Близо 70% от българските домакинства имат интернет
67,3% от семействата в България имат достъп до интернет, а 63.0% разполагат с настолен компютър, преносим компютър или таблет. 66,9% от семействата са с обезпечена бърза и надеждна широколентова връзка, която с изключение на закрепена кабелна връзка включва и интернет връзка посредством мрежата на мобилните телефонни оператори. Това демонстрират резултати от годишното изследване на Националния статистически институт (НСИ) за потреблението на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в семействата и от лицата.
През 2017 година с най-голям условен дял на семейства с достъп до интернет са Югозападният и Южният централен регион, надлежно със 70,5 и 70,4%. От междинната стойност за страната изостават семействата от Югоизточния и Северозападния регион, където с достъп до интернет са надлежно 62,1 и 57,8% от семействата.
Домакинствата с деца употребяват по-активно световната мрежа и 87,2% от тях имат достъп до интернет при 62% за семействата без деца.
Въпреки динамичното развиване на осведомителните технологии в България 32,2% от семействата към момента нямат достъп до интернет в домовете си . Повече от половината от тях (53,6%) показват като съществена причина неналичието на познания и умения за работа с интернет, 48,8% считат, че нямат потребност от него (не е потребен, забавен и др.), а съгласно 27,9% от семействата оборудването е скъпо.
През 2017 година 58,8% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години употребява компютър всеки ден или най-малко един път седмично на работа, у дома или на друго място. Запазва се наклонността на напредък и във връзка с регулярното потребление на интернет от лицата, като 61,9% от тях употребяват интернет всеки ден или най-малко един път седмично.
Най-активни консуматори на компютри и интернет са младежите на възраст сред 16 и 24 години , като надлежно 82,8 и 88,1% от тях употребяват компютър или интернет всеки ден или най-малко един път седмично. С увеличението на възрастта понижават желанието и нуждата от наличие в световната мрежа и едвам 16,3% от лицата на възраст сред 65 и 74 години сърфират постоянно, а 15,7% употребяват компютър в всекидневието.
Мъжете са по-активни при постоянното потребление на компютри и интернет спрямо дамите. 59,7% от мъжете употребяват компютри, а 63% - интернет, до момента в който при дамите относителните дялове са надлежно 58 и 60,8%.
Значителни са разликите при постоянно употребяващите компютри и интернет по обучение - до момента в който 89,8% от лицата с висше обучение употребяват компютър в всекидневието си и 90,2% сърфират постоянно в световната мрежа, то едвам 27,7 и 32% от лицата с главно или по-ниско обучение се възползват от опциите, които дават надлежно компютрите и интернетът.
Трудовият статус на лицата също се отразява върху интензивността им в потреблението на цифрови технологии. Най-често употребяват компютри учащите (95,6%), а 97,8% сърфират постоянно. При работещите (заети или самонаети) лица относителните дялове на употребяващите компютри и интернет са надлежно 76,3 и 79,6%. Почти половината безработни също се възползват постоянно от опциите, които дава интернет (46,3%), а 41% употребяват компютри.
Лицата, които постоянно употребяват интернет, избират мобилния телефон за достъп отвън дома или работното място (85,3%), а 36,1% сърфират посредством преносим компютър или таблет.
Редовните интернет консуматори най-често употребяват световната мрежа за връзка. 97,4% от тях показват, че употребяват интернет за телефонни или видеоразговори, присъединяване в обществени мрежи, изпращане/получаване на електронна поща или шерване на лично основано наличие (текст, фотоси, музика, видео) в уеб страница.
Най-популярната обществена мрежа у нас е Фейсбук , като 38,5% от постоянните интернет консуматори ревизират акаунта си по няколко пъти дневно. 87% от лицата употребяват световната мрежа за достъп до информация - четене на онлайн вестници, вести, списания, търсене на информация, обвързвана със здравето, или намиране на информация за артикули или услуги. Еднакъв е делът на употребяващите интернет за публично и политическо присъединяване (публикуване на отзиви по публични или политически въпроси в уеб страница, присъединяване в онлайн анкети или гласувания) и с професионални цели (търсене или кандидатстване за работа по интернет, присъединяване в професионални онлайн мрежи) - 13%.
Резултатите от проучването демонстрират, че 28,4% от постоянните интернет консуматори употребяват складово пространство в интернет за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове.
Потребители на облачни услуги са 29,7% от мъжете и 27,2% от дамите. Лицата на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този тип услуга (37,5%), следвани от лицата на възраст от 25 до 34 години (35,5%). Едва 11,8% от лицата на възраст 65 и повече години, които постоянно употребяват световната мрежа, се възползват от тази услуга.
През настоящата година за първи път в проучването се следи така наречен споделена стопанска система, която включва потреблението и шерването на запаси сред частни лица като места за настаняване (стая, апартамент, вила и др.) и транспортни средства (напр. пътешестване с кола).
Резултатите демонстрират, че 1 2,1% от лицата, които са употребявали интернет през последната година, са наемали жилище от друго частно лице посредством профилирани платформи за споделено настаняване като Airbnb или посредством обществени мрежи. По-малък е относителният дял на лицата, които са се възползвали от предлагането на споделено пътешестване – 3,9%.
През 2017 година с най-голям условен дял на семейства с достъп до интернет са Югозападният и Южният централен регион, надлежно със 70,5 и 70,4%. От междинната стойност за страната изостават семействата от Югоизточния и Северозападния регион, където с достъп до интернет са надлежно 62,1 и 57,8% от семействата.
Домакинствата с деца употребяват по-активно световната мрежа и 87,2% от тях имат достъп до интернет при 62% за семействата без деца.
Въпреки динамичното развиване на осведомителните технологии в България 32,2% от семействата към момента нямат достъп до интернет в домовете си . Повече от половината от тях (53,6%) показват като съществена причина неналичието на познания и умения за работа с интернет, 48,8% считат, че нямат потребност от него (не е потребен, забавен и др.), а съгласно 27,9% от семействата оборудването е скъпо.
През 2017 година 58,8% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години употребява компютър всеки ден или най-малко един път седмично на работа, у дома или на друго място. Запазва се наклонността на напредък и във връзка с регулярното потребление на интернет от лицата, като 61,9% от тях употребяват интернет всеки ден или най-малко един път седмично.
Най-активни консуматори на компютри и интернет са младежите на възраст сред 16 и 24 години , като надлежно 82,8 и 88,1% от тях употребяват компютър или интернет всеки ден или най-малко един път седмично. С увеличението на възрастта понижават желанието и нуждата от наличие в световната мрежа и едвам 16,3% от лицата на възраст сред 65 и 74 години сърфират постоянно, а 15,7% употребяват компютър в всекидневието.
Мъжете са по-активни при постоянното потребление на компютри и интернет спрямо дамите. 59,7% от мъжете употребяват компютри, а 63% - интернет, до момента в който при дамите относителните дялове са надлежно 58 и 60,8%.
Значителни са разликите при постоянно употребяващите компютри и интернет по обучение - до момента в който 89,8% от лицата с висше обучение употребяват компютър в всекидневието си и 90,2% сърфират постоянно в световната мрежа, то едвам 27,7 и 32% от лицата с главно или по-ниско обучение се възползват от опциите, които дават надлежно компютрите и интернетът.
Трудовият статус на лицата също се отразява върху интензивността им в потреблението на цифрови технологии. Най-често употребяват компютри учащите (95,6%), а 97,8% сърфират постоянно. При работещите (заети или самонаети) лица относителните дялове на употребяващите компютри и интернет са надлежно 76,3 и 79,6%. Почти половината безработни също се възползват постоянно от опциите, които дава интернет (46,3%), а 41% употребяват компютри.
Лицата, които постоянно употребяват интернет, избират мобилния телефон за достъп отвън дома или работното място (85,3%), а 36,1% сърфират посредством преносим компютър или таблет.
Редовните интернет консуматори най-често употребяват световната мрежа за връзка. 97,4% от тях показват, че употребяват интернет за телефонни или видеоразговори, присъединяване в обществени мрежи, изпращане/получаване на електронна поща или шерване на лично основано наличие (текст, фотоси, музика, видео) в уеб страница.
Най-популярната обществена мрежа у нас е Фейсбук , като 38,5% от постоянните интернет консуматори ревизират акаунта си по няколко пъти дневно. 87% от лицата употребяват световната мрежа за достъп до информация - четене на онлайн вестници, вести, списания, търсене на информация, обвързвана със здравето, или намиране на информация за артикули или услуги. Еднакъв е делът на употребяващите интернет за публично и политическо присъединяване (публикуване на отзиви по публични или политически въпроси в уеб страница, присъединяване в онлайн анкети или гласувания) и с професионални цели (търсене или кандидатстване за работа по интернет, присъединяване в професионални онлайн мрежи) - 13%.
Резултатите от проучването демонстрират, че 28,4% от постоянните интернет консуматори употребяват складово пространство в интернет за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове.
Потребители на облачни услуги са 29,7% от мъжете и 27,2% от дамите. Лицата на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този тип услуга (37,5%), следвани от лицата на възраст от 25 до 34 години (35,5%). Едва 11,8% от лицата на възраст 65 и повече години, които постоянно употребяват световната мрежа, се възползват от тази услуга.
През настоящата година за първи път в проучването се следи така наречен споделена стопанска система, която включва потреблението и шерването на запаси сред частни лица като места за настаняване (стая, апартамент, вила и др.) и транспортни средства (напр. пътешестване с кола).
Резултатите демонстрират, че 1 2,1% от лицата, които са употребявали интернет през последната година, са наемали жилище от друго частно лице посредством профилирани платформи за споделено настаняване като Airbnb или посредством обществени мрежи. По-малък е относителният дял на лицата, които са се възползвали от предлагането на споделено пътешестване – 3,9%.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ