62% от българите вярват в Бог
62% от българите имат вяра в Бог. Това сочи национално представително изследване на центъра „ Тренд” по поръчка на Институт за дясна политика.
Има забавна взаимозависимост, че дамите са по-религиозни от мъжете, като три четвърти от интервюираните дами декларират, че имат вяра в Бог, до момента в който единствено половината от мъжете споделят същото мнение.
При най-младите (18-29 г.) също личат по-ниски стойности на въпроса дали имат вяра в Бог. Най-религиозни се оказват живеещите в селата като близо три четвърти от тях имат вяра в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са релативно равни.
Въпреки високите стойности на религия в Бога, повече от половината от всички интервюирани посещават религиозни храмове единствено по празници.
Светският темперамент на страната не се подлага на подозрение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в ръководството на страната. Една четвърт са на противоположното мнение. Тук още веднъж отчитаме динамичност при другите демографски групи, като живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните каузи, до момента в който една трета от живеещите в селата поддържат това. Въпреки разликите, във всички демографски групи доминира несъгласието Църквата да играе роля в ръководството на страната.
Близо една трета от всички интервюирани споделят мнението, че религията е доста значима част от живота им, а 58% са на противоположното мнение.
Малко повече от половината от българските жители считат, че България е демократична страна, до момента в който 41% са на противоположното мнение. И тук се следят разлики по възраст и вид обитаемо място. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна по отношение на общата картина, до момента в който в селата да вземем за пример доминира мнението, че България не е демократична страна.
55% от всички български жители считат, че демокрацията е добра форма на ръководство за България, до момента в който 29% са на противоположното мнение. Тук още веднъж личат сходни демографски зависимости измежду най-младите и живеещите в столицата.
Проява на либерален инстинкт са и данните по отношение на изказванието дали в България е добре всичко да се взема решение от един човек или властта би трябвало да бъде разпределена сред голям брой хора. Една трета от всички интервюирани споделят, че е най-добре отпред на страната да има един човек, който да взема решение всичко, до момента в който 54% считат, че е по-добре властта да бъде разпределена сред голям брой хора.
Данните от предходните въпроси намират и още едно удостоверение в резултатите от следното запитване „ Вие персонално смятате или не смятате, че изборите са най-хубавият механизъм за установяване на властта? “, като 67% дават отговор утвърдително, до момента в който 19% са на противоположното мнение.
53% от всички интервюирани считат, че хората в България би трябвало да подписват брак, а не да живеят на фамилни начала, до момента в който 37% са на противоположното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 година и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно.
70% от хората считат, че гражданският брак е по-важният, до момента в който 14% дефинират църковния.
В проучването е тествано и по кое време съгласно българите е обикновено да станеш родител за първи път. Най-големи натрупвания има във възрастта сред 24 и 27 години. Любопитни са разбивките по вид обитаемо място, където ясно проличава, че в столицата възрастта е изместена в по-високи категории, като една трета от столичани са на мнение, че обикновено е първото дете да се появи сред 28 и 30 години.
44% от българите са правили подаяние през последната една година, а над една трета от всички дарения се вършат през есемеси. 36% пък от всички българи са дарявали кръв.
Близо две трети от всички запитани са на мнение, че технологиите водят света към по-добро. Тук се открива доста мощна взаимозависимост в другите възрастови групи. Сред най-младите единствено една десета считат, че технологиите водят светът към по-лошо, до момента в който при хората над 60 години процентът нараства до над една трета.
Има забавна взаимозависимост, че дамите са по-религиозни от мъжете, като три четвърти от интервюираните дами декларират, че имат вяра в Бог, до момента в който единствено половината от мъжете споделят същото мнение.
При най-младите (18-29 г.) също личат по-ниски стойности на въпроса дали имат вяра в Бог. Най-религиозни се оказват живеещите в селата като близо три четвърти от тях имат вяра в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са релативно равни.
Въпреки високите стойности на религия в Бога, повече от половината от всички интервюирани посещават религиозни храмове единствено по празници.
Светският темперамент на страната не се подлага на подозрение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в ръководството на страната. Една четвърт са на противоположното мнение. Тук още веднъж отчитаме динамичност при другите демографски групи, като живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните каузи, до момента в който една трета от живеещите в селата поддържат това. Въпреки разликите, във всички демографски групи доминира несъгласието Църквата да играе роля в ръководството на страната.
Близо една трета от всички интервюирани споделят мнението, че религията е доста значима част от живота им, а 58% са на противоположното мнение.
Малко повече от половината от българските жители считат, че България е демократична страна, до момента в който 41% са на противоположното мнение. И тук се следят разлики по възраст и вид обитаемо място. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна по отношение на общата картина, до момента в който в селата да вземем за пример доминира мнението, че България не е демократична страна.
55% от всички български жители считат, че демокрацията е добра форма на ръководство за България, до момента в който 29% са на противоположното мнение. Тук още веднъж личат сходни демографски зависимости измежду най-младите и живеещите в столицата.
Проява на либерален инстинкт са и данните по отношение на изказванието дали в България е добре всичко да се взема решение от един човек или властта би трябвало да бъде разпределена сред голям брой хора. Една трета от всички интервюирани споделят, че е най-добре отпред на страната да има един човек, който да взема решение всичко, до момента в който 54% считат, че е по-добре властта да бъде разпределена сред голям брой хора.
Данните от предходните въпроси намират и още едно удостоверение в резултатите от следното запитване „ Вие персонално смятате или не смятате, че изборите са най-хубавият механизъм за установяване на властта? “, като 67% дават отговор утвърдително, до момента в който 19% са на противоположното мнение.
53% от всички интервюирани считат, че хората в България би трябвало да подписват брак, а не да живеят на фамилни начала, до момента в който 37% са на противоположното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 година и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно.
70% от хората считат, че гражданският брак е по-важният, до момента в който 14% дефинират църковния.
В проучването е тествано и по кое време съгласно българите е обикновено да станеш родител за първи път. Най-големи натрупвания има във възрастта сред 24 и 27 години. Любопитни са разбивките по вид обитаемо място, където ясно проличава, че в столицата възрастта е изместена в по-високи категории, като една трета от столичани са на мнение, че обикновено е първото дете да се появи сред 28 и 30 години.
44% от българите са правили подаяние през последната една година, а над една трета от всички дарения се вършат през есемеси. 36% пък от всички българи са дарявали кръв.
Близо две трети от всички запитани са на мнение, че технологиите водят света към по-добро. Тук се открива доста мощна взаимозависимост в другите възрастови групи. Сред най-младите единствено една десета считат, че технологиите водят светът към по-лошо, до момента в който при хората над 60 години процентът нараства до над една трета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ