Живеем 7 г. по-кратко от развитите държави в ЕС и доплащаме най-много за лекарства
7 години по-малко живеят българите спрямо жителите от най-развитите страни в Европейския съюз. Освен това ние най-вече доплащаме и за медикаменти - 37% против 5 на 100 спрямо другите страни от Евросъюза. Това оповестиха от Инициативата " Заедно за повече здраве ", в която влизат представители на Българския лекарски съюз (БЛС) и на Българския фармацевтичен съюз.
Данните от 2017 година демонстрират, че годишно у нас се отделят 4,2% от брутния вътрешен артикул за опазване на здравето при приблизително 8% за останалите страни от Европейски Съюз.
Със сегашните темпове на вложения в опазването на здравето у нас ще са нужни 50 години, с цел да достигнем петте най-развити страни от Европейския съюз. Това оповестиха от Инициативата " Заедно за повече здраве ", в която влизат представители на Българския лекарски съюз, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители и Българския фармацевтичен съюз.
От 1960 година до през днешния ден сме нараснали продължителността на живота си, само че към момента изоставаме спрямо петте най-развити страни от Европейския съюз. Със сегашните темпове ще са нужни 38 години, с цел да достигнем междинната дълготрайност на живота в огромните европейски страни, която е 82 години, заяви ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров. Най-много доплащаме и за медикаменти - 37% против 5 на 100 в съпоставяне със страните от Европейски Съюз. Според изследване , извършено от Агенция " Тренд ", 73% от българите считат, че има нужда от спомагателни вложения в опазването на здравето. Лошият надзор е най-големият проблем, съгласно интервюираните. Българите чакат да чуят и какво ще създадат политиците в областта на опазването на здравето. Инвестициите могат да обезпечат по-добро бъдеще и здраве на нацията, безапелационен е доктор Иван Маджаров:
" Факт е, че при нас има най-големи компликации, само че това би трябвало да бъде тласък за тези, които ни ръководят, да отделят изключително внимание на опазването на здравето, с цел да обезпечат това ускорено развиване. Инвестициите в опазването на здравето са нещо, което обезпечава промени, обезпечава по-добро бъдеще и по-добро здраве на нацията, само че след 5-10 години. Те не се случват незабавно ".
За интервала от 2015 до 2018 година, пациентите в 5-те най-развити страни от Европейския съюз са имали достъп до над два пъти повече новаторски лечения от тези в България. Изследването сочи още, че българите са първенци и по предотвратима гибел. Данните от 2017 година демонстрират, че годишно у нас се отделят 4,2% от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето, при 8% за останалите страни от Европейския съюз, уточни шефът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев:
" Това значи ли, че в България по-малко средства страната отделя за опазване на здравето? Безспорно значи. Второто нещо, което значи е, че ние като българи плащаме от джоба си за здравни услуги, за медикаменти повече, в сравнение с европейците, което се отразява на тези, които мъчно могат да си го разрешат ".
България изостава и във връзка с ниските обществени разноски за лекарствени артикули, заяви ръководителят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова:
" Българите са принудени да доплащат най-вече за лекарствени артикули. В България се доплаща до 37% за медикаменти, до момента в който в петте най-големи държави (в Европейски Съюз – бел. ред.) този % е 5% ".
Според съсловните и браншови организации в бранша са нужни по-ефективни вложения, които да се отразят на подобряването на здравните индикатори на обществото. Консенсусът ще бъде изпратен до всички политически сили, които се чака да влязат в идващия парламент.
Данните от 2017 година демонстрират, че годишно у нас се отделят 4,2% от брутния вътрешен артикул за опазване на здравето при приблизително 8% за останалите страни от Европейски Съюз.
Със сегашните темпове на вложения в опазването на здравето у нас ще са нужни 50 години, с цел да достигнем петте най-развити страни от Европейския съюз. Това оповестиха от Инициативата " Заедно за повече здраве ", в която влизат представители на Българския лекарски съюз, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители и Българския фармацевтичен съюз.
От 1960 година до през днешния ден сме нараснали продължителността на живота си, само че към момента изоставаме спрямо петте най-развити страни от Европейския съюз. Със сегашните темпове ще са нужни 38 години, с цел да достигнем междинната дълготрайност на живота в огромните европейски страни, която е 82 години, заяви ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров. Най-много доплащаме и за медикаменти - 37% против 5 на 100 в съпоставяне със страните от Европейски Съюз. Според изследване , извършено от Агенция " Тренд ", 73% от българите считат, че има нужда от спомагателни вложения в опазването на здравето. Лошият надзор е най-големият проблем, съгласно интервюираните. Българите чакат да чуят и какво ще създадат политиците в областта на опазването на здравето. Инвестициите могат да обезпечат по-добро бъдеще и здраве на нацията, безапелационен е доктор Иван Маджаров:
" Факт е, че при нас има най-големи компликации, само че това би трябвало да бъде тласък за тези, които ни ръководят, да отделят изключително внимание на опазването на здравето, с цел да обезпечат това ускорено развиване. Инвестициите в опазването на здравето са нещо, което обезпечава промени, обезпечава по-добро бъдеще и по-добро здраве на нацията, само че след 5-10 години. Те не се случват незабавно ".
За интервала от 2015 до 2018 година, пациентите в 5-те най-развити страни от Европейския съюз са имали достъп до над два пъти повече новаторски лечения от тези в България. Изследването сочи още, че българите са първенци и по предотвратима гибел. Данните от 2017 година демонстрират, че годишно у нас се отделят 4,2% от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето, при 8% за останалите страни от Европейския съюз, уточни шефът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев:
" Това значи ли, че в България по-малко средства страната отделя за опазване на здравето? Безспорно значи. Второто нещо, което значи е, че ние като българи плащаме от джоба си за здравни услуги, за медикаменти повече, в сравнение с европейците, което се отразява на тези, които мъчно могат да си го разрешат ".
България изостава и във връзка с ниските обществени разноски за лекарствени артикули, заяви ръководителят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова:
" Българите са принудени да доплащат най-вече за лекарствени артикули. В България се доплаща до 37% за медикаменти, до момента в който в петте най-големи държави (в Европейски Съюз – бел. ред.) този % е 5% ".
Според съсловните и браншови организации в бранша са нужни по-ефективни вложения, които да се отразят на подобряването на здравните индикатори на обществото. Консенсусът ще бъде изпратен до всички политически сили, които се чака да влязат в идващия парламент.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ