62% от българите одобряват донорството. Това показват данните от проучване

62% от българите утвърждават донорството. Това демонстрират данните от изследване на настройките към донорството и трансплантациите, направено от организация " Тренд " по поръчка на Агенция " Медицински контрол ". Въпреки това обаче броят на осъществените трансплантации у нас не се усилва доста през годините. Това е присъда за стотиците, които се нуждаят от органи.

40% от интервюираните биха се съгласили да дарят органите си след гибелта си. Почти толкоз хора твърдо не биха го създали - 34%. Едва една трета от българите са осведомени до някаква степен с тематиката за донорството и изискванията, при които може да се стане донор. Останалите към 70% заяват, че нямат задоволително информация.

Трима от 10 българи биха дарили органите на собствен непосредствен. Това е двойно по-малко от броя на хората, които по принцип поддържат донорството.

833 са пациентите у нас, които не престават да чакат своето знамение.

4 години очакване, в които животът постепенно се изплъзва. 4 години на хемодиализа в очакване на донор. Чудото за Димитър Василев идва преди 3 години, когато е на 26. Чудо е, тъй като за нов бъбрек чакат стотици. Родителите на момчето, което избавя живота му, се свързват с него.

" Срещата протече доста прочувствено и доста прелестно бих споделил, тъй като незабавно създадохме една близка връзка. До ден сегашен аз съм до тях, чуваме се постоянно и съм непроменяемо до тях, както и те до мен ", разяснява Димитър Василев - трансплантиран пациент.

Липсата на доверие в лекарите и в самия развой са съществена причина за скептичното отношение към даряването на органи, демонстрират данните от изследването.

" Това е развой, който е обвързван с цялостното съмнение на обществото в институциите. Чувството за беззащитност за това, че институциите няма да ти оказват помощ ", сподели Димитра Воева - организация " Тренд ".

Димитър желае да е потребен и да върне жеста, който е получил. Затова не стопира да споделя за донорството. И недоумява за какво у нас процесът куца.

" Ако във Варна, в София, в Плевен, Пловдив, то в огромна част от страната, в 30 координатни центъра съвсем нищо не се случва за жалост. по тази причина има малко донорски обстановки, а оттова и трансплантации.

Още един Димитър, първият клетъчно трансплантиран българин и минал сполучливо 200 километра за 9 часа на велосипед, също е посветил живота си за популялизиране на донорството.

" Ние нямаме формален указател какъв брой са трансплантираните, претърпели до 5 години. Преди няма и месец излязоха публични данни, че в Турция са трансплантирани повече българи на частно, в сравнение с в България в държавни клиники. Това е неприятното, хората умират в очакване на подобаващ донор ", сподели Димитър Михайлов - трансплантиран пациент.

От Агенция " Медицински контрол " чакат да проработи специфична система, която да алармира неотложно институциите за пациенти в мозъчна гибел.

" Регистърът, който ще съдържа информация както за донорите, по този начин и за реципиентите и ще бъде обвързван с болничните системи, както и незабавните отделения, с цел да може ние незабавно да узнаваме, че има пациент, който е признат с индикация за хоспитализация и мозъчна гибел ", изясни пред Българска национална телевизия Иванка Динева - Агенция " Медински контрол ".