72 на сто от българите доплащат в болницата. Около 16

72 на 100 от българите доплащат в болничното заведение. Около 16 на 100 от българите признават, че са давали подкуп за здравна услуга. Повечето хора – 53, 6% нямат доверие в Здравната каса. Възрастните избират взаимен модел на обезпечаване.
На 72,1% от българите се е налагало
да доплащат в болница за нещо, което считат, че е било ненужно, а 15,7 на 100 признават, че им е желан подкуп. Девет % пък са подписвали документ за едно, а в действителност са им осъществени други процедури.
Данните са част от особено проучване
на “Галъп интернешънъл болкан ”, извършено измежду 806 души в интервала 7-14 ноември 2023 година Резултатите от изследването бяха показани по време на новия брой на Здравен барометър, чиято тематика бе “Финансиране на опазването на здравето ”. Събитието е част от гражданска самодейност за от време на време наблюдаване, разбор и оценка на положението, развиването, успеваемостта и устойчивостта на системата на опазване на здравето в България. Ръководител
на плана е проф. Даниел Вълчев.
Моделът на битие на опазването на здравето у нас, най-много на болничната помощ, е обвързван с все по-големи средства, без хората да стават по-доволни. Това заяви изпълнителният шеф на “Галъп интернешънъл болкан ” Първан Симеонов.
Той изясни, че е проучен всеобщият взор
на интервюираните лица към съществени тематики в опазването на здравето – какъв брой пари даваме за здраве, знаем ли какво ни се поставя за тези пари, желаят ли ни в допълнение пари, какъв брой постоянно се занимаваме с профилактика.



37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, при 42,5% ги дефинират като естествени и 3,8% – като ниски. Хората с по-високи приходи в по-голяма степен намират размера за естествен.
Резултатите са предстоящи на фона
на общите равнища на неодобрение, само че над една трета намиращи вноската за здраве за висока е косвен знак и за недоверието в модела на финансиране у нас, считат социолозите от “Галъп интернешънъл болкан ”.
Това се удостоверява и от
заявената подготвеност за заплащане повече – в случай че това ще обезпечи по-добра здравна услуга, единствено 38,3% от работещите са споделят, че са подготвени, като измежду тях доминират главно респонденти с по-високи приходи. Повечето, 50,9%, не засвидетелстват такава подготвеност. Останалите не могат да отговорят.



20,2% признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която заплащат, като най-голям е този дял измежду най-младите участници в изследването. 71,5% свидетелстват,
че знаят този размер.
42,1% от обезпечените лица у нас признават, че пропущат профилактични прегледи, които им се поставят. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропущат прегледи за профилактика.
Крехко декларативно болшинство
от 50,6% въпреки всичко настояват противоположното. 70,7% от здравноосигурените не заплащат сами профилактични прегледи, 24,2% настояват, че заплащат. 45,5% от наетите лица настояват, че вървят на профилактични прегледи, които работодателят им провежда. 49,9% не го вършат или не разполагат с такава опция.



Мнозинство от 56,2% от обезпечените настояват, че в последните три години, да вземем за пример, не им се е случвало да потърсят контакт непосредствено
със експерт, без персонален доктор.
И в случай че този индикатор зависи и от здравния статус, то доверието към персоналния доктор зависи и от самия пациентски избор и е голямо на фона на разнообразни познати стойности у нас – 75,2% от обезпечените пациенти в пълнолетна възраст споделят, че имат доверие на персоналния си доктор. За съпоставяне, доверието в Националната здравноосигурителна каса
е 29,3%, при съмнение от 53,6%.
На въпрос, кое е най-добре: персонални вноски или солидарно обезпечаване, естествените настроения клонят ясно към персоналното – в 60,2% от отговорите на всички респонденти, против 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2%
неуспяващи да дефинират.
Прави усещане, че най-възрастните участници в изследването избират солидарния модел.

В същото време България има висок % на пагубни разноски за опазване на здравето спрямо други европейски страни, предизвести отчет на СЗО за Европа. През 2018 година всяко пето домакинство е направило
заплащания от джоба си,
които надвишават потенциала им да заплащат за опазване на здравето с най-малко 40%. Катастрофалните разноски за опазване на здравето може да значат, че едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща други съществени потребности, като храна, жилище и електричество.
Плащанията, които хората дават
от джоба си за медикаменти в извънболничната сфера, са главният мотор на пагубните разноски за опазване на здравето в България. Този тип разноски засягат най-вече по-бедните семейства, възрастните хора и хората, живеещи в селските региони и се усилват с течение на времето, отбелязва отчетът. Плащанията от джоба съставляват 39% от разноските за опазване на здравето през 2019 година, надалеч
над междинното за Европейския съюз (ЕС) от 21%.
Финансовата отбрана в България е слаба, отразявайки огромната взаимозависимост на здравната система от директните заплащания. През 2018 година 8% от семействата са обеднели заради разноски за опазване на здравето, а при 19% здравните разноски за здраве са пагубни. Катастрофалните разноски са мощно
съсредоточени в селските региони,
дребните градове и покрайнините, в сравнение с в градовете и доста по-високи при семействата на по-възрастните хора, в сравнение с при по-младите. С течение на времето случаите на пагубни разноски се усилват от приблизително 17% през 2005 година на 18% през 2010 година и 19% през 2018 година
Политиката по отношение на доплащанията
може да бъде усъвършенствана посредством освобождение от доплащане на по-бедните семейства и хронично болните и установяване на годишен предел на потребителските разноски въз основа на приходите.