Социологическа агенция НАСОКА: 7 партии влизат в новия парламент
7 партии влизат в новия парламент, а разликата сред " ГЕРБ " и " ИТН " е под 1 %.
Това демонстрира национално изследване, за настройките на българите към предварителните парламентарни избори на 11 юли 2021 година
Ето и детайлности:
ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ НА 11 ЮЛИ 2021
• Методика на регистрация: директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI)
• Методика на извадката: Квотна извадка с размер 1025 респондента, осъществена на няколко стъпки. Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в четири категории: столица, регионални центрове, други градове и села. След определянето на обитаемоте места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото систематизиране според настоящите данни на Национален статистически институт.
• Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
• Период на теренната работа: 23 – 30 юни 2021 година
Настоящото проучване е извършено в интервала 23 – 30 юни 2021 година от социологическа организация НАСОКА, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Изследването е извършено измежду 1025 пълнолетни български жители от цялата страна.
Използвана е квотна извадка, осъществена на няколко стъпки. Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в четири категории: столица, регионални центрове, други градове и села. След определянето на обитаемоте места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото систематизиране според настоящите данни на Национален статистически институт. Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Информацията е събрана посредством директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI) по домовете на интервюираните лица.
НАСОКА организира своите национални изследвания на територията на България и вследствие на това данните не включват вота отвън страната.
Съгласно член 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да заяви информацията от това каре.
Седмица преди края на предизборната акция за 46-то Народно заседание, 51.2% от интервюираните в националното изследване на социологическа организация НАСОКА декларират, че сигурно ще гласоподават на предварителните избори на 11 юли 2021 година
28.7% заявяват, че сигурно няма да гласоподават, 8.3% показват, че се двоумят за кого да гласоподават, а 11.8% – че се двоумят дали да гласоподават.
Твърди планове за гласоподаване по-често декларират мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на регионалните и на по-малките градове в страната, хората на възраст 30 – 39 години, както и гласоподавателите над 50 годишна възраст.
Към сегашния миг най-мобилизирани да гласоподават на идните предварителни парламентарни избори са електоратите на Движение за права и свободи и на ГЕРБ-СДС. 93% от гласоподавателите на Движение за права и свободи и 92% от тези на ГЕРБ-СДС декларират, че сигурно ще дадат гласа си на 11 юли. Значително по-слаба е мобилизацията измежду гласоподавателите на така наречен партии на митинга – малко над една трета (77%) от електората на „ Изправи се! Мутри вън! “ са сигурни, че ще упражнят правото си на избор. Сред гласоподавателите на Демократична България този дял възлиза на 79%. 83% от електората на Има Такъв Народ, 84% от гласоподавателите на Българските патриоти и 90% от подкрепящите Българска социалистическа партия декларират, че сигурно ще гласоподават идната неделя.
Какъв дял от хората изпитват терзания да гласоподават машинно? Това е един от въпросите, който вълнува откривателите след последните промени в изборното законодателство, които бяха направени от 45-то Народно заседание. Данните от националното изследване на НАСОКА демонстрират, че 46.8% от българите утвърждават въвеждането на наложително машинно гласоподаване. На него се гледа като на една от ограниченията, които подсигуряват честността на вота. Тази позиция се споделя по-често от мъже, от хора на възраст до 40 години, от високообразовани и заможни респонденти, както и от поданици на градовете-областни центрове. Най-много поддръжници на наложителното гласоподаване има измежду гласоподавателите на обединението Изправи се! Мутри вън! (73%), на Има Такъв Народ (71%) и на Демократична България (55%). Сред гласоподавателите на ГЕРБ-СДС неодобряващите наложителното машинно гласоподаване имат важен превес над одобряващите тази смяна (50%: 36%).
Близо половината (48%) от хората на възраст над 60 години не утвърждават наложителното машинно гласоподаване. Като цяло малко над една трета (33.8%) от всички интервюирани са срещу тази смяна в изборите правила, а близо една пета от българите (19.4%) нямат мнение по въпроса.
Наличието на опит с машинното гласоподаване е един от главните фактори, който въздейства върху отношението към него. Вторичният разбор на данните демонстрира, че 73.4% от гласувалите машинно на изборите на 4 април утвърждават въвеждането му като наложителен избирателен детайл, до момента в който измежду гласувалите през април с хартиена бюлетина поддръжката за наложителното машинно гласоподаване е с 29 пункта по-ниска – 44.1%.
Каква е картината на електоралните настройки седмица преди предварителните парламентарни избори? Резултатите от националното изследване на НАСОКА демонстрират, че още веднъж се обрисува фрагментиран 7 партиен парламент, въпреки че се резервира наклонността от последните парламентарни избори, първите три политически сили да вземат към 60% от действителните гласове.
Моментната фотография (към 1 юли) измежду тези, които декларират, че сигурно ще гласоподават демонстрира, че електоралната поддръжка за главните политически сили се разпределя по следния метод:
Коалицията ГЕРБ-СДС получава 21.4% от гласовете. На минимално разстояние от 1% е партия ИТН с 20.5%. Трета е Българска социалистическа партия с 15.8%. Очертава се конспирация и за четвъртото място, за което спорят Демократична България и Движение за права и свободи. Двете обединения са с доста близки електорални дялове – Демократична България е с 11.3%, а Движение за права и свободи – с 10.5%. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили. Шеста е обединението Изправи се! Мутри вън! с 5.3%. Българските патриоти са с 4.4%. Останалите политически сили все още са без шансове за посланичество в 46-то Народно заседание. Най-близо до 4 процентовата преграда са Възраждане с 2.3% и Гражданска платформа Българско лято с 2.1%. Останалите политически обединения събират общо 6.4%.
Основната предизборна конспирация е дали протестните партии ще имат болшинство против ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Другата конспирация със символно значение е кой ще приключи първи, ГЕРБ-СДС или Има Такъв Народ, които са с доста близки позиции все още.
Социално-демографският профил на гласоподавателите на ГЕРБ-СДС демонстрира, че желанията към тази коалиция са по-характерни за дамите, за хората на възраст сред 40 и 59 години, за високообразованите и заможни респонденти, както и за жителите на градовете-областни центрове.
Намеренията за гласоподаване в интерес на ИТН са по-изявени измежду мъжете, измежду хората на възраст сред 18 и 40 години, измежду респондентите с витален стандарт към междинния, както и измежду живеещите в регионалните и в по-малките градове на страната.
Като гласоподаватели на Българска социалистическа партия по-често се дефинират хора на възраст над 50 години, с витален стандарт към и под междинния, както и поданици на по-малките градове и на селата.
Демократична България има повече гласоподаватели измежду мъжете, измежду възрастовата група 30-39 и измежду хората над 50 години, измежду високообразованите и заможни респонденти, както и измежду жителите на столицата.
Движение за права и свободи получава поддръжка по-често от мъже, от хора на възраст над 40 години, от респонденти с главно и по-ниско обучение, от небогати хора (с огромни материални лишения) и от поданици на селата.
Жените доста по-често от мъжете демонстрират електорални благосклонности към обединението „ Изправи се! Мутри вън! “.
Българските патриоти получават по-голяма поддръжка от мъже, от хора на възраст сред 30 и 39 години, от жителите на столицата и на останалите градове в страната (областни и по-малки градове).
Отчитаме спад в поддръжката за досегашните ръководещи. 80.5% от гласувалите за ГЕРБ-СДС на 4 април показват, че още веднъж ще гласоподават за тази коалиция на 11 юли. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в регионалните градове (където конкуренцията с Има Такъв Народ е изключително силна), само че твърдите им симпатизанти са мощно мобилизирани.
78% от гласувалите преди три месеца за Има Такъв Народ още веднъж ще повторят вота си в интерес на партията на Слави Трифонов. Има Такъв Народ притегля гласове от някогашните гласоподаватели на обединението „ Изправи се! Мутри вън! “, както и от останалите по-малки обединения от така наречен „ партии на митинга “.
Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са запазили най-голям дял от своите някогашни гласоподаватели (съответно 84.6% и 84.3% от гласувалите за тях през април декларират, че ще ги поддържат отново).
Демократична България може да разчита на 80% от вота на гласувалите преди за обединяването, а обединението „ Изправи се! Мутри вън! “ – на едвам 74% от някогашните си гласоподаватели. За Българските патриоти декларират, че ще гласоподават три четвърти и гласоподавателите на Вътрешна македонска революционна организация от 4 април т.г., както и 57% от електората на Патриотичната коалиция – Воля и НФСБ.
Регистрираме висока подвижност сред така наречен „ партии на митинга “ като все още главният печеливш от сходно „ преливане на избор “ е групировката на Слави Трифонов. От финалните дни на акцията зависи дали и до каква степен партиите на митинга ще бъдат по-добре показани в идващия парламент, само че няма подозрение по въпроса кой е главният изразител на тези политически настроения.
Доколко се отразява предизборната акция на желанията за гласоподаване? Ефектът на предизборната акция мерим с въпроса какъв дял от гласоподавателите са трансформирали решението си за кого да гласоподават от началото на акцията на 11 юни т.г. досега.
Като цяло, акцията е повлияла на 12.4% от респондентите. Сред тях по-често се срещат дами, хора на възраст 40 – 49 години, високообразовани респонденти и поданици на регионалните градове. 16% от гласоподавателите на „ Изправи се! Мутри вън! “, както и 15% от последователите на Демократична България декларират, че са взели решението си да поддържат тези обединения точно вследствие на водената от тях предизборна акция. Избирателите на обичайните партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи – доста по-рядко показват, че се въздействат от предизборната акция (между 3% и 5% от електоратите на тези обединения показват, че акцията е повлияла на решението им за кого да гласуват).
Изследването на социологическа организация НАСОКА записва нараснал интерес към ограниченията, които подсигуряват честността на вота. 61% от интервюираните показват, че тази тематика ги вълнува. Действията на служебното държавно управление против пазаруването на гласове и за предотвратяването на изборни операции получиха необятно медийно отразяване по време на цялата предизборна акция и резонно намират отзив и в публичните настройки. Тази тематика провокира най-голямо внимание измежду гласоподавателите на Демократична България, измежду мъжете, измежду високообразованите респонденти и измежду жителите на столицата.
54% от сънародниците ни се интересуват от претендентите за народни представители в листите на партиите и обединенията, а почти равни дялове – по към 47% – демонстрират интерес надлежно към стратегиите на политическите сили и към техните послания към гласоподавателите. Медийните участия на претендентите за народни представители и дебатите сред тях провокират интереса на 43% - 44% от пълнолетното население на страната.
Това демонстрира национално изследване, за настройките на българите към предварителните парламентарни избори на 11 юли 2021 година
Ето и детайлности:
ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ НА 11 ЮЛИ 2021
• Методика на регистрация: директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI)
• Методика на извадката: Квотна извадка с размер 1025 респондента, осъществена на няколко стъпки. Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в четири категории: столица, регионални центрове, други градове и села. След определянето на обитаемоте места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото систематизиране според настоящите данни на Национален статистически институт.
• Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
• Период на теренната работа: 23 – 30 юни 2021 година
Настоящото проучване е извършено в интервала 23 – 30 юни 2021 година от социологическа организация НАСОКА, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Изследването е извършено измежду 1025 пълнолетни български жители от цялата страна.
Използвана е квотна извадка, осъществена на няколко стъпки. Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в четири категории: столица, регионални центрове, други градове и села. След определянето на обитаемоте места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото систематизиране според настоящите данни на Национален статистически институт. Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Информацията е събрана посредством директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI) по домовете на интервюираните лица.
НАСОКА организира своите национални изследвания на територията на България и вследствие на това данните не включват вота отвън страната.
Съгласно член 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да заяви информацията от това каре.
Седмица преди края на предизборната акция за 46-то Народно заседание, 51.2% от интервюираните в националното изследване на социологическа организация НАСОКА декларират, че сигурно ще гласоподават на предварителните избори на 11 юли 2021 година
28.7% заявяват, че сигурно няма да гласоподават, 8.3% показват, че се двоумят за кого да гласоподават, а 11.8% – че се двоумят дали да гласоподават.
Твърди планове за гласоподаване по-често декларират мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на регионалните и на по-малките градове в страната, хората на възраст 30 – 39 години, както и гласоподавателите над 50 годишна възраст.
Към сегашния миг най-мобилизирани да гласоподават на идните предварителни парламентарни избори са електоратите на Движение за права и свободи и на ГЕРБ-СДС. 93% от гласоподавателите на Движение за права и свободи и 92% от тези на ГЕРБ-СДС декларират, че сигурно ще дадат гласа си на 11 юли. Значително по-слаба е мобилизацията измежду гласоподавателите на така наречен партии на митинга – малко над една трета (77%) от електората на „ Изправи се! Мутри вън! “ са сигурни, че ще упражнят правото си на избор. Сред гласоподавателите на Демократична България този дял възлиза на 79%. 83% от електората на Има Такъв Народ, 84% от гласоподавателите на Българските патриоти и 90% от подкрепящите Българска социалистическа партия декларират, че сигурно ще гласоподават идната неделя.
Какъв дял от хората изпитват терзания да гласоподават машинно? Това е един от въпросите, който вълнува откривателите след последните промени в изборното законодателство, които бяха направени от 45-то Народно заседание. Данните от националното изследване на НАСОКА демонстрират, че 46.8% от българите утвърждават въвеждането на наложително машинно гласоподаване. На него се гледа като на една от ограниченията, които подсигуряват честността на вота. Тази позиция се споделя по-често от мъже, от хора на възраст до 40 години, от високообразовани и заможни респонденти, както и от поданици на градовете-областни центрове. Най-много поддръжници на наложителното гласоподаване има измежду гласоподавателите на обединението Изправи се! Мутри вън! (73%), на Има Такъв Народ (71%) и на Демократична България (55%). Сред гласоподавателите на ГЕРБ-СДС неодобряващите наложителното машинно гласоподаване имат важен превес над одобряващите тази смяна (50%: 36%).
Близо половината (48%) от хората на възраст над 60 години не утвърждават наложителното машинно гласоподаване. Като цяло малко над една трета (33.8%) от всички интервюирани са срещу тази смяна в изборите правила, а близо една пета от българите (19.4%) нямат мнение по въпроса.
Наличието на опит с машинното гласоподаване е един от главните фактори, който въздейства върху отношението към него. Вторичният разбор на данните демонстрира, че 73.4% от гласувалите машинно на изборите на 4 април утвърждават въвеждането му като наложителен избирателен детайл, до момента в който измежду гласувалите през април с хартиена бюлетина поддръжката за наложителното машинно гласоподаване е с 29 пункта по-ниска – 44.1%.
Каква е картината на електоралните настройки седмица преди предварителните парламентарни избори? Резултатите от националното изследване на НАСОКА демонстрират, че още веднъж се обрисува фрагментиран 7 партиен парламент, въпреки че се резервира наклонността от последните парламентарни избори, първите три политически сили да вземат към 60% от действителните гласове.
Моментната фотография (към 1 юли) измежду тези, които декларират, че сигурно ще гласоподават демонстрира, че електоралната поддръжка за главните политически сили се разпределя по следния метод:
Коалицията ГЕРБ-СДС получава 21.4% от гласовете. На минимално разстояние от 1% е партия ИТН с 20.5%. Трета е Българска социалистическа партия с 15.8%. Очертава се конспирация и за четвъртото място, за което спорят Демократична България и Движение за права и свободи. Двете обединения са с доста близки електорални дялове – Демократична България е с 11.3%, а Движение за права и свободи – с 10.5%. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили. Шеста е обединението Изправи се! Мутри вън! с 5.3%. Българските патриоти са с 4.4%. Останалите политически сили все още са без шансове за посланичество в 46-то Народно заседание. Най-близо до 4 процентовата преграда са Възраждане с 2.3% и Гражданска платформа Българско лято с 2.1%. Останалите политически обединения събират общо 6.4%.
Основната предизборна конспирация е дали протестните партии ще имат болшинство против ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Другата конспирация със символно значение е кой ще приключи първи, ГЕРБ-СДС или Има Такъв Народ, които са с доста близки позиции все още.
Социално-демографският профил на гласоподавателите на ГЕРБ-СДС демонстрира, че желанията към тази коалиция са по-характерни за дамите, за хората на възраст сред 40 и 59 години, за високообразованите и заможни респонденти, както и за жителите на градовете-областни центрове.
Намеренията за гласоподаване в интерес на ИТН са по-изявени измежду мъжете, измежду хората на възраст сред 18 и 40 години, измежду респондентите с витален стандарт към междинния, както и измежду живеещите в регионалните и в по-малките градове на страната.
Като гласоподаватели на Българска социалистическа партия по-често се дефинират хора на възраст над 50 години, с витален стандарт към и под междинния, както и поданици на по-малките градове и на селата.
Демократична България има повече гласоподаватели измежду мъжете, измежду възрастовата група 30-39 и измежду хората над 50 години, измежду високообразованите и заможни респонденти, както и измежду жителите на столицата.
Движение за права и свободи получава поддръжка по-често от мъже, от хора на възраст над 40 години, от респонденти с главно и по-ниско обучение, от небогати хора (с огромни материални лишения) и от поданици на селата.
Жените доста по-често от мъжете демонстрират електорални благосклонности към обединението „ Изправи се! Мутри вън! “.
Българските патриоти получават по-голяма поддръжка от мъже, от хора на възраст сред 30 и 39 години, от жителите на столицата и на останалите градове в страната (областни и по-малки градове).
Отчитаме спад в поддръжката за досегашните ръководещи. 80.5% от гласувалите за ГЕРБ-СДС на 4 април показват, че още веднъж ще гласоподават за тази коалиция на 11 юли. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в регионалните градове (където конкуренцията с Има Такъв Народ е изключително силна), само че твърдите им симпатизанти са мощно мобилизирани.
78% от гласувалите преди три месеца за Има Такъв Народ още веднъж ще повторят вота си в интерес на партията на Слави Трифонов. Има Такъв Народ притегля гласове от някогашните гласоподаватели на обединението „ Изправи се! Мутри вън! “, както и от останалите по-малки обединения от така наречен „ партии на митинга “.
Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са запазили най-голям дял от своите някогашни гласоподаватели (съответно 84.6% и 84.3% от гласувалите за тях през април декларират, че ще ги поддържат отново).
Демократична България може да разчита на 80% от вота на гласувалите преди за обединяването, а обединението „ Изправи се! Мутри вън! “ – на едвам 74% от някогашните си гласоподаватели. За Българските патриоти декларират, че ще гласоподават три четвърти и гласоподавателите на Вътрешна македонска революционна организация от 4 април т.г., както и 57% от електората на Патриотичната коалиция – Воля и НФСБ.
Регистрираме висока подвижност сред така наречен „ партии на митинга “ като все още главният печеливш от сходно „ преливане на избор “ е групировката на Слави Трифонов. От финалните дни на акцията зависи дали и до каква степен партиите на митинга ще бъдат по-добре показани в идващия парламент, само че няма подозрение по въпроса кой е главният изразител на тези политически настроения.
Доколко се отразява предизборната акция на желанията за гласоподаване? Ефектът на предизборната акция мерим с въпроса какъв дял от гласоподавателите са трансформирали решението си за кого да гласоподават от началото на акцията на 11 юни т.г. досега.
Като цяло, акцията е повлияла на 12.4% от респондентите. Сред тях по-често се срещат дами, хора на възраст 40 – 49 години, високообразовани респонденти и поданици на регионалните градове. 16% от гласоподавателите на „ Изправи се! Мутри вън! “, както и 15% от последователите на Демократична България декларират, че са взели решението си да поддържат тези обединения точно вследствие на водената от тях предизборна акция. Избирателите на обичайните партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи – доста по-рядко показват, че се въздействат от предизборната акция (между 3% и 5% от електоратите на тези обединения показват, че акцията е повлияла на решението им за кого да гласуват).
Изследването на социологическа организация НАСОКА записва нараснал интерес към ограниченията, които подсигуряват честността на вота. 61% от интервюираните показват, че тази тематика ги вълнува. Действията на служебното държавно управление против пазаруването на гласове и за предотвратяването на изборни операции получиха необятно медийно отразяване по време на цялата предизборна акция и резонно намират отзив и в публичните настройки. Тази тематика провокира най-голямо внимание измежду гласоподавателите на Демократична България, измежду мъжете, измежду високообразованите респонденти и измежду жителите на столицата.
54% от сънародниците ни се интересуват от претендентите за народни представители в листите на партиите и обединенията, а почти равни дялове – по към 47% – демонстрират интерес надлежно към стратегиите на политическите сили и към техните послания към гласоподавателите. Медийните участия на претендентите за народни представители и дебатите сред тях провокират интереса на 43% - 44% от пълнолетното население на страната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ