7 ноември 1978 година. Димитровден по стар стил. Хиляди са

7 ноември 1978 година. Димитровден по остарял жанр. Хиляди са пристигнали във варненското село Гебедже - днешния град Белослав, на събор. Хората се веселят през целия ден, когато малко преди 18 часа, стотици потеглят към жп гарата, с цел да заловен последния трен за Варна.

За да стигнат до нея обаче би трябвало да минат през дългия 150 метра понтонен мост над дълбокия канал, свързващ Варненското и Белославското езера. Или да чакат ферибота.

Заради построяването на заводите в Девня и нуждата кораби да могат да плават до тях, съществуващият до тогава канал трябвало да бъде уголемен, а остарелият каменен мост в Белослав бил опустошен. На негово място бил построен понтонният - единствено " краткотрайно ", до момента в който тръгне ферибот. Но даже откакто ферибот към този момент имало, " краткотрайният " понтонен мост не бил отстранен.

Така във съдбовната вечер пред понтона в Белослав се струпва навалица, измежду която доста млади фамилии с дребни деца. Точно в този миг двамата морски старшини, обслужващи моста, го отворили, с цел да премине танкерът " Въча ".

След затварянето му, понтонният мост към момента не е бил нормализиран , когато е бил нападнат от тълпата. Нито защитата, нито спуснатата преграда спряли напиращите да преминат по плаващата пътека, с цел да заловен влака, който в този миг влиза в жп гарата. Никой не обръща внимание и на табелите на понтона, че структурата е предопределена за единично прекосяване и в двете направления.