Здравната реформа поражда недоверие в българите
74% от българите не имат вяра, че въвеждането на втора наложителна здрава вноска, би спряло практиката на доплащане в лечебните заведения у нас. 18% считат, че втора вноска от 12 лева при частен осигурител ще спре доплащанията, а 8% се двоумят.
Нови въпроси за качеството и успеваемостта на здравната система, както и концепциите за подобряването им посредством готвената промяна слагат последните данни от „ Индекс на лечебните заведения “.
Изводът недвусмислено се постанова, както от социологическото изследване на „ Галъп интернешънъл “ за настройките на българите към готвените промени в здравната система , по този начин и от обективните данни за положението на активността на лечебните заведения в региона на ортопедията и кардиохирургията.
Най-негативно е оценена концепцията всяка болница да има свои лични цени за услугите, които ще се покриват от здравната каса, а в случай че лекуването на пациента е по-скъпо, той да доплаща разликата – отчетливо болшинство от 71% от интервюираните не утвърждават това предложение.
Прилагането на допустимо най-евтина медикаментозна терапия също не е високо оценено – 54% са против тази концепция, а 41% я харесват. Останалите се затрудняват. Тук, несъмнено, не може да се чака голяма осведоменост измежду респондентите, само че публичният инстинкт е сладкодумен.
Откриването на нова болница да става единствено с решение на Народното събрание също не е припознато като дейно решение във връзка с здравната промяна, като повече от половината участници в изследването не го утвърждават (54% са „ срещу “, а 41% са „ за “; останалите се колебаят). В подобен вид данни нормално се отразява и общият негативизъм на обществото към тематиката.
Кардиохиругия
6019 са сърдечните интервенции през миналата година в България, които е финансирала НЗОК. Те са осъществени в 10 лечебни заведения. Разположението им в страната обаче е извънредно неравномерно. Шест от клиниките по кардиохирургия се намират в София. Останалите 4 са в Пловдив, Плевен, Варна и Бургас. Единствената болница за детски кардиохирургични интервенции - НКБ, още веднъж е в столицата.
Освен географските диспропорции, огромни са и разликите при броя на пациентите, които минават през клиниките, демонстрира данните в „ Индекс на лечебните заведения “. Основният поток от пациентите се лекува в три лечебни заведения – „ Св. Екатерина ", „ Аджъбадем Токуда " в София и „ Св. Георги " в Пловдив. В първата се правят над 1300 интервенции годишно, във втората малко над хиляда, а в третата над 700. Или общо лекарите в тях вършат 3000 от всички интервенции.
В останалите 7 лечебни заведения се правят 2000 интервенции. Броят на интервенциите обаче е директно обвързван с качеството на тази активност. Според медицинския стандарт за кардиохирургия, който следва да се одобри още веднъж от Министерство на здравеопазването, едно поделение би трябвало да има най-малко 250 интервенции на година, с цел да има право да прави сърдечни интервенции. Не е ясно дали всички лечебни заведения дават отговор на този аршин, съгласно активността им по НЗОК това не е по този начин. Друга специфичност, която демонстрират цифрите е, че в някои от лечебните заведения се вършат малцина интервенции по по-евтините пътеки, а по-голям брой по по-скъпите. Този феномен се следи както при частни, по този начин и при държавни лечебни заведения.
Ортопедия и травматология
Общо 77548 интервенции са осъществени в региона на ортопедията през предходната година, които е финансирала НЗОК у нас. Те са осъществени в 95 лечебни заведения в страната, демонстрират данните от „ Индекс на лечебните заведения “. Не всички обаче реализират цялостна гама от медицинските действия. В 42 или половината от всички лечебни заведения се организират най-големите интервенции на низък крак, а едвам в 33 – се правят най-големите интервенции на горен крак.
Изключително несиметричен е размерът на дейностите в обособените клиники, той варира от 1 интервенция по някои клинични пътеки за цяла година до над 1000. Сред тях предстоящо са най-големите държавни лечебни заведения с обичаи от години в тази активност като „ Пирогов “ и „ Св. Георги “ в Пловдив, по този начин и нови частни структури като „ Софиямед “ в столицата, „ Пълмед “ и „ Еврохоспитал “ в Пловдив. В същото време в някои от клиниките общият размер на активността по НЗОК за година е под 150 интервенции, макар че толкоз са заложени като условие в медицинския стандарт на операционна маса.
Нови въпроси за качеството и успеваемостта на здравната система, както и концепциите за подобряването им посредством готвената промяна слагат последните данни от „ Индекс на лечебните заведения “.
Изводът недвусмислено се постанова, както от социологическото изследване на „ Галъп интернешънъл “ за настройките на българите към готвените промени в здравната система , по този начин и от обективните данни за положението на активността на лечебните заведения в региона на ортопедията и кардиохирургията.
Най-негативно е оценена концепцията всяка болница да има свои лични цени за услугите, които ще се покриват от здравната каса, а в случай че лекуването на пациента е по-скъпо, той да доплаща разликата – отчетливо болшинство от 71% от интервюираните не утвърждават това предложение.
Прилагането на допустимо най-евтина медикаментозна терапия също не е високо оценено – 54% са против тази концепция, а 41% я харесват. Останалите се затрудняват. Тук, несъмнено, не може да се чака голяма осведоменост измежду респондентите, само че публичният инстинкт е сладкодумен.
Откриването на нова болница да става единствено с решение на Народното събрание също не е припознато като дейно решение във връзка с здравната промяна, като повече от половината участници в изследването не го утвърждават (54% са „ срещу “, а 41% са „ за “; останалите се колебаят). В подобен вид данни нормално се отразява и общият негативизъм на обществото към тематиката.
Кардиохиругия
6019 са сърдечните интервенции през миналата година в България, които е финансирала НЗОК. Те са осъществени в 10 лечебни заведения. Разположението им в страната обаче е извънредно неравномерно. Шест от клиниките по кардиохирургия се намират в София. Останалите 4 са в Пловдив, Плевен, Варна и Бургас. Единствената болница за детски кардиохирургични интервенции - НКБ, още веднъж е в столицата.
Освен географските диспропорции, огромни са и разликите при броя на пациентите, които минават през клиниките, демонстрира данните в „ Индекс на лечебните заведения “. Основният поток от пациентите се лекува в три лечебни заведения – „ Св. Екатерина ", „ Аджъбадем Токуда " в София и „ Св. Георги " в Пловдив. В първата се правят над 1300 интервенции годишно, във втората малко над хиляда, а в третата над 700. Или общо лекарите в тях вършат 3000 от всички интервенции.
В останалите 7 лечебни заведения се правят 2000 интервенции. Броят на интервенциите обаче е директно обвързван с качеството на тази активност. Според медицинския стандарт за кардиохирургия, който следва да се одобри още веднъж от Министерство на здравеопазването, едно поделение би трябвало да има най-малко 250 интервенции на година, с цел да има право да прави сърдечни интервенции. Не е ясно дали всички лечебни заведения дават отговор на този аршин, съгласно активността им по НЗОК това не е по този начин. Друга специфичност, която демонстрират цифрите е, че в някои от лечебните заведения се вършат малцина интервенции по по-евтините пътеки, а по-голям брой по по-скъпите. Този феномен се следи както при частни, по този начин и при държавни лечебни заведения.
Ортопедия и травматология
Общо 77548 интервенции са осъществени в региона на ортопедията през предходната година, които е финансирала НЗОК у нас. Те са осъществени в 95 лечебни заведения в страната, демонстрират данните от „ Индекс на лечебните заведения “. Не всички обаче реализират цялостна гама от медицинските действия. В 42 или половината от всички лечебни заведения се организират най-големите интервенции на низък крак, а едвам в 33 – се правят най-големите интервенции на горен крак.
Изключително несиметричен е размерът на дейностите в обособените клиники, той варира от 1 интервенция по някои клинични пътеки за цяла година до над 1000. Сред тях предстоящо са най-големите държавни лечебни заведения с обичаи от години в тази активност като „ Пирогов “ и „ Св. Георги “ в Пловдив, по този начин и нови частни структури като „ Софиямед “ в столицата, „ Пълмед “ и „ Еврохоспитал “ в Пловдив. В същото време в някои от клиниките общият размер на активността по НЗОК за година е под 150 интервенции, макар че толкоз са заложени като условие в медицинския стандарт на операционна маса.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ