Могат ли африканските лидери да донесат мир в Украйна?
7 африкански водачи пътуват до Украйна и Русия на мирна задача , надявайки се да приближат войната към края й. Делегацията от Южна Африка, Египет, Сенегал, Конго-Бразавил, Коморските острови, Замбия и Уганда ще се срещне с президента Володимир Зеленски в петък и с президента Владимир Путин в събота . Но времето на визитата наподобява неуместно. То идва тъкмо, когато Киев стартира своята по този начин предстояща контраатака , предава „ BBC “.
И по този начин, какво в действителност може да реализира тази задача?
Президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса не предложи нищо, когато разгласи желанията си предишния месец, присъединявайки се към претъпканото поле от бъдещи миротворци, което включва Китай, Турция и папата.
„ Каква е стратегическата цел на тази намеса? “ пита Кингсли Махубела, южноафрикански рисков анализатор и някогашен посланик.
Мисията е необикновен изблик на активизъм, като се има поради значително свободния метод на Африка към спора, който мнозина тук преглеждат като подобен сред Русия и Запада. Това също е необичаен опит за дипломатическа интервенция отвън континента – „ добре пристигнал “ като се има поради възходящото търсене на Африка да има по-голям глас в Организация на обединените нации и други интернационалните организации, споделя Мурити Мутига, шеф за Африка в Международната спешна група /ICG/.
Човекът, който приготви почвата, Жан-Ив Оливие, приказва за скромни цели. Той оглавява основана в Обединеното кралство организация, известна като Фондация Бразавил, която се концентрира главно върху начинания за мир и развиване в Африка. Той спря да разяснява обществено пътуването, откогато датите станаха публични. Но в оповестени по-рано изявленията е изложил метода си. В тях разкрива, че задачата е да се стартира диалог, а не да се реши спорът, да се стартира разговор по въпроси, които не засягат директно военното състояние и да се гради оттова. Една от задачите е и възможна замяна на съветски и украински военнопленници.
Другото е да се опитат да намерят решения на въпроси, които имат значение за Африка, като зърното и торовете. Войната мощно ограничи износа на зърно от Украйна и торове от Русия, засилвайки световната продоволствена неустановеност. Африка, която зависи от вноса и на двете, пострада най-вече.
Оливие сподели, че африканските водачи ще се опитат да убедят руснаците да удължат нежното съглашение, което разрешава на Украйна да транспортира зърно през Черно море. И ще призове Киев да помогне в намирането на способи за облекчение на рестриктивните мерки върху износа на съветски торове, които в биват арестувани в пристанищата.
„ Има индикации обаче, че водачите „ се стремят да предложат по-съществена договорка сред двете страни “, споделя Мутига.
Натиск на Съединени американски щати върху Южна Африка
Делегацията е основана за просторност и баланс: петима президенти и представител на Уганда, заместващ президента Йовери Мусевени, който се възвръща от COVID-19. Те идват от разнообразни елементи на Африка и имат разнообразни възгледи за спора. Южна Африка и Уганда се считат за клонящи към Русия, до момента в който Замбия и Коморските острови са по-близо до Запада. Египет, Сенегал и Конго-Бразавил останаха значително неутрални.
Но последните събития в Южна Африка наподобява оказват въздействие върху начинанието. Правителството на Рамафоса е подложено на възходящ напън от страна на Съединени американски щати поради хипотетичната поддръжка за войната на Русия. Това се основава на изказвания за доставка на оръжие до Москва, което Южна Африка отхвърли. Администрацията на Байдън чака резултата от формалното следствие на Претория, само че двупартийната група американски законодатели желае Белият дом да накаже Южна Африка, като преразгледа значими преференциални търговски облекчения.
„ Мисля, че /мисията/ в този момент е съобразена с нуждата Южна Африка да се изясни “, съобщи Алекс Вайн, шеф на Програмата за Африка в мозъчния концерн Chatham House в Лондон. Той добави, че американците към този момент не се пробват да накарат Африка да избира страни в спора, както направиха, когато Русия за първи път нахлу в Украйна. Много африкански страни поддържат необвързваща позиция или такава, каквато Съединени американски щати признават, че се корени в историята на Студената война и не значи безусловно поддръжка за Москва.
Въпреки че нито Русия, нито Украйна са показали интерес към мирни договаряния, и двете имат интерес от това посещаване. Москва култивира въздействие в Африка като противотежест на Запада и се надява да показва това на срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург идния месец. Украйна се пробва да реализира дипломация с Африка през цялото време. Наскоро тя изпрати своя външен министър на континента, с цел да се застъпи за нейния случай и би приветствала още една опция да го направи.
Украинците „ евентуално ще се опитат да убедят африканските медиатори да не участват на срещата на върха “, разяснява доктор Махубела.
„ Руснаците желаят да покажат, че не са изолирани. Но техните ползи са… взаимно изключващи се. Ето за какво това ще сътвори алтернатива за африканските държавни глави дали да отидат в Санкт Петербург “, прибавя той.
Анализаторите виждат срещата на върха като значим индикатор за връзките на Африка с Русия, само че не като идеологически.
Д-р Винс отбелязва, че най-голямото терзание на някогашните партизани в Мозамбик, с които той е разговарял неотдавна, е цената на живота заради „ тази далечна европейска война “.
„ Това не е тяхна война “ , добавя той.
Това в действителност е едно от дребното преимущества, които африканските водачи биха могли да донесат на мирната маса като медиатори, в случай че страните в миналото решат да седнат на нея, счита Мутига.
