Кой е "Чаровния убиец" и защо има заря в небето при убийството му СНИМКИ
7.16 часа на 24 януари 1989 година На електрическия стол в държавния затвор във Флорида пред очите на 42-ма очевидци издъхва един от най-жестоките, само че и приет за най-харизматичния сериен палач - Тиодор Робърт Бънди.
Минути по-късно заря в небето и крясъци "Гори, Бънди, гори " ознаменуват последния мирис на 42-годишния умопобъркан, лишил живота на десетки дами и девойки през 70-те години на XX век, и признал за убийствата на единствено 30 от тях. Историята към Тиодор напомнят от Dir.bg.
Снимка: fbi.gov
Екзекуцията на Бънди събира стотици пред стените на пандиза, а милиони следят "шоуто " от домовете си.
Смъртната му присъда е постановена 10 години по-рано от арбитър Едуард Д. Кауърт, а последните му думи към подсъдимия даже звучат ласкаво:
"Грижи се за себе си, млади дребосъче. Казвам ти го откровено - грижи се за себе си. За съда бе извънредно трагично да чуе и види такава липса на човещина в тази правосъдна зала . Ти си толкоз незабравим млад мъж. Щеше да бъдеш превъзходен юрист и аз щях да съм поласкан да практикуваш право в моята правосъдна зала, само че ти избра различен път. Грижи се за себе си. Не изпитвам злоба към теб, желая да го знаеш. Още веднъж - грижи се за себе си ".
Година по-късно - през 1980 година, Тед Бънди получава още една смъртна присъда. За последното ликвидиране, което е направил - на 12-годишната Кимбърли Лийч от Солт Лейк Сити през февруари 1978 година Тялото на момиченцето е намерено два месеца по-късно в щатския парк на Суейни Каунти във Флорида.
През цялото време "Чаровния палач " твърди, че е почтен и медиите са отговорни за неправилното му свързване с убийствата. В правосъдната зала пред арбитър Кауърт, Бънди декларира, че цялото дело и крайната присъда са безспорен фарс, с който той изрично не е склонен.
"Абсурдно да крънкам благосклонност за нещо, което не съм направил...не бих споделил бремето на виновността ", споделя Бънди, приет от психолозите за "гениален умопобъркан ".
Снимка: fbi.gov
Въпреки двете смъртни присъди, серийният палач не се отхвърля. Следващите 9 години Тед Бънди обезверено се пробва да апелира пред всички вероятни правосъдни инстанции. Първоначално датата за изтезанието му е избрана за 4 март 1986 година, само че е била отсрочена, защото новият му юрист Поли Нелсън работел по обжалванията на присъдите. Всички те са отхвърлени. Последното решение е на Върховния съд на Съединени американски щати.
Последната нощ е нощ на самопризнания
Екзекуцията на Тед Бънди е планувана за 24 януари 1989 година 11 часа по-рано серийният палач ненадейно взема решение да признае за огромна част от закононарушенията си пред основния следовател на Правосъдния отдел в щата Вашингтон доктор Боб Кепел.
През 1980 година Тед бил оказал помощ на доктор Кепел в търсенето му на "Убиецът от Грийн Ривър " и му имал доверие. Кепел отива да види Тед в пандиза, "въоръжен " единствено със записващ касетофон. Онова, което научава, е в действителност шокиращо. "Чаровния палач " споделя по какъв начин е запазвал главите на жертвите вкъщи си, като титли. Още по-изненадващо било признанието на Тед, че е имал прояви на некрофилия с някои от останките на жертвите си.
Снимка: fbi.gov
След диалога с доктор Кепел, Бънди организира последния си телефонен диалог. Той е с неговата майка - Луис Бънди. Тя не участва на изтезанието, тъй като "щеше да е прекомерно мъчително ". Разговаряйки с публицисти пред дома си в Такома, Луис Бънди декларира: "
"Всичко това е цирк, а мъката, през която щяхме да преминем, нямаше да компенсира няколкото минути диалог с Тед през стъклото. Той се усеща по същия метод ".
Отношенията на Бънди с майка му са необикновени още от детството му, когато той има вяра, че тя е негова сестра, а баба му и дядо му - негови родители. Истината се разкрива, когато негов братовчед му демонстрира акта му за раждане, в който Луис Бънди е вписана като негова майка. Кой е татко му обаче не е известно.
През всичките години Луис Бънди не има вяра, че синът й е кадърен на зверствата, в които е упрекнат и за които е наказан. "Вярваме му, желаеме да му имаме вяра. Той към момента е наш наследник, няма значение какво е направил, ние го обичаме доста ", декларира майката.
Old Sparky
Няколко часа преди изтезанието, Тед Бънди поръчва последното си ястие - стек, картофени палачинки, яйца и препечени филийки, само че то остава недокоснато.
Малко преди 7 часа "Чаровния палач " е поведен към Old Sparky - електрическия стол, на който ще издъхне пред очите на 42-ма очевидци. Попитан какви са последните му думи, Бънди дава отговор: "Джим и Фред, желая да предадете моята обич на моето семейство и другари ".
Джим Колман е един от юристите му, а Фред Лоурънс е методисткият духовник, който прекарва с Бънди последните часове в килията.
В 7.16 часа бутонът е натиснат. 2000 волта минават през тялото на килъра . Минута по-късно машината е изключена, доктор ревизира дали има пулс. Втори доктор преглежда зениците на екзекутирания и Тиодор Робърт Бънди е разгласен за мъртъв.
Тялото му е кремирано, а прахът му е разпилян в планината Северни Каскади във Вашингтон, където е умъртвил най-малко четири от своите жертви.
Истинският брой на убитите от "Чаровния палач " и до през днешния ден остава незнаен.
Минути по-късно заря в небето и крясъци "Гори, Бънди, гори " ознаменуват последния мирис на 42-годишния умопобъркан, лишил живота на десетки дами и девойки през 70-те години на XX век, и признал за убийствата на единствено 30 от тях. Историята към Тиодор напомнят от Dir.bg.
Снимка: fbi.gov
Екзекуцията на Бънди събира стотици пред стените на пандиза, а милиони следят "шоуто " от домовете си.
Смъртната му присъда е постановена 10 години по-рано от арбитър Едуард Д. Кауърт, а последните му думи към подсъдимия даже звучат ласкаво:
"Грижи се за себе си, млади дребосъче. Казвам ти го откровено - грижи се за себе си. За съда бе извънредно трагично да чуе и види такава липса на човещина в тази правосъдна зала . Ти си толкоз незабравим млад мъж. Щеше да бъдеш превъзходен юрист и аз щях да съм поласкан да практикуваш право в моята правосъдна зала, само че ти избра различен път. Грижи се за себе си. Не изпитвам злоба към теб, желая да го знаеш. Още веднъж - грижи се за себе си ".
Година по-късно - през 1980 година, Тед Бънди получава още една смъртна присъда. За последното ликвидиране, което е направил - на 12-годишната Кимбърли Лийч от Солт Лейк Сити през февруари 1978 година Тялото на момиченцето е намерено два месеца по-късно в щатския парк на Суейни Каунти във Флорида.
През цялото време "Чаровния палач " твърди, че е почтен и медиите са отговорни за неправилното му свързване с убийствата. В правосъдната зала пред арбитър Кауърт, Бънди декларира, че цялото дело и крайната присъда са безспорен фарс, с който той изрично не е склонен.
"Абсурдно да крънкам благосклонност за нещо, което не съм направил...не бих споделил бремето на виновността ", споделя Бънди, приет от психолозите за "гениален умопобъркан ".
Снимка: fbi.gov
Въпреки двете смъртни присъди, серийният палач не се отхвърля. Следващите 9 години Тед Бънди обезверено се пробва да апелира пред всички вероятни правосъдни инстанции. Първоначално датата за изтезанието му е избрана за 4 март 1986 година, само че е била отсрочена, защото новият му юрист Поли Нелсън работел по обжалванията на присъдите. Всички те са отхвърлени. Последното решение е на Върховния съд на Съединени американски щати.
Последната нощ е нощ на самопризнания
Екзекуцията на Тед Бънди е планувана за 24 януари 1989 година 11 часа по-рано серийният палач ненадейно взема решение да признае за огромна част от закононарушенията си пред основния следовател на Правосъдния отдел в щата Вашингтон доктор Боб Кепел.
През 1980 година Тед бил оказал помощ на доктор Кепел в търсенето му на "Убиецът от Грийн Ривър " и му имал доверие. Кепел отива да види Тед в пандиза, "въоръжен " единствено със записващ касетофон. Онова, което научава, е в действителност шокиращо. "Чаровния палач " споделя по какъв начин е запазвал главите на жертвите вкъщи си, като титли. Още по-изненадващо било признанието на Тед, че е имал прояви на некрофилия с някои от останките на жертвите си.
Снимка: fbi.gov
След диалога с доктор Кепел, Бънди организира последния си телефонен диалог. Той е с неговата майка - Луис Бънди. Тя не участва на изтезанието, тъй като "щеше да е прекомерно мъчително ". Разговаряйки с публицисти пред дома си в Такома, Луис Бънди декларира: "
"Всичко това е цирк, а мъката, през която щяхме да преминем, нямаше да компенсира няколкото минути диалог с Тед през стъклото. Той се усеща по същия метод ".
Отношенията на Бънди с майка му са необикновени още от детството му, когато той има вяра, че тя е негова сестра, а баба му и дядо му - негови родители. Истината се разкрива, когато негов братовчед му демонстрира акта му за раждане, в който Луис Бънди е вписана като негова майка. Кой е татко му обаче не е известно.
През всичките години Луис Бънди не има вяра, че синът й е кадърен на зверствата, в които е упрекнат и за които е наказан. "Вярваме му, желаеме да му имаме вяра. Той към момента е наш наследник, няма значение какво е направил, ние го обичаме доста ", декларира майката.
Old Sparky
Няколко часа преди изтезанието, Тед Бънди поръчва последното си ястие - стек, картофени палачинки, яйца и препечени филийки, само че то остава недокоснато.
Малко преди 7 часа "Чаровния палач " е поведен към Old Sparky - електрическия стол, на който ще издъхне пред очите на 42-ма очевидци. Попитан какви са последните му думи, Бънди дава отговор: "Джим и Фред, желая да предадете моята обич на моето семейство и другари ".
Джим Колман е един от юристите му, а Фред Лоурънс е методисткият духовник, който прекарва с Бънди последните часове в килията.
В 7.16 часа бутонът е натиснат. 2000 волта минават през тялото на килъра . Минута по-късно машината е изключена, доктор ревизира дали има пулс. Втори доктор преглежда зениците на екзекутирания и Тиодор Робърт Бънди е разгласен за мъртъв.
Тялото му е кремирано, а прахът му е разпилян в планината Северни Каскади във Вашингтон, където е умъртвил най-малко четири от своите жертви.
Истинският брой на убитите от "Чаровния палач " и до през днешния ден остава незнаен.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ