Проучване: 7 партии влизат в НС, ако изборите бяха днес
7 са обединенията, които имат изгледи да са в Народното събрание, в случай че изборите бяха през днешния ден. За две от тях акцията ще е решаваща.
С 22,9% от тези, за които може да се чака да гласоподават, ГЕРБ и Съюз на демократичните сили са преди всичко, следвани от Българска социалистическа партия с 19,2%. Това сочат данните на „ Галъп интернешънъл “.
„ Републиканци за България “ се повява в изследванията в границите на десети от %, само че евентуално има учредителен и кадрови запас за атакуване на дялове, които биха обезпечили дотация. В изборния ден ще се разбере дали част от поддръжката, заявявана за ГЕРБ, в действителност ще се окаже прикрит избор за РЗБ. Изгледите за последното към този момент са, несъмнено, дребни. От друга страна пък, властта евентуално има шансове да активизира и сериозен предвидим избор, показват от социологическата организация.
Заедно с ГЕРБ, Българска социалистическа партия загуби поддръжка през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Спадът на поддръжката на Българска социалистическа партия през лятото се дължи и на това, че като моментни други възможности митингите припознаха по-скоро други партии. Именно те сега ненапълно пречат на Българска социалистическа партия да монополизира евентуалния протестен и углавен избор против ръководещите. До (и в) изборния ден обаче може да има и друга наклонност – това зависи от акцията.
Зависи и от развиването на вътрешните процеси в Българска социалистическа партия, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до пречистване на имиджа. И тук занапред ще се прави оценка въздействието на отделилата се групировка „ Българска прогресивна линия “, която за момента има десети от %, въздействието нa „ Изправи се.бг “ и други
12,4% са предстоящите гласове за „ ИТН “.
При Движение за права и свободи резултатът от 10,9% в този момент от евентуалните гласуващи може да се окаже и долна граница, в случай че се има поради следената в последните месеци и предстоящата готовност на партията.
Демократична България също зае трайно свое място измежду партиите с изгледи да са в Народното събрание. През този месец – с 6,2%. Голяма обаче е разликата сред тези твърдо заявяващи, че ще гласоподават и общия масив евентуални гласове за тази партия, което значи вероятни съмнения в поддръжката
При Вътрешна македонска революционна организация с НФСБ (4,6%) също ще са значими вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на Вътрешна македонска революционна организация там се фиксира от поредност проучвания в последните месеци и към този момент съвсем се покрива с систематизирания облик на Обединените патриоти. Вероятно, за „ втвърдяването “ на поддръжката в този момент проличава въздействието на твърдата позиция на македонския проблем. При Оперативна програма въздействие ще окаже съответната формула на явяване и тонът на акцията – най-много дали и до каква степен ще могат да се опазят от кавги. Важен ще бъде и още един фактор: каква ще е изборната преграда – ниската интензивност снижава и бариерата, само че това нормално е „ нож с две остриета “. Така, Оперативна програма могат да си подсигуряват влизане единствено със мощна акция.
Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е в този момент с изравнени шансове с Оперативна програма – „ Изправи се.бг “, дружно с „ Отровното трио “ и редица други обединения. С 4,5% този микс се утвърждава като евентуален участник в идващия парламент.
От останалите сили изпъкват „ Воля “ (2,1%) и „ Възраждане “ (1,4%). Социологическите способи улавят най-много тях. Останалите (общо 5,4%) могат да бъдат преценени по-скоро с различен вид способи – експертна преценка, електорална история, политологичен разбор и така нататък
Една десета от общо възнамеряващите да гласоподават признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в пряк сходен въпрос. Така, общо на към 2,8 милиона, могат да се оценят в този момент тези, които по другите критерии в проучването декларират, че биха дали своят вот твърдо и не биха се поколебали поради ковид. Това е може би към половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от изборния лист ще е това. Около една десета са тези, които настояват, че ще гласоподават, само че още не могат да кажат за кого.
Отново би трябвало да се направи уточнението, че параметрите на интензивност са непредвидими на този стадий и упоменатите цифри са единствено индикативни.
Около 2% са тези, за които може да се чака да гласоподават с „ не поддържам никого “. Те не се включват в останалите резултати.
С 22,9% от тези, за които може да се чака да гласоподават, ГЕРБ и Съюз на демократичните сили са преди всичко, следвани от Българска социалистическа партия с 19,2%. Това сочат данните на „ Галъп интернешънъл “.
„ Републиканци за България “ се повява в изследванията в границите на десети от %, само че евентуално има учредителен и кадрови запас за атакуване на дялове, които биха обезпечили дотация. В изборния ден ще се разбере дали част от поддръжката, заявявана за ГЕРБ, в действителност ще се окаже прикрит избор за РЗБ. Изгледите за последното към този момент са, несъмнено, дребни. От друга страна пък, властта евентуално има шансове да активизира и сериозен предвидим избор, показват от социологическата организация.
Заедно с ГЕРБ, Българска социалистическа партия загуби поддръжка през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Спадът на поддръжката на Българска социалистическа партия през лятото се дължи и на това, че като моментни други възможности митингите припознаха по-скоро други партии. Именно те сега ненапълно пречат на Българска социалистическа партия да монополизира евентуалния протестен и углавен избор против ръководещите. До (и в) изборния ден обаче може да има и друга наклонност – това зависи от акцията.
Зависи и от развиването на вътрешните процеси в Българска социалистическа партия, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до пречистване на имиджа. И тук занапред ще се прави оценка въздействието на отделилата се групировка „ Българска прогресивна линия “, която за момента има десети от %, въздействието нa „ Изправи се.бг “ и други
12,4% са предстоящите гласове за „ ИТН “.
При Движение за права и свободи резултатът от 10,9% в този момент от евентуалните гласуващи може да се окаже и долна граница, в случай че се има поради следената в последните месеци и предстоящата готовност на партията.
Демократична България също зае трайно свое място измежду партиите с изгледи да са в Народното събрание. През този месец – с 6,2%. Голяма обаче е разликата сред тези твърдо заявяващи, че ще гласоподават и общия масив евентуални гласове за тази партия, което значи вероятни съмнения в поддръжката
При Вътрешна македонска революционна организация с НФСБ (4,6%) също ще са значими вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на Вътрешна македонска революционна организация там се фиксира от поредност проучвания в последните месеци и към този момент съвсем се покрива с систематизирания облик на Обединените патриоти. Вероятно, за „ втвърдяването “ на поддръжката в този момент проличава въздействието на твърдата позиция на македонския проблем. При Оперативна програма въздействие ще окаже съответната формула на явяване и тонът на акцията – най-много дали и до каква степен ще могат да се опазят от кавги. Важен ще бъде и още един фактор: каква ще е изборната преграда – ниската интензивност снижава и бариерата, само че това нормално е „ нож с две остриета “. Така, Оперативна програма могат да си подсигуряват влизане единствено със мощна акция.
Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е в този момент с изравнени шансове с Оперативна програма – „ Изправи се.бг “, дружно с „ Отровното трио “ и редица други обединения. С 4,5% този микс се утвърждава като евентуален участник в идващия парламент.
От останалите сили изпъкват „ Воля “ (2,1%) и „ Възраждане “ (1,4%). Социологическите способи улавят най-много тях. Останалите (общо 5,4%) могат да бъдат преценени по-скоро с различен вид способи – експертна преценка, електорална история, политологичен разбор и така нататък
Една десета от общо възнамеряващите да гласоподават признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в пряк сходен въпрос. Така, общо на към 2,8 милиона, могат да се оценят в този момент тези, които по другите критерии в проучването декларират, че биха дали своят вот твърдо и не биха се поколебали поради ковид. Това е може би към половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от изборния лист ще е това. Около една десета са тези, които настояват, че ще гласоподават, само че още не могат да кажат за кого.
Отново би трябвало да се направи уточнението, че параметрите на интензивност са непредвидими на този стадий и упоменатите цифри са единствено индикативни.
Около 2% са тези, за които може да се чака да гласоподават с „ не поддържам никого “. Те не се включват в останалите резултати.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ