели години на залоупотреба и физическо принуждение, тъй като те, също както майка ми, са имали деца да хранят и сметки да заплащат или фантазии да преследват. Това са дамите, чиито имена ние в никакъв случай няма да узнаем. Те са домакини или работнички във ферми. Работят във заводи и в заведения за хранене, или се трудят в университетските общности, инженерството, медицината и науката. Те са част от света на технологиите и политиката и бизнеса. Те са нашите спортистки на Олимпиадите и нашите бойци в армията...
В моята кариера постоянно съм давала всичко от себе си, било то по малкия екран или посредством филм, да кажа нещо за това по какъв начин мъжете и дамите действително се държат. Да покажа по какъв начин ние претърпяваме позор, по какъв начин обичаме и по какъв начин се гневим, по какъв начин се проваляме и по какъв начин вършим оттегляне, по какъв начин упорстваме и по какъв начин преодоляваме. Интервюирала съм хора, които са устоили на някои от най-грозните неща, в които животът може да те хвърли, само че има едно качество, което всички те наподобява споделяха - способността да запазиш вяра за по-светъл утринен ден, даже и през най-тъмните ти нощи. "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ