718 г. – Арабите свалят обсадата на Константинопол. 797 г. –

...
718 г. – Арабите свалят обсадата на Константинопол.
797 г. –
Коментари Харесай

15 август в историята

718 година – Арабите смъкват обсадата на Константинопол.

797 година – Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.

1002 година – Българската войска под командването на цар Самуил завладява Адрианопол (Одрин).

1018 година – В Копринища е погубен войводата Ивац от сътрудници на император Василий II Българоубиец.

1248 година – Започва строителството на Кьолнската катедрала, предопределена да съхранява мощите на Тримата влъхви.

1534 година – Създаден е орденът „ Общество на Исус “ от Игнаций Лойола и няколко негови съидейници в Париж.

1570 година – Открит е възобновеният акведукт Аква Вирг в Рим.

1856 година – В Шумен е проведено първото театрално зрелище в България – Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.

1866 година – Лихтенщайн получава самостоятелност.

1914 година – В деяние е пуснат Панамският канал, който е открит публично 6 години по-късно.

1945 година – Втора международна война: Японският император Хирохито афишира безусловната капитулация на Япония.

1947 година – Англия дава на Индия и Пакистан статут на самостоятелни страни.

1948 година – Състои се церемонията по учредяване на Република Корея.

1960 година – Република Конго афишира своята самостоятелност от Франция.

1969 година – В Бетъл, щата Ню Йорк, стартира именитият фестивал за музика и изкуства Удсток, на който се събират 800 000 души.

1979 година – Основан е кипърският футболен тим АПЕП Питсилия.

1981 година – В местността Рожен в Родопите стартира народен събор-надпяване.

1981 година – Започва втората интернационална асамблея „ Знаме на мира – София “.

1990 година – Президентът Михаил Горбачов възвръща руското поданство на писателя – отстъпник Александър Солженицин.

1998 година – В град Омаг е осъществен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на спора в Северна Ирландия, при който умират 28 души, а 220 са тежко ранени.

2001 година – Астрономи афишират откритието на първата слънчева система, отвън нашата. Тя е формирана от две планети, които обикалят към една звезда от съзвездието Голямата Мечка.

Родени на 15 август

866 година – Робер I, крал на Франция († 923 г.)

1750 година – Пиер Силвен Маршал, френски публицист (†?)

1769 година – Наполеон Бонапарт, френски военачалник и монарх († 1821 г.)

1771 година – Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)

1785 година – Томас Де Куинси, английски публицист († 1859 г.)

1813 година – Жул Греви, френски държавник и политик († 1891 г.)

1842 година – Арсени Костенцев, български просветник и държавник († 1921 г.)

1859 година – Христо Паков, български офицер († 1941 г.)

1865 година – Микао Усуи, японски свещеник, създател на Рейки († 1926 г.)

1867 година – Георги Кирков, български журналист и публицист († 1919 г.)

1868 година – Васил Димов, български артист и гъдулар (†?)

1872 година – Шри Ауробиндо, индийски националист, академик, мъдрец и гуру († 1950 г.)

1875 година – Александър Манов, български бунтовник († 1968 г.)

1877 година – Стефан Руневски, български публицист († 1919 г.)

1878 година – Бойчо Липовски, български публицист († 1913 г.)

1878 година – Пьотър Врангел, съветски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)

1878 година – Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)

1879 година – Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)

1880 година – Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)

1883 година – Иван Мещрович, хърватски ваятел († 1962 г.)

1884 година – Страшимир Кринчев, български публицист († 1913 г.)

1891 година – Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)

1892 година – Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 година († 1987 г.)

1901 година – Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)

1901 година – Христо Кодов, български лингвист и книжовен историк († 1982 г.)

1908 година – Кръстьо Генов, български литературовед

1909 година – Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)

1911 година – Анастас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист († 1999 г.)

1912 година – Уенди Хилър, британска актриса († 2003 г.)

1917 година – Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)

1922 година – Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)

1924 година – Робърт Болт, английски драматург и сценарист († 1995 г.)

1925 година – Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)

1926 година – Константинос Стефанопулос, гръцки политик († 2016 г.)

1930 година – Донка Петканова-Тотева, български книжовен историк († 2016 г.)

1935 година – Валдемар Баджановски, полски играч по повдигане на тежести

1937 година – Константин Косев, български историк

1938 година – Янка Рупкина, българска национална певица

1938 година – Януш Зайдел, полски публицист

1944 година – Силви Вартан, френска певица

1945 година – Ален Жюпе, френски политик

1946 година – Доротея Тончева, българска актриса

1950 година – Принцеса Ан, английска принцеса, щерка на Елизабет II

1950 година – Томи Олдридж, американски рок-музикант

1957 година – Валентин Фъртунов, български публицист и публицист († 2014 г.)

1962 година – Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол

1963 година – Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор

1963 година – Димитър Борисов Главчев, български политик

1968 година – Дебра Месинг, американска актриса

1969 година – Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор

1972 година – Бен Афлек, американски артист, сценарист и продуцент

1973 година – Адам Уилърд, американски барабанист

1974 година – Наташа Хенстридж, актриса

1986 година – Крум, български артист

1989 година – Джо Джонас, американски артист

1993 година – Алекс Окслейд-Чембърлейн, британски футболист
Източник: moreto.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР