62% от българите твърдят, че вярват в Бог
62% от българите настояват, че имат вяра в Бог, до момента в който 26% твърдо декларират, че не имат вяра.
Това излиза наяве от втората част на проучването на ценностните настройки на популацията, направено от организация „ Тренд “ по поръчка на Института за дясна политика. От 3 до 10 октомври са интервюирани 1004 души по метода „ лице в лице “.
От първата част на проучването стана ясно, че в българското общество няма тежко ценностно разделяне, а най-важните ценностни опори на популацията са фамилията и мирът.
За близо 60% от българите религията не е значима част от живота
Данните във втората част демонстрират, че дамите са по-религиозни от мъжете, като три четвърти от интервюираните дами декларират, че имат вяра в Бог, до момента в който единствено половината от мъжете споделят същото мнение.
При най-младите (18-29 г.) също личат по-ниски стойности на въпроса дали имат вяра в Бог. Най-религиозни се оказват живеещите в селата, като близо три четвърти от тях имат вяра в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са релативно равни.
Въпреки високите стойности на религия в Бога повече от половината от всички интервюирани посещават религиозни храмове единствено по празници. Всеки пети пък въобще не стъпва в черква, джамия или различен набожен храм.
Светският темперамент на страната не се подлага на подозрение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в ръководството на страната, показват още социолозите от „ Тренд “. Една четвърт от българите обаче са на противоположното мнение.
„ Тук още веднъж отчитаме динамичност при другите демографски групи, като живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните каузи, до момента в който една трета от живеещите в селата поддържат това. Въпреки разликите, във всички демографски групи доминира несъгласието църквата да играе роля в ръководството на страната “, показват от организация „ Тренд “.
Близо една трета от интервюираните споделят мнението, че религията е доста значима част от живота им, а 58% са на противоположното мнение
Повечето българи по селата не считат, че България е демократична
51% от българските жители считат, че България е демократична страна, до момента в който 41% са на противоположното мнение.
И тук се следят разлики по възраст и вид обитаемо място. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна по отношение на общата картина, до момента в който в селата да вземем за пример доминира мнението, че България не е демократична страна.
55% от всички български жители считат, че демокрацията е добра форма на ръководство за България, до момента в който 29% са на противоположното мнение. Тук още веднъж личат сходни демографски зависимости измежду най-младите и живеещите в столицата.
Проява на либерален инстинкт са и данните по отношение на изказванието дали в България е добре всичко да се взема решение от един човек или властта би трябвало да бъде разпределена сред голям брой хора, показват още от организация „ Тренд “. Една трета от всички интервюирани споделят, че е най-добре отпред на страната да има един човек, който да взема решение всичко, до момента в който 54% считат, че е по-добре властта да бъде разпределена сред голям брой хора.
67% от хората считат, че изборите са най-хубавият механизъм за установяване на властта, до момента в който 19% са на противоположното мнение, демонстрира още анкетата.
Над 50% от българите считат, че хората би трябвало да подписват брак
53% от всички интервюирани считат, че хората в България би трябвало да подписват брак, а не да живеят на фамилни начала, до момента в който 37% са на противоположното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 година и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно.
70% от хората считат, че гражданският брак е по-важният, до момента в който 14% считат,че това е църковният.
Преобладаващо е мнението, че човек би трябвало да стане родител за първи път във възрастта сред 24 и 27 години. От разбивките по вид обитаемо място ясно проличава, че в столицата възрастта е изместена в по-високи категории, като една трета от столичани са на мнение, че обикновено е първото дете да се появи сред 28 и 30 години.
44% от българите са правили подаяние през последната една година, а други 44% признават, че не са. Над една трета от благотворителността е посредством смс-и. 25% са създали дарението си на място, а едвам 2% пращат пари по банков път.
36% пък от всички българи са дарявали кръв.
2/3 считат, че технологиите водят света към по-добро
Близо две трети от всички запитани са на мнение, че технологиите водят света към по-добро.
„ Тук се открива доста мощна взаимозависимост в другите възрастови групи. Сред най-младите единствено една десета считат, че технологиите водят светът към по-лошо, до момента в който при хората над 60 години процентът нараства до над една трета “, показват от „ Тренд “.
Според социолозите сходна взаимозависимост се открива и при въпроса дали страната би трябвало или не би трябвало да следи потребителите в интернет. Общото мнение е разграничено на релативно равни проценти с дребен превес на мнението, че не би трябвало. За сметка на това измежду най-младите делът на тези, които считат, че страната не би трябвало да следи потребителите в интернет, е два пъти по-висок от каузи на тези, които са за „ Биг Брадър “. При най-възрастните доминира мнението, че потребителите в интернет би трябвало да бъдат следени от страната.
Това излиза наяве от втората част на проучването на ценностните настройки на популацията, направено от организация „ Тренд “ по поръчка на Института за дясна политика. От 3 до 10 октомври са интервюирани 1004 души по метода „ лице в лице “.
От първата част на проучването стана ясно, че в българското общество няма тежко ценностно разделяне, а най-важните ценностни опори на популацията са фамилията и мирът.
За близо 60% от българите религията не е значима част от живота
Данните във втората част демонстрират, че дамите са по-религиозни от мъжете, като три четвърти от интервюираните дами декларират, че имат вяра в Бог, до момента в който единствено половината от мъжете споделят същото мнение.
При най-младите (18-29 г.) също личат по-ниски стойности на въпроса дали имат вяра в Бог. Най-религиозни се оказват живеещите в селата, като близо три четвърти от тях имат вяра в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са релативно равни.
Въпреки високите стойности на религия в Бога повече от половината от всички интервюирани посещават религиозни храмове единствено по празници. Всеки пети пък въобще не стъпва в черква, джамия или различен набожен храм.
Светският темперамент на страната не се подлага на подозрение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в ръководството на страната, показват още социолозите от „ Тренд “. Една четвърт от българите обаче са на противоположното мнение.
„ Тук още веднъж отчитаме динамичност при другите демографски групи, като живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните каузи, до момента в който една трета от живеещите в селата поддържат това. Въпреки разликите, във всички демографски групи доминира несъгласието църквата да играе роля в ръководството на страната “, показват от организация „ Тренд “.
Близо една трета от интервюираните споделят мнението, че религията е доста значима част от живота им, а 58% са на противоположното мнение
Повечето българи по селата не считат, че България е демократична
51% от българските жители считат, че България е демократична страна, до момента в който 41% са на противоположното мнение.
И тук се следят разлики по възраст и вид обитаемо място. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна по отношение на общата картина, до момента в който в селата да вземем за пример доминира мнението, че България не е демократична страна.
55% от всички български жители считат, че демокрацията е добра форма на ръководство за България, до момента в който 29% са на противоположното мнение. Тук още веднъж личат сходни демографски зависимости измежду най-младите и живеещите в столицата.
Проява на либерален инстинкт са и данните по отношение на изказванието дали в България е добре всичко да се взема решение от един човек или властта би трябвало да бъде разпределена сред голям брой хора, показват още от организация „ Тренд “. Една трета от всички интервюирани споделят, че е най-добре отпред на страната да има един човек, който да взема решение всичко, до момента в който 54% считат, че е по-добре властта да бъде разпределена сред голям брой хора.
67% от хората считат, че изборите са най-хубавият механизъм за установяване на властта, до момента в който 19% са на противоположното мнение, демонстрира още анкетата.
Над 50% от българите считат, че хората би трябвало да подписват брак
53% от всички интервюирани считат, че хората в България би трябвало да подписват брак, а не да живеят на фамилни начала, до момента в който 37% са на противоположното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 година и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно.
70% от хората считат, че гражданският брак е по-важният, до момента в който 14% считат,че това е църковният.
Преобладаващо е мнението, че човек би трябвало да стане родител за първи път във възрастта сред 24 и 27 години. От разбивките по вид обитаемо място ясно проличава, че в столицата възрастта е изместена в по-високи категории, като една трета от столичани са на мнение, че обикновено е първото дете да се появи сред 28 и 30 години.
44% от българите са правили подаяние през последната една година, а други 44% признават, че не са. Над една трета от благотворителността е посредством смс-и. 25% са създали дарението си на място, а едвам 2% пращат пари по банков път.
36% пък от всички българи са дарявали кръв.
2/3 считат, че технологиите водят света към по-добро
Близо две трети от всички запитани са на мнение, че технологиите водят света към по-добро.
„ Тук се открива доста мощна взаимозависимост в другите възрастови групи. Сред най-младите единствено една десета считат, че технологиите водят светът към по-лошо, до момента в който при хората над 60 години процентът нараства до над една трета “, показват от „ Тренд “.
Според социолозите сходна взаимозависимост се открива и при въпроса дали страната би трябвало или не би трябвало да следи потребителите в интернет. Общото мнение е разграничено на релативно равни проценти с дребен превес на мнението, че не би трябвало. За сметка на това измежду най-младите делът на тези, които считат, че страната не би трябвало да следи потребителите в интернет, е два пъти по-висок от каузи на тези, които са за „ Биг Брадър “. При най-възрастните доминира мнението, че потребителите в интернет би трябвало да бъдат следени от страната.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ