Две трети от българите се чувстват здрави: По-добре от съседи, но изоставаме от Гърция
65,7% от българите над 16 години се усещат здрави, сочат данни на Евростат за 2024 година Този % ни приближава до междинното за Европейския съюз (ЕС), където 68,5% от популацията прави оценка здравето си като положително. България изпреварва Сърбия (64,2%) и Турция (63,8%) по този индикатор.
Въпреки това, прилежащи страни като Румъния и Гърция записват доста по-високи равнища. Гърция е с 78,3%, а Румъния, дружно с Италия, доближава 75,2%. Лидер в Европейски Съюз е Ирландия със 79,2%, следвана от Малта със същия %. На противоположния полюс са балтийските републики Латвия (49,1%) и Литва (48,9%), където по-малко от половината население се усеща в положително здраве.
През 2024 година България регистрира предстояща дълготрайност на живота в положително здраве от 66,7 години. Това е с към 4,1 години над междинната стойност за ЕС-27, което нарежда страната ни относително високо в съюза. Българките живеят приблизително до 71 години в положително здраве, като по този индикатор са изпреварвани само от малтийките. Разликата сред половете в България е към 4,4 години, като дамите чакат да живеят по-дълго в положително здраве (68,9 години) по отношение на мъжете (64,5 години).
Въпреки тези позитивни данни за субективното здраве, България се сблъсква със съществени провокации в здравната система. Страната ни остава измежду страните с най-ниски обществени разноски за опазване на здравето в Европейски Съюз – към 990 евро на глава от популацията през 2022 година, което е доста под междинното за съюза. Това поражда рецензии от опозиционни партии и здравни специалисти, които считат, че ниските разноски лимитират достъпа до качествени здравни услуги и могат да влошат действителното здравословно положение на популацията в дълготраен проект.
Анализатори показват, че субективното чувство за здраве не постоянно отразява изцяло действителността, изключително поради високия дял на хора с хронични болести и социално-икономически проблеми в страната. През 2024 година България е измежду страните с най-голям дял на популацията в риск от беднотия и обществено изключване – 30,3%, при приблизително към 21% за Европейски Съюз. Здравните институции акцентират нуждата от увеличение на вложенията и възстановяване на профилактиката за повишение на общото здраве на българите.
