73 години по-късно: За войната от първо лице
73 години след оповестяване на края на Втората международна война доктор Велчо Радев чества успеха над фашизма. Той бе част от тържественото отбелязване на Деня на Европа и 73 години от успеха над хитлерофашизма в Шумен.
97-годишният деец си спомня ентусиазма, с който потеглят на война. Разказва, че през 1944 година бил 22-годишен офицер от артилерията в Българската войска. Заедно с Първа софийска гвардейска дивизия, в която влизат три партизански полка, той отива на бойното поле край Куманово.
dariknews.bg
Не беше ужасно, не сме се сещали за такова възприятие, споделя той и добавя, че младостта и България са им давали сили.
За това отидохме – да осъществим дълга си , споделя 97-годишният деец.
През ноември те потеглят оттова през Скопие до Косово поле, Липен, Призрен. 4 месеца той е на бойното поле. Губи другари и бойни приятели .
Останаха там, не се върнаха . А които се върнаха – бяха инвалиди. Аз по живо, по крепко – оцелях, споделя Велчо Радев.
Войната е покруса . Който не знае какво е война – това е смут, безапелационен е той.
dariknews.bg
След като войната приключва, Велчо Радев се връща в България и записва медицина в София. След това работи в Окръжната болница в Шумен и е измежду създателите на Работническа болница.Така ветеранът отдава живота си на грижа за страната и за хората.
Втората международна война лишава живота на над 50 милиона души , повече от които в разцвета на виталните си сили.
97-годишният деец си спомня ентусиазма, с който потеглят на война. Разказва, че през 1944 година бил 22-годишен офицер от артилерията в Българската войска. Заедно с Първа софийска гвардейска дивизия, в която влизат три партизански полка, той отива на бойното поле край Куманово.
dariknews.bg Не беше ужасно, не сме се сещали за такова възприятие, споделя той и добавя, че младостта и България са им давали сили.
За това отидохме – да осъществим дълга си , споделя 97-годишният деец.
През ноември те потеглят оттова през Скопие до Косово поле, Липен, Призрен. 4 месеца той е на бойното поле. Губи другари и бойни приятели .
Останаха там, не се върнаха . А които се върнаха – бяха инвалиди. Аз по живо, по крепко – оцелях, споделя Велчо Радев.
Войната е покруса . Който не знае какво е война – това е смут, безапелационен е той.
dariknews.bg След като войната приключва, Велчо Радев се връща в България и записва медицина в София. След това работи в Окръжната болница в Шумен и е измежду създателите на Работническа болница.Така ветеранът отдава живота си на грижа за страната и за хората.
Втората международна война лишава живота на над 50 милиона души , повече от които в разцвета на виталните си сили.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ