7 юли за мен ще си остане денят на истината

7 юли за мен ще си остане денят на истината за България

Не някаква героична истина, в противен случай, напълно елементарна, напълно елементарна. Денят, в който теглихме линия в пясъка, държейки едно знаме. Както аз го виждам, с Христо Иванов и Димитър Найденов не бяхме на Росенец просто от свое име. Чертата я теглихме от името на всички тези хора, на които от години им беше пристигнало до гуша. Заради всички тях, поради всички нас, трябваше да заявим истината освен на думи, а с деяние. Да кажем: България е превзета. Да кажем: желаеме си я назад.

Две години откакто акостирахме на Росенец, завладеният в миналото плаж е към този момент свободен, а първите противозаконни постройки - отстранени. За да се случи това, не беше задоволително трима души с една лодка да стартираме тази история. Но беше належащо. След жеста, с който на 7.07. 2020 година теглихме символичната линия, пристигна масираният митинг на 11 юли, с който свободните българи си върнаха парче непозволено присвоена земя. Междувременно започнаха и поредицата от огромни митинги из градовете, като отзвук на същото предпочитание да си върнем страната.

Днес, няколко турбулентни Народното събрание по-късно, към този момент знаем, че този път е дълъг и сигурно неасфалтиран. Проправяме го с сложни обединявания, крачка по крачка. И май към този момент е ясно, че България ще си я връщаме по този начин, парче по парче. Ярките жестове ще са редки. Много повече ще е невидимата и дори постоянно банална работа. Но 7 юли ще остане да ни припомня истината и да не ни оставя да се откажем.

Ивайло Мирчев /