Стамболовият хан във Велико Търново тъне в разруха
72 хана е имало във Велико Търново до Освобождението. От тях през днешния ден е непокътнат и възобновен само ханът „ Хаджи Николи “ на Самоводската чаршия. На няколко метра от него, по пътя на туристите към Царевец, е друга историческа емблема на остарялата столица. Стамболовият хан носи името си от това, че е бил благосъстоятелност на фамилията на политика и революционера Стефан Стамболов. Ханът е монумент на културата. Неговите остатъци са оповестени за рисков градеж. Години наред реститутите и Общината не могат да се схванат какво да вършат и да си поделят финансовата отговорност за възобновяване на Стамболовия хан. Преди няколко месеца дяловете на наследниците бяха изкупени от великотърновския бизнесмен Хилендар Тодоров, който желае да възвърне хана, само че не може да се разбере с Община Велико Търново.
Има исторически данни, че ханът е работил до 1945 година. След това парцелът е одържавен. През 1973 година е разгласен за културна полезност от локално значение. 7 години по-късно постройката е пометена от пожар. През 1987 година проектант Дафина Кирелова от Института за паметниците на културата прави план за възобновяване и акомодацията на хана за актуалните потребности. Проектът не се случва, споделя арх. Донка Колева от дирекция „ Култура и туризъм “ в община Велико Търново.
Петте дюкяна на Стамболовия хан са реституирани през 90-те години на предишния век, появяват се 18 наследници, които стават съсобственици в постройката с страната.
В началото на XXI век Община Велико Търново кандидатства с план пред Японското държавно управление за възобновяване на Стамболовия хан, само че парите отидоха за дървени къщи в Пловдив. Днес Стамболовият хан е цялостна развалина и трансфорат в шубрак. Над металните платна, с които са заградени останките, стърчат изтръгнати кабели. Вътре измежду каменните зидове са израснали дебели дървета.
През 2014 година страната трансферира посредством регионалния шеф собствеността си в Стамболовия хан на Община Велико Търново и тя стана съсобственик с реститутите, за които твърди, че не може да бъдат издирени.
Който желае, намира метод. През предходната година наследниците бяха издирени и дяловете им в Стамболовия хан изкупи великотърновският бизнесмен Хилендар Тодоров, който споделя, че към този момент има близо 30 на 100 от парцела, останалото е на Общината.
„ Много мъчно ги открих. Някои в Канада, някои в Пловдив, някои в София, в Плевен, Варна, Русе. Свързах се с всичките. Веднага бяха подготвени да си продадат дяловете и по този начин ги закупих на доста преференциална цена за мен с желанието да възстановя хана. Но защото Общината е съсобственик, там процедурите са много тромави като всяка администрация в нашата страна. Като сложим и тежестта от монументи на културата, министерство на културата, лишава доста време “.
Всеки от двамата притежатели споделя, че желае да възвърне Стамболовия хан, само че общата съсобственост спъва желанията. Арх. Донка Колева уточни:
„ Общината може да кандидатства по планове и да възвърне. След като е нейна собствеността, тя може да приготви нужните документи и да се кандидатства с план. Въпросът е да се откри най-подходящата стратегия, по която може да се изготви този план и да бъде надлежно изпълнена реставрацията “.
С частния дял в Стамболония хан няма по какъв начин Общината да кандидатства за европейско финансиране за възобновяване на културната полезност. От своя страна Хилендар Тодоров желае да изкупи общинската част, за в този момент среща безмълвие.
Предложението би трябвало да бъде прегледано в Общинския съвет, който може да се произнесе в две насоки – Общината да продаде каузи си или кметът да организира договаряния с частния притежател за изкупуване на неговия миноритарен дял. На този стадий няма развиване в нито една посока, тъй като преписката не е стигнала до общинските съветници.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов отхвърли коментар с обяснението, че се среща в елементи с проблема.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Има исторически данни, че ханът е работил до 1945 година. След това парцелът е одържавен. През 1973 година е разгласен за културна полезност от локално значение. 7 години по-късно постройката е пометена от пожар. През 1987 година проектант Дафина Кирелова от Института за паметниците на културата прави план за възобновяване и акомодацията на хана за актуалните потребности. Проектът не се случва, споделя арх. Донка Колева от дирекция „ Култура и туризъм “ в община Велико Търново.
Петте дюкяна на Стамболовия хан са реституирани през 90-те години на предишния век, появяват се 18 наследници, които стават съсобственици в постройката с страната.
В началото на XXI век Община Велико Търново кандидатства с план пред Японското държавно управление за възобновяване на Стамболовия хан, само че парите отидоха за дървени къщи в Пловдив. Днес Стамболовият хан е цялостна развалина и трансфорат в шубрак. Над металните платна, с които са заградени останките, стърчат изтръгнати кабели. Вътре измежду каменните зидове са израснали дебели дървета.
През 2014 година страната трансферира посредством регионалния шеф собствеността си в Стамболовия хан на Община Велико Търново и тя стана съсобственик с реститутите, за които твърди, че не може да бъдат издирени.
Който желае, намира метод. През предходната година наследниците бяха издирени и дяловете им в Стамболовия хан изкупи великотърновският бизнесмен Хилендар Тодоров, който споделя, че към този момент има близо 30 на 100 от парцела, останалото е на Общината.
„ Много мъчно ги открих. Някои в Канада, някои в Пловдив, някои в София, в Плевен, Варна, Русе. Свързах се с всичките. Веднага бяха подготвени да си продадат дяловете и по този начин ги закупих на доста преференциална цена за мен с желанието да възстановя хана. Но защото Общината е съсобственик, там процедурите са много тромави като всяка администрация в нашата страна. Като сложим и тежестта от монументи на културата, министерство на културата, лишава доста време “.
Всеки от двамата притежатели споделя, че желае да възвърне Стамболовия хан, само че общата съсобственост спъва желанията. Арх. Донка Колева уточни:
„ Общината може да кандидатства по планове и да възвърне. След като е нейна собствеността, тя може да приготви нужните документи и да се кандидатства с план. Въпросът е да се откри най-подходящата стратегия, по която може да се изготви този план и да бъде надлежно изпълнена реставрацията “.
С частния дял в Стамболония хан няма по какъв начин Общината да кандидатства за европейско финансиране за възобновяване на културната полезност. От своя страна Хилендар Тодоров желае да изкупи общинската част, за в този момент среща безмълвие.
Предложението би трябвало да бъде прегледано в Общинския съвет, който може да се произнесе в две насоки – Общината да продаде каузи си или кметът да организира договаряния с частния притежател за изкупуване на неговия миноритарен дял. На този стадий няма развиване в нито една посока, тъй като преписката не е стигнала до общинските съветници.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов отхвърли коментар с обяснението, че се среща в елементи с проблема.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ