Експерт: 70% от българите не знаят как да проверят дали дадена информация е истина
70% от хората у нас не знаят по какъв начин да ревизират достоверността на дадена информация. Това сподели координаторът в Националния център за безвреден интернет Георги Апостолов.
„ Ако се върнем към едно национално представително проучване, което ние правихме в края на 2016 година, 40% от интервюираните почтено признаха, че те не биха могли да разграничат вярна от погрешна информация. И тук не приказваме за познаване на изискванията – те просто си признават, че това, което виждат, не им е ясно дали е правилно или погрешно. Аз тук бих добавил още едни 30% от горната страна. Тоест най-малко 70% от хората, съгласно мен, не знаят по какъв начин да ревизират за достоверността на дадена информация. По наши наблюдения не мисля, че процентът на хората, които четат изискванията за прилагане надвишава 10% “, добави още той.
По думите му извънредно обезпокоително е какъв брой е ниско равнището на дигитално-медийна просветеност на хората по целия свят.
„ Прекалено лесният достъп до информация прави хората все по-неграмотни и все по-вярващи на фантастични истории, конспирации, заприказва и така нататък Когато приказваме за случая с „ Кеймбридж Аналитика “ ние не приказваме за персонални данни по смисъла на българския закон, които са 3 имена, ЕГН, номер на персонална карта и така нататък, там приказваме за лични данни, които са голямо количество и извънредно подробни. Всеки консуматор, прочел деликатно изискванията при регистрация, ще види, че Фейсбук си резервира правото да работи със всичко, което потребителят прави в платформата и да го събира като база данни “, сподели още Апостолов пред " Фокус ".
Той посъветва хората да изключват оптимален брой от данните, които дават онлайн. „ От 2014 година Фейсбук вкара опция всеки консуматор да си настройва достъпа до персоналните данни, тъй че те да не бъдат налични до всеки. Много малко консуматори, обаче знаят за тази опция и не я употребяват. На процедура Cambridge Analytica са се възползвали от тази гласност на данните. Това, че потребителите не четат изискванията, с които се съгласяват, трансферира виновността върху тях “, съобщи той.
По думите му най-вероятно данните от обществените мрежи се употребяват от държавни институции. „ Както потребителите могат да преглеждат милиони неща вътре във Фейсбук, същото нещо могат да вършат и държавните институции без да нарушават по някакъв метод разпоредбите за прилагане. Дали е допустимо да вършат и нещо друго също така - да, допустимо е. Възможно е по същия метод през една компания, зад която се крие държавна институция, само че ние не знаем, да се пусне приложение от същия вид, както това на Cambridge Analytica, само че това зависи от държавното устройство “, съобщи Апостолов.
„ Държавни институции биха имали 2 съществени интереса – да се прави наблюдаване на популацията, там където има цензура или по-диктаторски режим и да се прави политическа операция, изключително към избори. Но нищо от това не би станало допустимо, в случай че потребителите са си създали настройките в персоналните профили и в случай че внимават с приложенията, които употребяват “, сподели още Георги Апостолов.
„ Ако се върнем към едно национално представително проучване, което ние правихме в края на 2016 година, 40% от интервюираните почтено признаха, че те не биха могли да разграничат вярна от погрешна информация. И тук не приказваме за познаване на изискванията – те просто си признават, че това, което виждат, не им е ясно дали е правилно или погрешно. Аз тук бих добавил още едни 30% от горната страна. Тоест най-малко 70% от хората, съгласно мен, не знаят по какъв начин да ревизират за достоверността на дадена информация. По наши наблюдения не мисля, че процентът на хората, които четат изискванията за прилагане надвишава 10% “, добави още той.
По думите му извънредно обезпокоително е какъв брой е ниско равнището на дигитално-медийна просветеност на хората по целия свят.
„ Прекалено лесният достъп до информация прави хората все по-неграмотни и все по-вярващи на фантастични истории, конспирации, заприказва и така нататък Когато приказваме за случая с „ Кеймбридж Аналитика “ ние не приказваме за персонални данни по смисъла на българския закон, които са 3 имена, ЕГН, номер на персонална карта и така нататък, там приказваме за лични данни, които са голямо количество и извънредно подробни. Всеки консуматор, прочел деликатно изискванията при регистрация, ще види, че Фейсбук си резервира правото да работи със всичко, което потребителят прави в платформата и да го събира като база данни “, сподели още Апостолов пред " Фокус ".
Той посъветва хората да изключват оптимален брой от данните, които дават онлайн. „ От 2014 година Фейсбук вкара опция всеки консуматор да си настройва достъпа до персоналните данни, тъй че те да не бъдат налични до всеки. Много малко консуматори, обаче знаят за тази опция и не я употребяват. На процедура Cambridge Analytica са се възползвали от тази гласност на данните. Това, че потребителите не четат изискванията, с които се съгласяват, трансферира виновността върху тях “, съобщи той.
По думите му най-вероятно данните от обществените мрежи се употребяват от държавни институции. „ Както потребителите могат да преглеждат милиони неща вътре във Фейсбук, същото нещо могат да вършат и държавните институции без да нарушават по някакъв метод разпоредбите за прилагане. Дали е допустимо да вършат и нещо друго също така - да, допустимо е. Възможно е по същия метод през една компания, зад която се крие държавна институция, само че ние не знаем, да се пусне приложение от същия вид, както това на Cambridge Analytica, само че това зависи от държавното устройство “, съобщи Апостолов.
„ Държавни институции биха имали 2 съществени интереса – да се прави наблюдаване на популацията, там където има цензура или по-диктаторски режим и да се прави политическа операция, изключително към избори. Но нищо от това не би станало допустимо, в случай че потребителите са си създали настройките в персоналните профили и в случай че внимават с приложенията, които употребяват “, сподели още Георги Апостолов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ