В последните дни на Българското царство се веело знамето с гордия лъв
630 години от гибелта на цар Иван Шишман, хванат и екзекутиран с машинация от султан Баязид
През XIV в. във Византия, България и Сърбия мощно навлизат западни феодални порядки
На 3 юни ще се навършат 630 години от гибелта на цар Иван Шишман, хванат и екзекутиран с машинация от султан Баязид през портите на последния му град Никопол на същата дата през 1395 година Това се случва след траяла десетилетия героична опозиция против османците. Според новите проучвания, последният търновски цар се сражавал като лъв и не инцидентно се оказва, че подобен бил и неговият герб.
-2.jpg )
Представям новата си книга „ Аристокрацията на Второто българско царство “
Преди няколко месеца излезе от щемпел книгата ми „ Аристокрацията на Второто българско царство “, в която посредством доста данни потвърждавам, че през XIV в. във Византия, България и Сърбия мощно навлизат западни феодални порядки. Археологическите изследвания сочат, че тогава се основават същински крепости по западноевропейски пример. Те също дават редица движими находки, свидетелстващи за одобряването на тези трендове. Особено забавен е образецът с така наречен „ златни “ рицарски колани – една мода, намерила отличен банкет в България през XIV в. Примери за тези атрибути се виждат при портретите на български аристократи от епохата в църквите от Станичене, Долна Каменица, Калотина и други Те се откриват и в заровените болярски съкровища като тези от Никопол, Дружба и други Сребърните позлатени мъжки колани са неизменима част от десетките находки от втората половина на XIV в., закопани от варненски боляри при бягството им към Влашко, съхранявани през днешния ден в РИМ-Варна.
Всъщност това са мъжки рангови оценки, връчвани на благородниците от царя сходно на посвещаването на рицари в Западна Европа. В западноевропейските страни те са изключително известни сред 1340 и 1410 година, когато ги носели върху доспехите и давали достолепието на рицарите. Същата процедура е разказана в член 48 от Законника на сръбския държател Стефан Душан (1331-1355). Там се акцентира, че ранговите колани са връчвани персонално от него и се предавали по завещание на най-големия наследник, наследявал феодалната благосъстоятелност - „ бащината “. Запазени писма сочат, че тези оценки са били поръчвани със стотици в западни бижутерски ателиета като тези във Венеция, Дубровник и други градски центрове в Западна Европа. Ето за какво по тези колани се срещат разнообразни изображения на хора и животни в стила на западната готика от XIV в. Такива орнаменти и облици могат да се видят и по артефактите, намирани в заровените съкровища на български боляри, в това число на тези от Варна. Според археолозите те са правени основно във венециански и френски ателиета.
В непокътнатите сръбски документи са разказани и други западни рицарски моди като даряването от владетеля на богато украсена дреха, наследявана от старшия наследник. Западен рицарски бит е и подаряването от сюзерена на сребърна чаша за пиянство на вино. Такива богато орнаментирани предмети са открити и в българските съкровища от XIV в., открити в Никопол, Шумен, Черковна и други Всички те също са правени в Западна и Средна Европа и от западноевропейски майстори, обитавали у нас.
Тези находки вършат изцяло допустимо основаването в България на гербове по западноевропейски пример. Това се случва безусловно в разгара на османското настъпление, достигнало до Балканите с прекосяването на Галиполския проток от ордите на Сюлейман паша в 1354 година Ето за какво процесът на феодализация и в частност на основаването на стройна гербова система остава незавършен. Все отново към този момент съществуват задоволително данни, че през XIV в. тя стартира да се оформя в Българското царство.
Днес всяко дете знае, че най-древният български герб е с лъв и по този начин той е пристигнал до през днешния ден. Всъщност до неотдавна съвсем не разполагахме със сигурни доказателства за това. В някаква степен тази теза имаше удостоверение в данните за разкопките на извършените на хълма Трапезица във Велико Търново от френския археолог Жорж Сьор разкопки през 1900-1901 година Тогава той открива редица църкви от XIII-XIV в. с богати фрески, които за жалост през днешния ден са окончателно изгубени, само че са непокътнати няколко описания на очевидци. През 1902 г в черква № VIII в са открити две фигури на бойци, облечени с ризници и щитове, на които бил изобразен по един лъв. През 1915 година тези облици са били изличени, обаче в черква № Х са открити други две фигури във военно облекло. Отдясно на едната имало издължен червен щит с лъвски облик.
Тези данни се удостоверяват от една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), която е издадена след 1385 година Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и много примитивно, изображението сигурно демонстрира хералдическата фигура lion rampant или „ изправен лъв “. Това е един от постоянно употребяваните облици в зараждащата се през XIII в. западноевропейска хералдика.
Преди повече от 40 години българската общност е разтърсена от едно значимо изобретение. В Кралската библиотека в столицата на Мароко Рабат е открит ръкопис от XIV в., в който незнаен по име арабски странник разказва визитата си в средновековната българска столица Търновград по времето на цар Иван Шишман. Заедно със златните кубета на прелестните църкви, той споделя за щитовете на бойците от царската стража, на които били изобразени три лъва в придвижване надясно. Арабинът съпровожда описа и с значима детайлна рисунка.
-2.jpg )
Хроника на Констанцкия събор от Улрих декор Рихентал (ок. 1418-1420)
Същите лъвове се появяват през XV-XVI в. като знаци на към този момент покореното от османците Българско царство в цяла серия западни сборници с типичен феодални гербове. Най-ранна от тях е от Хрониката на събора в немския град Констанц от Улрих декор Рихентал, изпълнена към 1418-1420 година, единствено две десетилетия след мъченическата крах на цар Иван Шишман пред стените на Никопол в 1395 година Забележително е, че дружно с трите лъва там като български герб настрана е изпълнен и изправен lion rampant, съвсем като този на монетите на царя!
И ето, че през август 2021 година от покрайнините на Варна на бял свят се появи красиво направена пластина във тип на хералдически щит от бронз, върху която релефно е изобразен същия герб. На нея отчетливо се виждат показаните един над различен три лъва, нападащи надясно с извадени нокти. По всички белези пластината се датира в последните десетилетия на XIV в. Разбира се би трябвало да е има поради, че сходен герб се появява и в други елементи на Европа, да вземем за пример в Англия. Местоположението и ситуирането на новооткрития монумент обаче насочва към българския темперамент на изображението. По всяка възможност, както коланите и чашите, такива гербове са били поръчвани на западни гравьори и бижутери.
-2.jpg )
Новооткритата пластинка с три лъва от Варненско
С огромна степен на сигурност може да се дефинира и времето, когато пластината е попаднала в земята. През 1388 година по тези земи минава опустошителния поход на великия везир Али паша отпред на 30 000 бойци. Османските историци свидетелстват за героичната защита на замъци във Варненско като Провадия и Венчан, чието население било изцяло изклано поради съпротивата. Малобройните войски на цар Иван Шишман маневрирали и давали отпор, само че силите били неравни. Вероятно точно тогава някой от воините му е изгубил пластината с трите лъва – формален герб на българския държател в края на XIV в.
Автор:
trud.bg
През XIV в. във Византия, България и Сърбия мощно навлизат западни феодални порядки
На 3 юни ще се навършат 630 години от гибелта на цар Иван Шишман, хванат и екзекутиран с машинация от султан Баязид през портите на последния му град Никопол на същата дата през 1395 година Това се случва след траяла десетилетия героична опозиция против османците. Според новите проучвания, последният търновски цар се сражавал като лъв и не инцидентно се оказва, че подобен бил и неговият герб.
Представям новата си книга „ Аристокрацията на Второто българско царство “
Преди няколко месеца излезе от щемпел книгата ми „ Аристокрацията на Второто българско царство “, в която посредством доста данни потвърждавам, че през XIV в. във Византия, България и Сърбия мощно навлизат западни феодални порядки. Археологическите изследвания сочат, че тогава се основават същински крепости по западноевропейски пример. Те също дават редица движими находки, свидетелстващи за одобряването на тези трендове. Особено забавен е образецът с така наречен „ златни “ рицарски колани – една мода, намерила отличен банкет в България през XIV в. Примери за тези атрибути се виждат при портретите на български аристократи от епохата в църквите от Станичене, Долна Каменица, Калотина и други Те се откриват и в заровените болярски съкровища като тези от Никопол, Дружба и други Сребърните позлатени мъжки колани са неизменима част от десетките находки от втората половина на XIV в., закопани от варненски боляри при бягството им към Влашко, съхранявани през днешния ден в РИМ-Варна.
Всъщност това са мъжки рангови оценки, връчвани на благородниците от царя сходно на посвещаването на рицари в Западна Европа. В западноевропейските страни те са изключително известни сред 1340 и 1410 година, когато ги носели върху доспехите и давали достолепието на рицарите. Същата процедура е разказана в член 48 от Законника на сръбския държател Стефан Душан (1331-1355). Там се акцентира, че ранговите колани са връчвани персонално от него и се предавали по завещание на най-големия наследник, наследявал феодалната благосъстоятелност - „ бащината “. Запазени писма сочат, че тези оценки са били поръчвани със стотици в западни бижутерски ателиета като тези във Венеция, Дубровник и други градски центрове в Западна Европа. Ето за какво по тези колани се срещат разнообразни изображения на хора и животни в стила на западната готика от XIV в. Такива орнаменти и облици могат да се видят и по артефактите, намирани в заровените съкровища на български боляри, в това число на тези от Варна. Според археолозите те са правени основно във венециански и френски ателиета.
В непокътнатите сръбски документи са разказани и други западни рицарски моди като даряването от владетеля на богато украсена дреха, наследявана от старшия наследник. Западен рицарски бит е и подаряването от сюзерена на сребърна чаша за пиянство на вино. Такива богато орнаментирани предмети са открити и в българските съкровища от XIV в., открити в Никопол, Шумен, Черковна и други Всички те също са правени в Западна и Средна Европа и от западноевропейски майстори, обитавали у нас.
Тези находки вършат изцяло допустимо основаването в България на гербове по западноевропейски пример. Това се случва безусловно в разгара на османското настъпление, достигнало до Балканите с прекосяването на Галиполския проток от ордите на Сюлейман паша в 1354 година Ето за какво процесът на феодализация и в частност на основаването на стройна гербова система остава незавършен. Все отново към този момент съществуват задоволително данни, че през XIV в. тя стартира да се оформя в Българското царство.
Днес всяко дете знае, че най-древният български герб е с лъв и по този начин той е пристигнал до през днешния ден. Всъщност до неотдавна съвсем не разполагахме със сигурни доказателства за това. В някаква степен тази теза имаше удостоверение в данните за разкопките на извършените на хълма Трапезица във Велико Търново от френския археолог Жорж Сьор разкопки през 1900-1901 година Тогава той открива редица църкви от XIII-XIV в. с богати фрески, които за жалост през днешния ден са окончателно изгубени, само че са непокътнати няколко описания на очевидци. През 1902 г в черква № VIII в са открити две фигури на бойци, облечени с ризници и щитове, на които бил изобразен по един лъв. През 1915 година тези облици са били изличени, обаче в черква № Х са открити други две фигури във военно облекло. Отдясно на едната имало издължен червен щит с лъвски облик.
Тези данни се удостоверяват от една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), която е издадена след 1385 година Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и много примитивно, изображението сигурно демонстрира хералдическата фигура lion rampant или „ изправен лъв “. Това е един от постоянно употребяваните облици в зараждащата се през XIII в. западноевропейска хералдика.
Преди повече от 40 години българската общност е разтърсена от едно значимо изобретение. В Кралската библиотека в столицата на Мароко Рабат е открит ръкопис от XIV в., в който незнаен по име арабски странник разказва визитата си в средновековната българска столица Търновград по времето на цар Иван Шишман. Заедно със златните кубета на прелестните църкви, той споделя за щитовете на бойците от царската стража, на които били изобразени три лъва в придвижване надясно. Арабинът съпровожда описа и с значима детайлна рисунка.
Хроника на Констанцкия събор от Улрих декор Рихентал (ок. 1418-1420)
Същите лъвове се появяват през XV-XVI в. като знаци на към този момент покореното от османците Българско царство в цяла серия западни сборници с типичен феодални гербове. Най-ранна от тях е от Хрониката на събора в немския град Констанц от Улрих декор Рихентал, изпълнена към 1418-1420 година, единствено две десетилетия след мъченическата крах на цар Иван Шишман пред стените на Никопол в 1395 година Забележително е, че дружно с трите лъва там като български герб настрана е изпълнен и изправен lion rampant, съвсем като този на монетите на царя!
И ето, че през август 2021 година от покрайнините на Варна на бял свят се появи красиво направена пластина във тип на хералдически щит от бронз, върху която релефно е изобразен същия герб. На нея отчетливо се виждат показаните един над различен три лъва, нападащи надясно с извадени нокти. По всички белези пластината се датира в последните десетилетия на XIV в. Разбира се би трябвало да е има поради, че сходен герб се появява и в други елементи на Европа, да вземем за пример в Англия. Местоположението и ситуирането на новооткрития монумент обаче насочва към българския темперамент на изображението. По всяка възможност, както коланите и чашите, такива гербове са били поръчвани на западни гравьори и бижутери.
Новооткритата пластинка с три лъва от Варненско
С огромна степен на сигурност може да се дефинира и времето, когато пластината е попаднала в земята. През 1388 година по тези земи минава опустошителния поход на великия везир Али паша отпред на 30 000 бойци. Османските историци свидетелстват за героичната защита на замъци във Варненско като Провадия и Венчан, чието население било изцяло изклано поради съпротивата. Малобройните войски на цар Иван Шишман маневрирали и давали отпор, само че силите били неравни. Вероятно точно тогава някой от воините му е изгубил пластината с трите лъва – формален герб на българския държател в края на XIV в.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ