Над 70 на сто от лекарите в България считат, че заплащането трябва да е според извършената дейност и квалификация
72 % от лекарите в България са на мнение, че е заслужено заплащането на техния труд да е съгласно осъществената активност и подготовка. Други 15 на 100 също поддържат заплащането да е обвързано с активността, само че без да се взема поради квалификацията. Данните от национално представително изследване на социологическа организация " Тренд “, направено по поръчка на БЛС, бяха показани във втория ден на VII Национален конгрес на Български лекарски съюз (БЛС) с интернационално присъединяване, отдаден на " Политики в опазването на здравето “.
Данните обрисуват ясни публични настройки: забележителна част от българите поддържат увеличението на обществените средства за опазване на здравето, само че в това време не са съгласни с повишение на здравната вноска, а недоверието в контрола върху разноските остава сериозно високо.
" 46% от българите поддържат увеличението на обществените средства за опазване на здравето, като най-силно утвърждение се регистрира измежду хората над 60 години, висшистите и жителите на столицата. В същото време 58% от българите не поддържат повишението на здравната вноска. Много високо е недоверието към контрола – 84% считат, че той е непълен “, разяснява политологът Димитър Ганев от " Тренд “.
Зам.-председателят на БЛС доктор Иван Маджаров акцентира, че ролята на организацията е да отстоява устойчиви политики, даже когато те не печелят лесна поддръжка.
" Непопулярните ограничения също са верни. Нашата роля като БЛС е – даже когато обществото е скептично – да отстояваме професионални и устойчиви решения. Ако успеем да помогнем на ръководещите да приложат смели политики, системата ще завоюва. Редно е да подтикваме работещите и да престанем да наказваме дейните лекари и лечебни заведения “, безапелационен беше доктор Маджаров. Той напомни, че в системата работят близо 8 900 медицински практики и към 106 000 наети експерти, и означи, че финансирането би трябвало да бъде обвързано с качество и успеваемост, а не с механично разпределяне на бюджетни средства.
" Това не е рецензия към ръководещите, а поддръжка – да им дадем професионален инструментариум и експертни решения. Да използваме средствата целево, с цел да се преструктурира системата и да се стимулират работещите “, добави той.
Д-р Десислав Тасков – член на Комисията по опазване на здравето добави, че част от медицинските класи са изостанали в своето финансиране. Това не е популизъм, наложи се да дадем малко вероятност, с цел да можем да чакаме резултати “, добави доктор Тасков.
В панела участваха още доцент – министър на опазването на здравето, проф. доктор Григор Димитров, доктор Венелина Милева, доцент доктор Георги Тодоров д.м. и доктор Атанас Константинов. Здравният специалист Аркади Шарков беше модератор на панела.
Програмата на конгреса продължава с панели отдадени на Здравните връзки, Продължаващото здравно образование и др, оповестиха от БЛС. В закриващия ден на конгреса програмата е отдадена на донорството и трансплантациите, модериран от проф. доктор Васил Михайлов, с присъединяване на водещи специалисти: Иванка Динева, доктор Сибила Маринова, доктор Валентин Маринчев, проф. доктор Красимир Янев и доктор Ивелина Георгиева.
Данните обрисуват ясни публични настройки: забележителна част от българите поддържат увеличението на обществените средства за опазване на здравето, само че в това време не са съгласни с повишение на здравната вноска, а недоверието в контрола върху разноските остава сериозно високо.
" 46% от българите поддържат увеличението на обществените средства за опазване на здравето, като най-силно утвърждение се регистрира измежду хората над 60 години, висшистите и жителите на столицата. В същото време 58% от българите не поддържат повишението на здравната вноска. Много високо е недоверието към контрола – 84% считат, че той е непълен “, разяснява политологът Димитър Ганев от " Тренд “.
Зам.-председателят на БЛС доктор Иван Маджаров акцентира, че ролята на организацията е да отстоява устойчиви политики, даже когато те не печелят лесна поддръжка.
" Непопулярните ограничения също са верни. Нашата роля като БЛС е – даже когато обществото е скептично – да отстояваме професионални и устойчиви решения. Ако успеем да помогнем на ръководещите да приложат смели политики, системата ще завоюва. Редно е да подтикваме работещите и да престанем да наказваме дейните лекари и лечебни заведения “, безапелационен беше доктор Маджаров. Той напомни, че в системата работят близо 8 900 медицински практики и към 106 000 наети експерти, и означи, че финансирането би трябвало да бъде обвързано с качество и успеваемост, а не с механично разпределяне на бюджетни средства.
" Това не е рецензия към ръководещите, а поддръжка – да им дадем професионален инструментариум и експертни решения. Да използваме средствата целево, с цел да се преструктурира системата и да се стимулират работещите “, добави той.
Д-р Десислав Тасков – член на Комисията по опазване на здравето добави, че част от медицинските класи са изостанали в своето финансиране. Това не е популизъм, наложи се да дадем малко вероятност, с цел да можем да чакаме резултати “, добави доктор Тасков.
В панела участваха още доцент – министър на опазването на здравето, проф. доктор Григор Димитров, доктор Венелина Милева, доцент доктор Георги Тодоров д.м. и доктор Атанас Константинов. Здравният специалист Аркади Шарков беше модератор на панела.
Програмата на конгреса продължава с панели отдадени на Здравните връзки, Продължаващото здравно образование и др, оповестиха от БЛС. В закриващия ден на конгреса програмата е отдадена на донорството и трансплантациите, модериран от проф. доктор Васил Михайлов, с присъединяване на водещи специалисти: Иванка Динева, доктор Сибила Маринова, доктор Валентин Маринчев, проф. доктор Красимир Янев и доктор Ивелина Георгиева.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ