7 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна Диригент Стефан Бояджиев,

7 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна Диригент Стефан Бояджиев, режисура и сценография Кузман Попов, режисьор Сребрина Соколова, с Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров – Макбет, Иван Момиров – Макдъф, Евгений Станимиров – Банко и други Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна СРЕБРИНА СОКОЛОВА - режисьор „ Макбет “ от Джузепе Верди на 7 май ще бъде същински празник на сетивата поради Гена Димитрова, една от най-великите оперни певици на всички времена, българското сопрано, чиито изумителни осъществявания помнят най-престижните международни подиуми. Представлението носи спомагателна стойност и като коронната, последна режисура на нашия дълготраен основен режисьор, незабравимия Кузман Попов. Ние поддържаме всички негови постановки и по този начин той продължава да живее посредством своето изкуство. Но освен това – спектакълът на „ Макбет “ свети най-много с превъзходните солисти, които не престават след Гена Димитрова да пазят оперната популярност на България по света: Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров – Макбет, Иван Момиров – Макдъф, Евгений Станимиров – Банко. Вярвам, че геният и силата на целия екип, единен в респекта и поклонението си пред изключителната Гена Димитрова, ще трансформира спектакъла на „ Макбет “ в незабравимо прекарване. ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА – Лейди Макбет Прекрасно е, че Варненската опера посвещава този театър на великата Гена Димитрова, в памет на 80 години от рождението й. Като човек, който е работил с нея и я боготвори, като нейна ученичка, съм щастлива, че още веднъж ще се подсети за нея. Работейки в Музикалната академия като преподвател, виждам какъв брой е къса нашата памет, какъв брой младежите имат потребност да чуват за огромните артисти, да знаят, че светът не стартира от тях, а се гради върху основи, положени от най-хубавите преди тях. Гена е мост във времето, тя е темел, върху който стъпваме и оттук насетне би трябвало да надграждаме. Тя ценеше традициите и в никакъв случай не пропускаше да спомене своя пръв преподавател, както и от кое място е тръгнала. Ние, нейните почитатели, също сме длъжни да го вършим. „ Дърво, което няма корен, не може да има и корона “, повтаряше тя, тъй че ние не трябва да желаеме корона, без да си спомняме за корените. Така се стекоха събитията, че започнах да пея тъкмо репертоара на Гена Димитрова. Не съм толкоз трагичен глас като нея, само че функциите ми прилягат и ги извършвам с убеденост, че това е моето място в операта. Поласкана съм, че някои ме одобряват за нейна наследница, само че това не ме главозамайва и съм надалеч от мисълта, че мога да се доближа до нея. Гена е недостижимо мерило за всичко най-стойностно в операта. Отличаваше се със своята човещина и легендарен професионализъм. Изискваше от нас да бъдем като нея бойци на сцената. Съпругът й се чудеше що за хора сме това артистите – колкото и да сме заболели и да се усещаме зле, излезем ли на сцената, не ни проличава. Оприличаваше ни на бойни коне, които като чуят тръбата, се втурват в багра. Гена доста държеше на хубавия тон. Да не се пее единствено с гласните струни, а с цялото тяло, освен горните резонатори, цялото тяло да вибрира, до момента в който открие оня вик, оня зов. Оперното пеене е овладян зов, постоянно споделяше тя. Непрекъснато мисля за Гена Димитрова, изключително преди театър. Имам си една молитва, в която я апелирам да пристигна и да пее с мен. Усещам я до себе си и това ме хармонизира. Тя се раздаваше, без да се щади, като че ли усещаше, че ще си отиде по-рано. Искаше да съобщи богатото си познание, само че не всички бяхме дорасли до нейното равнище, с цел да я разберем. Тя го знаеше и още първоначално ме накара да протоколирам уроците си с нея. Благодарение на тези записи, започнах да разбирам какво е имала поради, едвам преди десетина години. Не съм го схванала незабавно, тъй като операта изисква струпване и житейски опит. Притеснявам се преди всеки театър, само че в мига, в който се видя гримирана и облечена в театрален костюм, преустановявам да мисля за себе си като за Габриела Георгиева и се трансформирам в Лейди Макбет, Абигайл или  Джоконда. Не мисля за тоновете. Гена ни учеше на първо време да работим и мислим за тоновете, само че на сцената да забравим за тях, тъй като те към този момент са направени и са станали част от нашата същина, трансформирали са се в инстикт. На сцената не е належащо да сме нащрек за всеки звук, а да се съсредоточим върху облика, върху актьорската игра и обстановката. Давам си, несъмнено, сметка за вокалната страна на партията, само че тя е на втори проект. На първи проект е страстта, която ще вложа в облика, с цел да разчувствам публиката. Всички положителни артисти пеят добре, само че въпросът е кой ще развълнува толкоз мощно феновете, че страстта да продължи да ги владее и след спектакъла. Не просто да хвърлиш едни красиви тонове, а да сложиш бои и цвят, темперамент и възприятие, да вложиш цялото си сърце. Това публиката го усеща и за мен то постоянно е било най-важното. ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – Макбет Гена Димитрова! За мое огромно страдание, в никакъв случай не съм имал опцията да я срещна или да работя с нея. Една велика, в същинския смисъл на думата, певица! Понякога изпитвам нужда да чувам точно нея в дадена роля, тъй като тя направи редица коронни за нея функции, които няма по какъв начин да се изпълнят по-добре от друга певица. Когато преди година и половина гостувах в,,Театро Астра “ - Малта в операта,,Трубадур “, доста мощно усещане ми направи отношението към Гена Димитрова. По стените на коридорите, които водят към салона, имаше фотоси на популярни артисти от целия свят, гостували в Малта. Портретът на Гена Димитрова бе окачен в самото начало, освен това по-голям от останалите. Не знам, това може и да е било случайност, само че ме респектира и ме накара да се усещам още по-отговорен към идната си изява. Няма да укривам, че съм си представял по какъв начин аз съм Макбет, а тя моята Лейди Макбет, само че... това са разпоредбите на живота. Сега съм щастлив, че ще пея с нейната ученичка Габи Георгиева, която също е прелестна певица. Освен в „ Макбет “, с нея сме си партнирали и в други заглавия на сцените на Варненската и Софийската опера. Целият състав е превъзходен, което е причина за високо равнище на спектакъла, а и постановката на Кузман Попов, оказала се, за жалост, последна в креативния му път, е впечатляваща. ИВАН МОМИРОВ  - Макдъф Мое беше предлагането във връзка 80-годишнината от рождението на Гена Димитрова, да й посветим таман този театър на „ Макбет “. Освен че съответствува с рождената й дата 6 май, в него ролята на Лейди Макбет, една от коронните функции на Гена, извършва нейната изтъкната ученичка Габриела Георгиева. Двете са имали доста стеснен контакт и неслучайно Габриела пресъздава огромните й функции с можене и финес. Казвал съм нееднократно, че Гена Димитрова беше мой наставник. Участвах в нейния майсторски клас преди да дебютирам с „ Дон Карлос “ в Софийската опера, а преди първото ми значимо прослушване в Монте Карло, тя отвори дома си за мен и ме предложения да остана, колкото желая. Важно беше, тъй като това ми оказа помощ да се явя на доста прослушвания. Там ме откри нейният сътрудник, който стана мой сътрудник и след това цялата ми последваща година се запълни с задължения. Гена участва и на първия ми театър на „ Манон “ и ми предсказа, че ще стана артист, в нейния жанр. Тя беше доста откровена и споделяше примерно: Иван не може да пее по този начин, както пее сега сопранът –  като 25-годишен пях Де Грийо, а ролята на Манон изпълняваше една от водещите певици на времето, два пъти по-възрастна от мен. Да, аз още нямах задоволително опит, само че бях млад, изпълнен с сила и Гена го оцени. Иван е толкоз безапелационен, когато е на сцената, че хората му имат вяра и въпреки че не пее като певицата, хората го приветстват. Сопраното изпя брилятно партията си, само че публиката приветства не нея, а Иван. Искам да кажа, че цялата работа при нас е доста сложна. Да, техниката е доста значима, само че би трябвало да си и музикален, и артистичен, изключително в днешно време. По покана на Гена пях на нейните празнувания в Софийска опера и балет с два поредни спектакъла на „ Набуко “, които много ми костваха. Оттам нататък извървяхме дълъг път, в който тя толкоз пъти ми подаваше ръка. Една година по-късно, преди присъединяване ми в някакъв конкурс в Палма де Майорка, й се обадих по телефона в 10 часа вечерта обезверен, че не ми излиза това „ До “ в „ Бохеми “. Ами освободи лигавицата, другояче няма да излезе, ведна стартира да ме наставлява тя. Между нас съществуваше една безцеремонност, за която стана дума неотдавна и при срещата ми с нейн роднина. Той ми описа по какъв начин Гена споделяла, че обича да ме слуша по какъв начин разпалено приказвам и постоянно нещо изяснявам... Да... Гена беше доста строга, само че също по този начин доста обективна и градивна. Отнасяше се с всички нас като със лични деца, които обича и поддържа. Спомените ми за нея са скъпи и ми е тъжно, че в този момент, когато съм към този момент толкоз напреднал, когато знам и мога доста повече, тя не е до мен, с цел да я попитам: “Маестра, по какъв начин беше в този момент? “