80% от българите определят психичното си здраве като добро
65% от европейците и 80% от българите дефинират психологичното си здраве като положително, а 9% от европейците и 3% от българите го дефинират като неприятно. Това демонстрират данните на STADA Health Report 2024, показани предходната седмица в Рим, Италия.
В същото време 67% от европейците и едвам 58% от българите смятат себе си за щастливи. Нещастни са 7% от популацията на Европа и още веднъж 3% от хората у нас.
По-внимателно вглеждане в данните разкрива феномен, който не е за подценяване. Европа е превзета от епидемията от самотност, от която България не прави изключение. 52% от европейците и 51% от българите се усещат самотни. Тази самотност обаче тежи на 12% от хората в Европа и на 8% от тези в България. Самотата не тормози 63% от европейците и 68% от българите.
Като аргументи за самотата 29% у нас и 23% в Европа показват прекалено много работа, която не им разрешава обществен живот. На второ място е загубата на съпруг/семейство/приятели, посочена от 18% от българите и 17% от европейците. 14% от европейците показват като причина за самотност неприятно здраве и двигателни усложнения, до момента в който това е причина единствено за 8% от сънародниците ни. 12% у нас признават, че прекарват прекалено много време в обществените мрежи (13% в Европа) и 12% настояват, че са самотни, тъй като работят от къщи (13% в Европа). 11% у нас са самотни, тъй като се грижат за децата си (12% в Европа), 6%, тъй като са сменили дома или работата си (10% в Европа) и 7%, тъй като са пенсионери и не се срещат с доста хора (8% в Европа). 6% от българите и 8% от европейците пък не знаят за какво се усещат самотни.
Като средство за преборване със самотата 57% от българите (46% от европейците) показват възстановяване на салдото сред работата и персоналния живот, 45% желаят да са в по-добра икономическа обстановка (43% от европейците), а 35% и у нас, и в Европа желаят повече занимания в свободното си време.
В резултат от тези отговори би следвало да се чака, че българите разпознават бърнаут синдрома и като цяло са прегорели в работата си. Оказва се обаче, че едвам 24% са имали такова прекарване, а 52% изрично декларират, че в никакъв случай не им се е случвало. За съпоставяне, в Европа 30% признават, че са се чувствали покрай прегаряне, а 40% - че не им се е случвало.
В изследването са взели участие 48 000 европейци, от които българите са 2000.
В същото време 67% от европейците и едвам 58% от българите смятат себе си за щастливи. Нещастни са 7% от популацията на Европа и още веднъж 3% от хората у нас.
По-внимателно вглеждане в данните разкрива феномен, който не е за подценяване. Европа е превзета от епидемията от самотност, от която България не прави изключение. 52% от европейците и 51% от българите се усещат самотни. Тази самотност обаче тежи на 12% от хората в Европа и на 8% от тези в България. Самотата не тормози 63% от европейците и 68% от българите.
Като аргументи за самотата 29% у нас и 23% в Европа показват прекалено много работа, която не им разрешава обществен живот. На второ място е загубата на съпруг/семейство/приятели, посочена от 18% от българите и 17% от европейците. 14% от европейците показват като причина за самотност неприятно здраве и двигателни усложнения, до момента в който това е причина единствено за 8% от сънародниците ни. 12% у нас признават, че прекарват прекалено много време в обществените мрежи (13% в Европа) и 12% настояват, че са самотни, тъй като работят от къщи (13% в Европа). 11% у нас са самотни, тъй като се грижат за децата си (12% в Европа), 6%, тъй като са сменили дома или работата си (10% в Европа) и 7%, тъй като са пенсионери и не се срещат с доста хора (8% в Европа). 6% от българите и 8% от европейците пък не знаят за какво се усещат самотни.
Като средство за преборване със самотата 57% от българите (46% от европейците) показват възстановяване на салдото сред работата и персоналния живот, 45% желаят да са в по-добра икономическа обстановка (43% от европейците), а 35% и у нас, и в Европа желаят повече занимания в свободното си време.
В резултат от тези отговори би следвало да се чака, че българите разпознават бърнаут синдрома и като цяло са прегорели в работата си. Оказва се обаче, че едвам 24% са имали такова прекарване, а 52% изрично декларират, че в никакъв случай не им се е случвало. За съпоставяне, в Европа 30% признават, че са се чувствали покрай прегаряне, а 40% - че не им се е случвало.
В изследването са взели участие 48 000 европейци, от които българите са 2000.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ