Над 60% от българите смятат да харчат повече през 2019 г.
62% от сънародниците ни считат да харчат повече през 2019 година Резултатът е по-висок от междинния в Европейския съюз (ЕС), който е 41%, демонстрират данни от интернационалното изследване “Обсерватория ” на БНП „ Париба персонални финанси “, написа " Монитор ".
На първо място по планове за покупки е Словакия с цели 73% позитивни отговори, следвани от Румъния с 63%. Най-много пари ще дадем за пътешествия (67%), електроуреди (60%) и ремонт (52%), последвани от обзавеждане (44%) и смарт телефон (40%).
В Европа в топ 3 на продуктите влизат пътуванията, електроуредите и смарт телефоните. Хората в Норвегия най-често ще харчат за занимания (73%), а французите (48%) и унгарците (46%) ще дадат минимум пари за свободното си време. Определящ фактор при покупката на нашенци е цената като българите са първенци в Европа във връзка с желанията за ремонт на дома. Едва 30% пък са показали, че покупателната им дарба се е повишила през 2018 година, при което е налице растеж от 2%. Числото е над междинните 23% за Европа, а страната ни е в топ 5 по подобрили се визии за персоналните финанси.
Зад нас се подреждат Франция и Италия, а първата позиция още веднъж е заета от Норвегия, където 46% от респондентите регистрират усъвършенстване на финансовото си състояние. Други 30% са показали, че не виждат смяна в покупателната си дарба, което е под междинните 44% за Европа. Най-големи песимисти са във Франция, където 59% споделят, че покупателната им дарба се е намалила, което е доста над междинното равнище за Европейски Съюз от 33%.
По отношение на избора на артикул, българите остават патриоти - 72% от тях отъждествяват локалното с националното, до момента в който в Западна Европа хората го свързат с районното. Например у нас споделяме “българско вино ”, до момента в който във Франция споделят “вино от Бордо ”. Според шефа на БНП „ Париба персонални финанси “ в България Жозе Салойо огромен фактор за установяване на артикул като местен са географските особености и климатът в една страна. Проучването демонстрира още, че 62% от българите избират локални храни, а едвам 18% такива с генезис въпреки това от Европейски Съюз.
Близо 70% са подготвени да платят повече за локален артикул, а от тях цели 68% са склонни да дадат 5-10% от горната страна за по-добро качество. “Българинът към този момент е естествен европейски консуматор. Склонни сме да даваме доста повече от това, което имаме, и за това има разнообразни мотивации ”, разяснява проф. Елка Василева, член на УС на Асоциация “Активни консуматори ”. 43% от сънародниците имат доверие в локалните артикули и тяхното качество, само че желаят документи – цели 85% са показали, че би трябвало документ, с който да се потвърди произходът и качеството. В това отношение ние сме първи дружно с Португалия.
Проучването се организира в 17 страни, а интервюираните са по 700 от всяка страна. Единствено във Франция респондентите са 1 000. Мотото на изследването е " Мисли локално, действай локлано! ", а задачата е да се проследят потребителските настройки на хората.
На първо място по планове за покупки е Словакия с цели 73% позитивни отговори, следвани от Румъния с 63%. Най-много пари ще дадем за пътешествия (67%), електроуреди (60%) и ремонт (52%), последвани от обзавеждане (44%) и смарт телефон (40%).
В Европа в топ 3 на продуктите влизат пътуванията, електроуредите и смарт телефоните. Хората в Норвегия най-често ще харчат за занимания (73%), а французите (48%) и унгарците (46%) ще дадат минимум пари за свободното си време. Определящ фактор при покупката на нашенци е цената като българите са първенци в Европа във връзка с желанията за ремонт на дома. Едва 30% пък са показали, че покупателната им дарба се е повишила през 2018 година, при което е налице растеж от 2%. Числото е над междинните 23% за Европа, а страната ни е в топ 5 по подобрили се визии за персоналните финанси.
Зад нас се подреждат Франция и Италия, а първата позиция още веднъж е заета от Норвегия, където 46% от респондентите регистрират усъвършенстване на финансовото си състояние. Други 30% са показали, че не виждат смяна в покупателната си дарба, което е под междинните 44% за Европа. Най-големи песимисти са във Франция, където 59% споделят, че покупателната им дарба се е намалила, което е доста над междинното равнище за Европейски Съюз от 33%.
По отношение на избора на артикул, българите остават патриоти - 72% от тях отъждествяват локалното с националното, до момента в който в Западна Европа хората го свързат с районното. Например у нас споделяме “българско вино ”, до момента в който във Франция споделят “вино от Бордо ”. Според шефа на БНП „ Париба персонални финанси “ в България Жозе Салойо огромен фактор за установяване на артикул като местен са географските особености и климатът в една страна. Проучването демонстрира още, че 62% от българите избират локални храни, а едвам 18% такива с генезис въпреки това от Европейски Съюз.
Близо 70% са подготвени да платят повече за локален артикул, а от тях цели 68% са склонни да дадат 5-10% от горната страна за по-добро качество. “Българинът към този момент е естествен европейски консуматор. Склонни сме да даваме доста повече от това, което имаме, и за това има разнообразни мотивации ”, разяснява проф. Елка Василева, член на УС на Асоциация “Активни консуматори ”. 43% от сънародниците имат доверие в локалните артикули и тяхното качество, само че желаят документи – цели 85% са показали, че би трябвало документ, с който да се потвърди произходът и качеството. В това отношение ние сме първи дружно с Португалия.
Проучването се организира в 17 страни, а интервюираните са по 700 от всяка страна. Единствено във Франция респондентите са 1 000. Мотото на изследването е " Мисли локално, действай локлано! ", а задачата е да се проследят потребителските настройки на хората.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ