Спомен за Атанас Липчев
67 години от рождението и 8 години от гибелта на знакова за Варна персона означаваме през днешния ден – писателят романист Атанас Липчев. Работил като преподавател, през 1981 става редактор на Икономическия университет.
Първата му книга – сборникът с разкази " Вълча обич ", излиза пет години по-късно. Дотогава книгата е връщана 4 пъти от варненското издателство " Георги Бакалов " под предлог, че съдържа дребнобуржоазни разкази, които " не утвърждават полезностите на социалистическия метод на живот ".
През 2003-та година издава първата част от романа си „ Тежки пари ”. Следва „ Тихият бял Дунав ”, знаково произведение за лагерите край Белене. Издава още 4 романа. А до края на живота си е ръководител на Сдружението на писателите във Варна. Носител е на премия Варна за 2010 година.
За Атанас Липчев си спомнят в диалог сътрудника Светлана Вълкова и писателят Людмил Станев.
- За разлика от множеството некадърни създатели, Атанас Липчев е извънредно непретенциозен човек, защото най-вероятно със своя разсъдък и присъщ, и добит осъзнава, че това, което написа е стойностно и ще остане... Така че няма потребност да се тупа, да крещи, да върви по телевизионни студия, да взе участие обществено в живота... Той има една друга страна – ходеше за риба с лодка. Един различен публицист, който доста одобрявам и почитам, е Коста Радев. Бяхме другари, ходихме на посетители постоянно при Коста на " Траката "... Ставаше едно приятелско надхитряне сред риболовци и литератори. Този човек (б. а. Липчев) като че ли си живееше умерено, аз се чудя по какъв начин ненадейно си отиде. Понякога доста се ядосваше, тъй като беше роден демократ и по просвета, и по образование. Изповядваше това, че човек не би трябвало да тормози другите и затова доста ненавиждаше комунистите.
- " Фустанела " е обичаната ти негова книга?
- Да. Тя е една новела, която доста наподобява без да има общо като тематика с хемингуейското чувство, в това време е комично-драматична, а най-после в действителност една нещастна история... Можеш да получиш морска болест, до момента в който я четеш.
- Аз персонално доста одобрявам " Mailer Deamon или другият бряг на реката ". Това е в действителност последната му книга.
- Той неприятни книги няма. Беше човек като нас и е – като създател, тъй като, до момента в който го четат, е жив. Човек, който доста деликатно си пипа нещата, почиства. Когато човек написа разказ, би трябвало да си следи деликатно героите, другояче като човек беше огромен другар и мек човек.
- С какво е огромна литературата му?
- Като всяка една добра и огромна литература с посланието към човечност. Това е значимото за една литература, в случай че желае да резервира цената си във времето и категориите, с които се работи, и нещата, за които се споделя, са неща, които постоянно ще ги има във всеки живот и във всяко време.
Първата му книга – сборникът с разкази " Вълча обич ", излиза пет години по-късно. Дотогава книгата е връщана 4 пъти от варненското издателство " Георги Бакалов " под предлог, че съдържа дребнобуржоазни разкази, които " не утвърждават полезностите на социалистическия метод на живот ".
През 2003-та година издава първата част от романа си „ Тежки пари ”. Следва „ Тихият бял Дунав ”, знаково произведение за лагерите край Белене. Издава още 4 романа. А до края на живота си е ръководител на Сдружението на писателите във Варна. Носител е на премия Варна за 2010 година.
За Атанас Липчев си спомнят в диалог сътрудника Светлана Вълкова и писателят Людмил Станев.
- За разлика от множеството некадърни създатели, Атанас Липчев е извънредно непретенциозен човек, защото най-вероятно със своя разсъдък и присъщ, и добит осъзнава, че това, което написа е стойностно и ще остане... Така че няма потребност да се тупа, да крещи, да върви по телевизионни студия, да взе участие обществено в живота... Той има една друга страна – ходеше за риба с лодка. Един различен публицист, който доста одобрявам и почитам, е Коста Радев. Бяхме другари, ходихме на посетители постоянно при Коста на " Траката "... Ставаше едно приятелско надхитряне сред риболовци и литератори. Този човек (б. а. Липчев) като че ли си живееше умерено, аз се чудя по какъв начин ненадейно си отиде. Понякога доста се ядосваше, тъй като беше роден демократ и по просвета, и по образование. Изповядваше това, че човек не би трябвало да тормози другите и затова доста ненавиждаше комунистите. - " Фустанела " е обичаната ти негова книга?
- Да. Тя е една новела, която доста наподобява без да има общо като тематика с хемингуейското чувство, в това време е комично-драматична, а най-после в действителност една нещастна история... Можеш да получиш морска болест, до момента в който я четеш.
- Аз персонално доста одобрявам " Mailer Deamon или другият бряг на реката ". Това е в действителност последната му книга.
- Той неприятни книги няма. Беше човек като нас и е – като създател, тъй като, до момента в който го четат, е жив. Човек, който доста деликатно си пипа нещата, почиства. Когато човек написа разказ, би трябвало да си следи деликатно героите, другояче като човек беше огромен другар и мек човек.
- С какво е огромна литературата му?
- Като всяка една добра и огромна литература с посланието към човечност. Това е значимото за една литература, в случай че желае да резервира цената си във времето и категориите, с които се работи, и нещата, за които се споделя, са неща, които постоянно ще ги има във всеки живот и във всяко време.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ