Финансовият министър за бюджета: Положението е многго-много тежко
700 млн. лева от неизплатените отговорности, ще би трябвало да се покрият от новия бюджет
България е изправена пред сериозна фискална рецесия , подбудена от неразумна финансова политика през последните три години . Бюджетният недостиг е достигнал 9% от Брутният вътрешен продукт , а „ дупката “ в бюджета възлиза на 18 милиарда лв. . Финансовият министър Теменужка Петкова съобщи в Народното събрание, че единствено разноските за пенсии и заплати образуват недостиг от над 10 милиарда лв. .
Дебатът в Народното събрание беше иницииран от депутатите на ДПС-НОВО НАЧАЛО – Йордан Цонев, Елван Гюркаш и Байрам Байрам, които желаеха доклад за положението на обществените финанси преди правенето на бюджета за 2025 година
Освен финансовата рецесия, депутатите разискаха и смяната на собствеността на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ . Министър-председателят Росен Желязков , министърът на енергетиката Жечо Станков и министърът на стопанската система и промишлеността Петър Дилов бяха изслушани по тематиката за готовността на България да отбрани националните си ползи по отношение на идните трансформации. Основният акцент падна върху основната инфраструктура – нефтопроводи, продуктопроводи и складови бази , които са от стратегическо значение за страната.
Според разбора на Министерството на финансите , приходите и помощите понижават като условен дял от Брутният вътрешен продукт , спадайки от 38,5% през 2022 година на 35,7% през 2024 година . Това значи загуба на 5,6 милиарда лв. за бюджета.
Докато данъчно-осигурителните доходи бележат растеж от 46,8 милиарда лева през 2022 година на 58,7 милиарда лева през 2024 година (увеличение с 11,9 милиарда лева ), неданъчните доходи са мощно повлияни от еднократни и неустойчиви фактори . Например:
5 милиарда лева целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на бизнеса през 2022 година
800 млн. лева изплатен промеждутъчен дял от Български енергиен холдинг (БЕХ) през 2023 година вместо през 2024 година
По отношение на помощите и даренията, данните демонстрират обилни отклонения сред плануваните и действително постъпилите средства, изключително през 2023 и 2024 година Основният проблем е обвързван с непостъпилите траншове по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) .
„ Подаденото искане за второто заплащане през октомври 2023 година беше направено с ясното схващане, че промените не са доказани от Европейската комисия и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. евро беше огромна “, изясни Петкова.
Докато приходите понижават като дял от Брутният вътрешен продукт, разноските по консолидираната фискална стратегия порастват – от 66,1 милиарда лева през 2022 година на 78,1 милиарда лева през 2024 година Най-сериозно нарастване има при:
Разходите за личен състав – от 1,6 милиарда лева през 2022 година на 20,2 милиарда лева през 2024 година
Разходите за обществени и здравно-осигурителни заплащания – от 25,5 милиарда лева през 2022 година на 34,4 милиарда лева през 2024 година
Разходите за пенсии – от 15,7 милиарда лева през 2022 година на 21,8 милиарда лева през 2024 година
Капиталовите разноски – от 5,6 милиарда лева през 2022 година на 6,7 милиарда лева през 2024 година
По време на дебата депутатът Делян Добрев акцентира, че увеличените разноски за заплати и обществени помощи, изключително по времето на Асен Василев , са формирали 5% от бюджетния недостиг .
Василев от своя страна отхвърли да има „ дупка “ в бюджета и съобщи, че финансовата рецесия е преекспонирана. Това провокира остра реакция от страна на Теменужка Петкова :
„ Търсим метод да излезем от кашата, която създадохте през последните три години! Фактите не могат да бъдат измислени! “
Напрежението доближи връхната си точка, когато Венко Сабрутев хвърли правилника на Народното събрание по Наталия Киселова , до момента в който защитаваше Асен Василев . Това докара до бурни реакции в пленарната зала.
Депутатът Байрам Байрам от ДПС-НОВО НАЧАЛО съобщи, че „ Продължаваме промяната “ е най-голямата опасност за финансовата непоклатимост на страната :
„ Както един народен представител хвърли правилника по ръководителя, по този начин хвърлиха и последните бюджети против народа! “
В последна сметка, депутатите одобриха предлагането на Делян Добрев от ГЕРБ за удължение на съвещанието, с цел да бъдат прегледани всички въпроси, свързани с бюджета и финансовата непоклатимост на страната.
България е изправена пред сериозна фискална рецесия , подбудена от неразумна финансова политика през последните три години . Бюджетният недостиг е достигнал 9% от Брутният вътрешен продукт , а „ дупката “ в бюджета възлиза на 18 милиарда лв. . Финансовият министър Теменужка Петкова съобщи в Народното събрание, че единствено разноските за пенсии и заплати образуват недостиг от над 10 милиарда лв. .
Дебатът в Народното събрание беше иницииран от депутатите на ДПС-НОВО НАЧАЛО – Йордан Цонев, Елван Гюркаш и Байрам Байрам, които желаеха доклад за положението на обществените финанси преди правенето на бюджета за 2025 година
Освен финансовата рецесия, депутатите разискаха и смяната на собствеността на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ . Министър-председателят Росен Желязков , министърът на енергетиката Жечо Станков и министърът на стопанската система и промишлеността Петър Дилов бяха изслушани по тематиката за готовността на България да отбрани националните си ползи по отношение на идните трансформации. Основният акцент падна върху основната инфраструктура – нефтопроводи, продуктопроводи и складови бази , които са от стратегическо значение за страната.
Според разбора на Министерството на финансите , приходите и помощите понижават като условен дял от Брутният вътрешен продукт , спадайки от 38,5% през 2022 година на 35,7% през 2024 година . Това значи загуба на 5,6 милиарда лв. за бюджета.
Докато данъчно-осигурителните доходи бележат растеж от 46,8 милиарда лева през 2022 година на 58,7 милиарда лева през 2024 година (увеличение с 11,9 милиарда лева ), неданъчните доходи са мощно повлияни от еднократни и неустойчиви фактори . Например:
5 милиарда лева целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на бизнеса през 2022 година
800 млн. лева изплатен промеждутъчен дял от Български енергиен холдинг (БЕХ) през 2023 година вместо през 2024 година
По отношение на помощите и даренията, данните демонстрират обилни отклонения сред плануваните и действително постъпилите средства, изключително през 2023 и 2024 година Основният проблем е обвързван с непостъпилите траншове по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) .
„ Подаденото искане за второто заплащане през октомври 2023 година беше направено с ясното схващане, че промените не са доказани от Европейската комисия и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. евро беше огромна “, изясни Петкова.
Докато приходите понижават като дял от Брутният вътрешен продукт, разноските по консолидираната фискална стратегия порастват – от 66,1 милиарда лева през 2022 година на 78,1 милиарда лева през 2024 година Най-сериозно нарастване има при:
Разходите за личен състав – от 1,6 милиарда лева през 2022 година на 20,2 милиарда лева през 2024 година
Разходите за обществени и здравно-осигурителни заплащания – от 25,5 милиарда лева през 2022 година на 34,4 милиарда лева през 2024 година
Разходите за пенсии – от 15,7 милиарда лева през 2022 година на 21,8 милиарда лева през 2024 година
Капиталовите разноски – от 5,6 милиарда лева през 2022 година на 6,7 милиарда лева през 2024 година
По време на дебата депутатът Делян Добрев акцентира, че увеличените разноски за заплати и обществени помощи, изключително по времето на Асен Василев , са формирали 5% от бюджетния недостиг .
Василев от своя страна отхвърли да има „ дупка “ в бюджета и съобщи, че финансовата рецесия е преекспонирана. Това провокира остра реакция от страна на Теменужка Петкова :
„ Търсим метод да излезем от кашата, която създадохте през последните три години! Фактите не могат да бъдат измислени! “
Напрежението доближи връхната си точка, когато Венко Сабрутев хвърли правилника на Народното събрание по Наталия Киселова , до момента в който защитаваше Асен Василев . Това докара до бурни реакции в пленарната зала.
Депутатът Байрам Байрам от ДПС-НОВО НАЧАЛО съобщи, че „ Продължаваме промяната “ е най-голямата опасност за финансовата непоклатимост на страната :
„ Както един народен представител хвърли правилника по ръководителя, по този начин хвърлиха и последните бюджети против народа! “
В последна сметка, депутатите одобриха предлагането на Делян Добрев от ГЕРБ за удължение на съвещанието, с цел да бъдат прегледани всички въпроси, свързани с бюджета и финансовата непоклатимост на страната.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ