Покъртителният разказ за живота на 72-годишната барманка баба Роза: Загубих син и снаха в катастрофа, реших да се обеся, но...
72-годишната Роза Низамска от бобовдолското село Долистово получи дълго чаканото от всички пенсионери в България нарастване на пенсията след преизчислението. В нейния случай
бонусът е единствено 4,99 лева Жената обаче не се е оставила на милостинята на страната, тя дави тъгата си по умряли наследник и снаха с денонощна работа при животните, които отглежда в двора, както и в барчето на другия си наследник, където работи като барманка.
В кафенето в центъра на село Долистово зад бара постоянно стои чевръста и пъргава стара жена, която вежливо попита: „ Какво желаете? “. На чаша кафе Роза Низамска описа житейската си драма и за живота в дребното село с 300 поданици:
„ Цял живот работих какво ли не – шеф склад в „ Минстрой”, първокласен надзор в Топлоелектрическа централа „ Бобов дол”… и на други места. Като се пенсионирах, ми дадоха 59,01 лева пенсия. От този месец след преизчислението пенсията ми скочи от 200 лева на 204,99 лева Какво мога да си купя с тези пари – нищо, само че да ми е здрава гърбината. Откакто се помня, все отглеждаме животни. Само пуйки, кон и магаре не е имало в моя двор. В момента отглеждам една крава, теле и бик, който е към половин звук, и зайци. Ще заколим бика и ще има храна за цяла зима. От месото вършим суджуци, поставям буркани. В Дупница към този момент вършат и колбаси, като им закараш месото. С доста труд си изкарвам храната, само че зная какво хапвам.
Отгледах 3 деца. Имах две близначета – момче и момче, само че синът ми и жена му починаха в злополука в Плевенско през 1989 година Сестра му, близначката, от 15 година е в Холандия. Ходих два пъти за по 2 месеца, само че не ми хареса. Тук, в Долистово, ми е най-добре. Занимавам се с живатните, работя на барчето и по този начин минава животът ми.
Като починаха синът и снахата, 40 дни не ядох нищо. Отчаях се. Исках да сложа завършек на живота си. Няколко дни преди да изнасяме 40 дни, една вечер взех въжето да се обеся на терасата на къщата. Тъкмо се готвех да го метна на шията, с цел да се спася от тъгата, от небето падна една звезда и озари целия двор. Аз се сепнах и хвърлих въжето. Оттогава не мисля за самоубийство. Разбрах, че в живота би трябвало да се трудиш свирепо, с цел да оцелееш. Покойният ми наследник ми остави 3-г. момченце сираче и аз отдадох живота си на него, с цел да го отгледам “, описа Роза Низамска пред struma.bg и продължава:
„ Когато синът ми не може да работи в барчето, аз заставам по през целия ден и прислугвам хората. Асортиментът ми не е богат. Правя оборот по 40-50 лева дневно. Хората обедняха. Безработицата е огромна и купуват единствено хляба. Ако остане да си купят и нещо друго, то е мляко, саламец, кренвирши…
Когато отворихме барчето преди 15 година продавах по един звук пържени картофи на месец. Сега всичко замря. В селото има единствено три дребни деца. От 800 души село в този момент тук живеят 300 души.
Всеки месец всеки човек от селото, от дребни до остарели, заделя по 4 лева и плащаме на фелдшер пенсионер от Дупница, който идва всеки ден да ни оказва лекарска помощ. Записани сме при джипита в Дупница, само че те идват веднъж-два пъти в месеца. Ако не е фелдшерът, възрастните хора ще загинем.
Кипеше в миналото живот в селото, в този момент няма кой да те напсува по пътя. Сутрин се мярка по някой човек, когато хората излизат да си напазаруват. Повече клиенти в барчето влизат към пенсия, след това по-рядко…”, завършва описа си Роза Низамска. 
