Тренд: Намаляват българите, които биха станали приемни родители
63% от българите не биха станали приемни родители при никакви условия, а всеки шести би се приел вкъщи дете в риск, в случай че получава заплата и прехрана за детето от страната. Това демонстрират данни от национално представително изследване, направено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа. Изследването е осъществено през декември 2020 година Данните удостоверяват наклонността, която се следи в последните години за понижаване на интереса към приемната грижа. Експертите свързват тази наклонност със сериозната офанзива против правата на детето и фамилията от разнообразни религиозни и политически общности, както и от подправените вести, свързани със закрилата на децата у нас.
51% от българите са на мнение, че в приемна грижа се настаняват деца, изоставени от родителите си, че всяко четвърто дете в приемна грижа е жертва на принуждение, а за 14% от сънародниците ни децата в приемни фамилии са настанени от страната там заради беднотия. Тези данни до известна степен удостоверяват и формалната статистика – максимален дял от настанените в приемна грижа деца са жертва на неприятна грижа и неглижиране, в това число принуждение. У нас броят на действително изоставените деца, както и тези без родители, последователно понижава.
Запитани при какви условия биха станали приемни родители, българите слагат изискване да получават заплата и средства за прехрана на детето от страната. Това не е извънредно и се удостоверява от поредност от социологически проучвания през годините. Парадокс е, че в общественото пространство главната рецензия към приемната грижа е приемането на финансово заплащане за труда, а в това време това е и водещ претекст сънародниците ни да станат приемни родители, разясняват специалистите. Едва 10 на 100 от заявилите предпочитание да станат приемни родители не слагат никакви условия, демонстрират още данните от допитването.
1738 деца се отглеждат в 1947 приемни фамилии, демонстрират данните на Агенцията за обществено подкрепяне. Близо 10 на 100 са децата в приемна грижа, които имат увреждания. Най-много са отглежданите деца в учебна възраст (6-14 г.) – 647 и бебетата и децата до 3 година – 548.
Продължава наклонността 80% от децата в приемни фамилии да се настаняват в приемна грижа от фамилна среда, където са станали обект на неприятна грижа, принуждение или корист. По отношение на бъдещето след приемна грижа – най-вече деца у нас, половината в приемна грижа, биват осиновявани (52%), а всяко пето се връща в родното семейство или при близки и родственици, когато е налице усъвършенстване в житейската обстановка. 70% от децата в приемни фамилии, остават в приемното семейство приблизително 1 година, а по-големите – до 5 година, демонстрират още данните на Агенцията за обществено подкрепяне.
Във всяко пето утвърдено приемно семейство продължава да няма настанено дете, демонстрира още анализът на данните. Най-много фамилии без настанени деца има в областите Търговище и Кърджали, където половината от утвърдените приемни родители не се грижат за деца. Въпреки острия дефицит на приемни родители в София, 19 на 100 от утвърдените фамилии не поставят грижи за деца.
Приемната грижа у нас все още е единствената опция на живота в обществена институция за деца. От 2011 година приемната грижа в България се финансира с европейски средства, по план, като от 2021 година възнагражденията на приемните родители и средствата за прехрана на децата се финансират от националния бюджет. Остава, обаче, казусът със обществената сигурност на приемните фамилии у нас – даже тези, които желаят да поставят грижи за изоставено дете, имат опция да го вършат само по цивилен контракт за интервала на настаняването, без право на осигуровки за болест, безработица, майчинство и други Това въздейства доста демотивиращо на младежи и хора с специалности. По тази причина у нас приемните родители са главно в междинна възраст, сочат още анализите.
51% от българите са на мнение, че в приемна грижа се настаняват деца, изоставени от родителите си, че всяко четвърто дете в приемна грижа е жертва на принуждение, а за 14% от сънародниците ни децата в приемни фамилии са настанени от страната там заради беднотия. Тези данни до известна степен удостоверяват и формалната статистика – максимален дял от настанените в приемна грижа деца са жертва на неприятна грижа и неглижиране, в това число принуждение. У нас броят на действително изоставените деца, както и тези без родители, последователно понижава.
Запитани при какви условия биха станали приемни родители, българите слагат изискване да получават заплата и средства за прехрана на детето от страната. Това не е извънредно и се удостоверява от поредност от социологически проучвания през годините. Парадокс е, че в общественото пространство главната рецензия към приемната грижа е приемането на финансово заплащане за труда, а в това време това е и водещ претекст сънародниците ни да станат приемни родители, разясняват специалистите. Едва 10 на 100 от заявилите предпочитание да станат приемни родители не слагат никакви условия, демонстрират още данните от допитването.
1738 деца се отглеждат в 1947 приемни фамилии, демонстрират данните на Агенцията за обществено подкрепяне. Близо 10 на 100 са децата в приемна грижа, които имат увреждания. Най-много са отглежданите деца в учебна възраст (6-14 г.) – 647 и бебетата и децата до 3 година – 548.
Продължава наклонността 80% от децата в приемни фамилии да се настаняват в приемна грижа от фамилна среда, където са станали обект на неприятна грижа, принуждение или корист. По отношение на бъдещето след приемна грижа – най-вече деца у нас, половината в приемна грижа, биват осиновявани (52%), а всяко пето се връща в родното семейство или при близки и родственици, когато е налице усъвършенстване в житейската обстановка. 70% от децата в приемни фамилии, остават в приемното семейство приблизително 1 година, а по-големите – до 5 година, демонстрират още данните на Агенцията за обществено подкрепяне.
Във всяко пето утвърдено приемно семейство продължава да няма настанено дете, демонстрира още анализът на данните. Най-много фамилии без настанени деца има в областите Търговище и Кърджали, където половината от утвърдените приемни родители не се грижат за деца. Въпреки острия дефицит на приемни родители в София, 19 на 100 от утвърдените фамилии не поставят грижи за деца.
Приемната грижа у нас все още е единствената опция на живота в обществена институция за деца. От 2011 година приемната грижа в България се финансира с европейски средства, по план, като от 2021 година възнагражденията на приемните родители и средствата за прехрана на децата се финансират от националния бюджет. Остава, обаче, казусът със обществената сигурност на приемните фамилии у нас – даже тези, които желаят да поставят грижи за изоставено дете, имат опция да го вършат само по цивилен контракт за интервала на настаняването, без право на осигуровки за болест, безработица, майчинство и други Това въздейства доста демотивиращо на младежи и хора с специалности. По тази причина у нас приемните родители са главно в междинна възраст, сочат още анализите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ