8 септември в историята
70 година – Тит Флавий обсажда Ерусалим.
1331 година – Стефан Душан се афишира за крал на Рашка.
1380 година – Московският княз Дмитрий Донски разгромява ордите на хан Мамай в Куликовската борба.
1504 година – На площада пред Палацо Векио във Флоренция, публично е открита скулптурата Давид изваяна от Микеланджело Буонароти.
1522 година – Завършва първото околосветско странствуване, ръководено от Фернандо Магелан.
1655 година – Шведската войска превзема Варшава.
1664 година – Американското населено място Ню Амстердам е отнето от холандците и е преименувано от британските заселници на Ню Йорк.
1761 година – В Лондон крал Джордж III се дами за принцеса Шарлота декор Мекленбург-Щрелиц.
1791 година – Художници за пръв път излагат своите картини в Лувъра.
1802 година – С декрет на император Александър I в Русия са основани първите министерства.
1861 година – В езерото Мичиган потъва американският транспортен съд „ Lady Elgin “ след конфликт с различен параход. Загиват над 300 души.
1885 година – Княз Александър Батенберг издава декрет, с който признава Съединението на България.
1888 година – Играят се първите шест мача на Английската футболна лига.
1898 година – Екзарх Йосиф I дружно с митрополитите на Княжество България освещава българската желязна черква „ Свети Стефан “ в Цариград.
1900 година – Мощен вихър предизвиква гибелта на над 6000 души край гр. Галвестън в Тексас, Съединени американски щати.
1925 година – Германия е призната в Лигата на нациите.
Първата балистична ракета Фау-2
1926 година – Царство България получава така наречен Бежански заем в размер 3 326 000 английски лири от британски и американски банки под контрола на Обществото на народите, който е употребен за настаняване на бежанците.
1928 година – Финансовият комитет на ОН усилва позволената сума за външен заем до 5 000 000 английски лири, поради Чирпанското земетресение.
1941 година – Втората международна война: Германските сили обсаждат втория по величина град в Съветския съюз, което е начало на Блокадата на Ленинград, траяла до 27 януари 1943 година
1943 година – Втората международна война: Италия афишира подписаното на 3 септември 1943 година Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция. Навсякъде където се намират италианските войски, стартират бойни дейности против немските войски.
1943 година – Втората международна война: Започва провеждането на Додеканезката интервенция.
1944 година – България във Втората международна война: На 5 септември 1944 г, Съветският съюз афишира война на Царство България. Няколко дни по-рано, под опасността от приближаващата Червена войска, държавното управление на Иван Багрянов афишира неутралитет на България във войната и стартира договаряния за мир с Англия и Съединени американски щати, които пропадат. Парламентарната съпротива сформира ново държавно управление отпред с Константин Муравиев, което също се пробва да предотврати войната със Съветския съюз, само че безрезултатно. Въпреки това на 8 септември държавното управление афишира война на Нацистка Германия. На същия ден на разсъмване, Червената войска нахлува в страната ни отпред с маршал Толбухин. Преминава българската граница при река Дунав и без каквито и да е военни дейности окупира страната.
1944 година – Провъзгласена е Независима република Македония.
1944 година – Втората международна война: Нацистка Германия изстрелва от Хага против Лондон първата балистична ракета Фау-2.
1945 година – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се спогаждат за разделянето на Корея на две зони на въздействие по продължение на 38-ия паралел.
1946 година – В Царство България, в нарушаване на Търновската конституция и в изискванията на руска окупация, е извършен референдум за смяна на формата на държавно ръководство, на който българският народ гласоподава с 92,7% за промяна на монархията с „ национална република “.
1954 година – В Манила е подписан контракт за основаване на нападателния боен съюз СЕАТО, просъществувал 23 години.
1957 година – Започва първият Шахматен шампионат в Сараево.
1964 година – С декрет на Президиума на Народното събрание на Народна република България е одобрен националния химн Мила Родино.
1974 година – Президентът на Съединени американски щати Джералд Форд амнистира предшественика си Ричард Никсън за всички закононарушения, които може би е извършил по време на президентския си мандат.
1976 година – Във Варна е открит Аспаруховият мост.
1991 година – Чрез референдум Република Македония афишира самостоятелност от Социалистическа федеративна република Югославия.
1993 година – В град Фес, Мароко, е учредена Организацията на градовете на международно завещание.
1994 година – XXXVI национално заседание на България приема оставката на държавното управление на Любен Беров.
1994 година – Самолет Боинг 737 на самолетна компания Ю Ес Еър катастрофира до Питсбърг, щата Пенсилвания. Загиват 132 души.
2004 година – Непилотираният галактически уред на НАСА Дженезис се разрушава при приземяване, откакто парашутът му не се отваря.
2006 година – Общото заседание на Организация на обединените нации афишира „ Десетилетие на грамотността на Организация на обединените нации “.
Родени на 8 септември
1157 година – Ричард I Лъвското сърце, крал на Англия († 1199 г.)
1207 година – Саншу II, крал на Португалия († 1248 г.)
1271 година – Карл Мартел Анжуйски, крал на Унгария († 1295 г.)
1474 година – Лудовико Ариосто, италиански стихотворец († 1533 г.)
1588 година – Марен Мерсен, френски математик († 1648 г.)
1621 година – Луи II дьо Бурбон, принц дьо Конде, френски маршал († 1686 г.)
1749 година – Принцеса дьо Ламбал, френско-италианска аристократка († 1792 г.)
1749 година – Херцогиня дьо Полиняк, френска аристократка († 1793 г.)
1767 година – Аугуст Вилхелм Шлегел, немски публицист († 1845 г.)
1804 година – Едуард Мьорике, немски стихотворец († 1875 г.)
1830 година – Фредерик Мистрал, френски стихотворец, лауреат на Нобелова премия за литература през 1904 година († 1914 г.)
1831 година – Вилхелм Раабе, немски белетрист и художник († 1910 г.)
1841 година – Антонин Дворжак, чешки композитор († 1904 г.)
1843 година – Дмитрий Анучин, съветски академик († 1923 г.)
1857 година – Георг Михаелис, немски министър-председател († 1936 г.)
1868 година – Велизар Лазаров, български боен деятел и състезателен функционер († 1941 г.)
1868 година – Мара Белчева, българска поетеса († 1937 г.)
1880 година – Йордан Тренков, български бунтовник († 1960 г.)
1887 година – Джейкъб Дивърс, американски военачалник († 1979 г.)
1887 година – Свами Шивананда, индийски гуру († 1963 г.)
1910 година – Жан Луи Баро, френски актьор († 1994 г.)
1918 година – Дерек Бартън, английски химик, лауреат на Нобелова премия за химия през 1969 година († 1998 г.)
1920 година – Симеон Русков, български инженер († 1977 г.)
1924 година – Георги Георгиев – Гочето, български артист († 2015 г.)
1925 година – Питър Селърс, английски артист († 1980 г.)
1932 година – Патси Клайн, американска кънтри певица († 1963 г.)
1935 година – Хелга М. Новак, немска писателка († 2013 г.)
1946 година – Халил Ергюн, турски артист
1948 година – Лин Аби, американска писателка
1955 година – Иван Методиев, български футболист и треньор († 2006 г.)
1958 година – Янаки Стоилов, български политик
1958 година – Стоян Бончев, български футболист
1960 година – Агури Сузуки, японски водач от Формула 1
1962 година – Томас Кречман, немски артист
1969 година – Гари Спийд, уелски футболист и треньор († 2011 г.)
1971 година – Даниел Петров, български боксьор
1971 година – Дейвид Аркет, американски артист
1972 година – Маркус Бабел, немски футболист и треньор
1979 година – Петер Леко, маджарски шахматист
1979 година – Пинк, американска певица
1981 година – Мортен Гамст Педерсен, норвежки футболист
1984 година – Тиаго Трейшел, бразилски футболист
1984 година – Юрген Зоймел, австрийски футболист
1986 година – Жоао Моутиньо, португалски футболист
1993 година – Павел Иванов, български актьор
1331 година – Стефан Душан се афишира за крал на Рашка.
1380 година – Московският княз Дмитрий Донски разгромява ордите на хан Мамай в Куликовската борба.
1504 година – На площада пред Палацо Векио във Флоренция, публично е открита скулптурата Давид изваяна от Микеланджело Буонароти.
1522 година – Завършва първото околосветско странствуване, ръководено от Фернандо Магелан.
1655 година – Шведската войска превзема Варшава.
1664 година – Американското населено място Ню Амстердам е отнето от холандците и е преименувано от британските заселници на Ню Йорк.
1761 година – В Лондон крал Джордж III се дами за принцеса Шарлота декор Мекленбург-Щрелиц.
1791 година – Художници за пръв път излагат своите картини в Лувъра.
1802 година – С декрет на император Александър I в Русия са основани първите министерства.
1861 година – В езерото Мичиган потъва американският транспортен съд „ Lady Elgin “ след конфликт с различен параход. Загиват над 300 души.
1885 година – Княз Александър Батенберг издава декрет, с който признава Съединението на България.
1888 година – Играят се първите шест мача на Английската футболна лига.
1898 година – Екзарх Йосиф I дружно с митрополитите на Княжество България освещава българската желязна черква „ Свети Стефан “ в Цариград.
1900 година – Мощен вихър предизвиква гибелта на над 6000 души край гр. Галвестън в Тексас, Съединени американски щати.
1925 година – Германия е призната в Лигата на нациите.
Първата балистична ракета Фау-2
1926 година – Царство България получава така наречен Бежански заем в размер 3 326 000 английски лири от британски и американски банки под контрола на Обществото на народите, който е употребен за настаняване на бежанците.
1928 година – Финансовият комитет на ОН усилва позволената сума за външен заем до 5 000 000 английски лири, поради Чирпанското земетресение.
1941 година – Втората международна война: Германските сили обсаждат втория по величина град в Съветския съюз, което е начало на Блокадата на Ленинград, траяла до 27 януари 1943 година
1943 година – Втората международна война: Италия афишира подписаното на 3 септември 1943 година Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция. Навсякъде където се намират италианските войски, стартират бойни дейности против немските войски.
1943 година – Втората международна война: Започва провеждането на Додеканезката интервенция.
1944 година – България във Втората международна война: На 5 септември 1944 г, Съветският съюз афишира война на Царство България. Няколко дни по-рано, под опасността от приближаващата Червена войска, държавното управление на Иван Багрянов афишира неутралитет на България във войната и стартира договаряния за мир с Англия и Съединени американски щати, които пропадат. Парламентарната съпротива сформира ново държавно управление отпред с Константин Муравиев, което също се пробва да предотврати войната със Съветския съюз, само че безрезултатно. Въпреки това на 8 септември държавното управление афишира война на Нацистка Германия. На същия ден на разсъмване, Червената войска нахлува в страната ни отпред с маршал Толбухин. Преминава българската граница при река Дунав и без каквито и да е военни дейности окупира страната.
1944 година – Провъзгласена е Независима република Македония.
1944 година – Втората международна война: Нацистка Германия изстрелва от Хага против Лондон първата балистична ракета Фау-2.
1945 година – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се спогаждат за разделянето на Корея на две зони на въздействие по продължение на 38-ия паралел.
1946 година – В Царство България, в нарушаване на Търновската конституция и в изискванията на руска окупация, е извършен референдум за смяна на формата на държавно ръководство, на който българският народ гласоподава с 92,7% за промяна на монархията с „ национална република “.
1954 година – В Манила е подписан контракт за основаване на нападателния боен съюз СЕАТО, просъществувал 23 години.
1957 година – Започва първият Шахматен шампионат в Сараево.
1964 година – С декрет на Президиума на Народното събрание на Народна република България е одобрен националния химн Мила Родино.
1974 година – Президентът на Съединени американски щати Джералд Форд амнистира предшественика си Ричард Никсън за всички закононарушения, които може би е извършил по време на президентския си мандат.
1976 година – Във Варна е открит Аспаруховият мост.
1991 година – Чрез референдум Република Македония афишира самостоятелност от Социалистическа федеративна република Югославия.
1993 година – В град Фес, Мароко, е учредена Организацията на градовете на международно завещание.
1994 година – XXXVI национално заседание на България приема оставката на държавното управление на Любен Беров.
1994 година – Самолет Боинг 737 на самолетна компания Ю Ес Еър катастрофира до Питсбърг, щата Пенсилвания. Загиват 132 души.
2004 година – Непилотираният галактически уред на НАСА Дженезис се разрушава при приземяване, откакто парашутът му не се отваря.
2006 година – Общото заседание на Организация на обединените нации афишира „ Десетилетие на грамотността на Организация на обединените нации “.
Родени на 8 септември
1157 година – Ричард I Лъвското сърце, крал на Англия († 1199 г.)
1207 година – Саншу II, крал на Португалия († 1248 г.)
1271 година – Карл Мартел Анжуйски, крал на Унгария († 1295 г.)
1474 година – Лудовико Ариосто, италиански стихотворец († 1533 г.)
1588 година – Марен Мерсен, френски математик († 1648 г.)
1621 година – Луи II дьо Бурбон, принц дьо Конде, френски маршал († 1686 г.)
1749 година – Принцеса дьо Ламбал, френско-италианска аристократка († 1792 г.)
1749 година – Херцогиня дьо Полиняк, френска аристократка († 1793 г.)
1767 година – Аугуст Вилхелм Шлегел, немски публицист († 1845 г.)
1804 година – Едуард Мьорике, немски стихотворец († 1875 г.)
1830 година – Фредерик Мистрал, френски стихотворец, лауреат на Нобелова премия за литература през 1904 година († 1914 г.)
1831 година – Вилхелм Раабе, немски белетрист и художник († 1910 г.)
1841 година – Антонин Дворжак, чешки композитор († 1904 г.)
1843 година – Дмитрий Анучин, съветски академик († 1923 г.)
1857 година – Георг Михаелис, немски министър-председател († 1936 г.)
1868 година – Велизар Лазаров, български боен деятел и състезателен функционер († 1941 г.)
1868 година – Мара Белчева, българска поетеса († 1937 г.)
1880 година – Йордан Тренков, български бунтовник († 1960 г.)
1887 година – Джейкъб Дивърс, американски военачалник († 1979 г.)
1887 година – Свами Шивананда, индийски гуру († 1963 г.)
1910 година – Жан Луи Баро, френски актьор († 1994 г.)
1918 година – Дерек Бартън, английски химик, лауреат на Нобелова премия за химия през 1969 година († 1998 г.)
1920 година – Симеон Русков, български инженер († 1977 г.)
1924 година – Георги Георгиев – Гочето, български артист († 2015 г.)
1925 година – Питър Селърс, английски артист († 1980 г.)
1932 година – Патси Клайн, американска кънтри певица († 1963 г.)
1935 година – Хелга М. Новак, немска писателка († 2013 г.)
1946 година – Халил Ергюн, турски артист
1948 година – Лин Аби, американска писателка
1955 година – Иван Методиев, български футболист и треньор († 2006 г.)
1958 година – Янаки Стоилов, български политик
1958 година – Стоян Бончев, български футболист
1960 година – Агури Сузуки, японски водач от Формула 1
1962 година – Томас Кречман, немски артист
1969 година – Гари Спийд, уелски футболист и треньор († 2011 г.)
1971 година – Даниел Петров, български боксьор
1971 година – Дейвид Аркет, американски артист
1972 година – Маркус Бабел, немски футболист и треньор
1979 година – Петер Леко, маджарски шахматист
1979 година – Пинк, американска певица
1981 година – Мортен Гамст Педерсен, норвежки футболист
1984 година – Тиаго Трейшел, бразилски футболист
1984 година – Юрген Зоймел, австрийски футболист
1986 година – Жоао Моутиньо, португалски футболист
1993 година – Павел Иванов, български актьор
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ