62 граждански организации сезираха ЕК по повод атаките срещу тях
62 цивилен организации (НПО) подписаха писмо, адресирано до представители на Европейската комисия, в което ги приканват да изразят позиция във връзка възходящите офанзиви против гражданския бранш в България.
" През последните няколко години гражданските организации в България са обект на офанзиви, сходни на тези в други страни от Централна и Източна Европа: акции, очернящи облика на съответни или групи цивилен организации, засилена анти-европейска агитация, целенасочена дезинформация по въпроси и тематики, свързани с човешки права и ролята на гражданските организации за тяхната отбрана ", се споделя в писмото. Неправителствени организации желаят от представителите на Европейска комисия да създадат ясно обществено изявление по отношение на значимостта на гражданското общество и на гражданските организации като част от него, както и да се срещнат с български цивилен организации в Брюксел, с цел да дискутират тези проблеми, които съгласно тях слагат в риск, съществени европейски полезности и правила. Те приканват " българското държавно управление да отбрани пространството за гражданско присъединяване и да се разгласи срещу речта на омразата и всевъзможни други изказвания, които слагат под въпрос нуждата от гражданските организации ".
Това се случва на фона на развиване по делото на Европейската комисия против Унгария във връзка признатия от страната през 2017 година закон, задължаващ гражданските организации, които получават финансиране от чужбина, да се вписват в умишлен указател и да се показват като получаващи финансова поддръжка от чужбина, като при несъблюдение биват глобени. Припомняме, че преди дни Генералният юрист по на Съда на Европейския съюз Мануел Кампос Санчес-Бордона разгласява заключенията си по делото. Според него законът е в несъгласие с европейското право и правила, както и с съществени свободи, закрепени в Хартата на главните права на Европейския съюз. Според мнението на Генералния юрист несъгласието на правото на Европейски Съюз (в частност на Договора за действие на Европейски Съюз във връзка с нарушение свободното придвижване на капитали) е на процедура последица от нарушаването на съществени свободи – най-много, правото на сдружаване.
Според Генералния юрист изискванията, нaложени посредством закона върху организациите, получаващи дарения от чужбина, „ […] биха могли да лимитират свободното придвижване на капитали, доколкото: Могат да обиден неподходящо финансирането на откритите в Унгария сдружения и фондации, които получават средства извън. По този метод те ще се отразят неподходящо и на упражняването на свободата на сдружаване, обезпечена с член 12 от Хартата ; могат да обиден, също неподходящо, правото на ценене на персоналния живот и правото на отбрана на персоналните данни (членове 7 и 8 от Хартата) на лицата, които от чужбина внасят средства в посочените цивилен организации. “
И продължава: „ По-специално, без значение от икономическото си значение, даренията, произхождащи от чужбина, съставляват за пребиваващите/установените отвън страната донори най-непосредственият, в случай че не и единственият метод да вземат участие в дейностите на организациите, които поддържат със своето финансиране. Затрудняването на икономическия принос на тези лица значи в действителност да им се попречи да упражняват чисто и просто свободата си на сдружаване: посредством финансовата поддръжка за организацията тези лица се сплотяват с други за общо гонене на избрани цели, което в последна сметка е предметът на свободата на сдружаване. “, Организациите цитират в писмото си заключението и припомнят, че следва Съдът на Европейски Съюз да излезе с дефинитивно решение по делото.
Практиката на съда демонстрира, че решенията нормално са близки до заключенията на генералния юрист.
Българската реалност
Припомняме, че неправителственият бранш у нас бе подложен на нападки, които доведоха до отсрочване на влизането в действие на Закона за обществените услуги. Тогава 56 цивилен организации настояха законът, с цел да влезе в действие, а не да бъде отлаган. Това искане бе отправено в отворено писмо до ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева и ръководителите на парламентарните комисии, до премиера Бойко Борисов, новия обществен министър Деница Сачева, и Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Напомняме, че новият обществен министър също се разгласи за отсрочване на закона. Организациите настояха Законът за обществените услуги да влезе в деяние и да стартира да се създава подзаконовата нормативна база. Повече детайлности ще намерите в ТАЗИ СТАТИЯ.
Като последица от отлагането на Закона за обществените услуги и Закона за персоналната помощ, самодейността „ Системата ни убива “ показва, че над 13 хиляди души с разнообразни проблеми остават без персонален помощник. Това беше казано и от омбудсмана Диана Ковачева, беше доказано и от обществения министър Деница Сачева. Ето какво се споделя в писмото на " Системата ни убива ", публикувано през вчерашния ден: " Във връзка със зачестилите сигнали за прекъснати асистентски стратегии, към хора с действителна потребност от асистирана поддръжка и лишени от такава от 1 януари 2020 година, предлагаме в незабавен порядък да влезе в цялостната си мощ Закона за персоналната помощ, като отпаднат наложените му ограничавания до 1 януари 2021 година. Това на процедура би решило зародилият голям обществен проблем, като в точния момент удовлетвори потребностите на тези наши съграждани. За нас е необяснимо, за какво трябваше въобще да се стига до тук, откакто се знаеше, че ще има ощетени. Очакваме незабавната ви реакция, тъй като става въпрос за живи хора с потребност от поддръжка. В противоположен случай, живота им е заплашен и това ще е равнозначно на закононарушение. "
Майките от самодейността обмислят възобновяване на уличните си митинги.
" През последните няколко години гражданските организации в България са обект на офанзиви, сходни на тези в други страни от Централна и Източна Европа: акции, очернящи облика на съответни или групи цивилен организации, засилена анти-европейска агитация, целенасочена дезинформация по въпроси и тематики, свързани с човешки права и ролята на гражданските организации за тяхната отбрана ", се споделя в писмото. Неправителствени организации желаят от представителите на Европейска комисия да създадат ясно обществено изявление по отношение на значимостта на гражданското общество и на гражданските организации като част от него, както и да се срещнат с български цивилен организации в Брюксел, с цел да дискутират тези проблеми, които съгласно тях слагат в риск, съществени европейски полезности и правила. Те приканват " българското държавно управление да отбрани пространството за гражданско присъединяване и да се разгласи срещу речта на омразата и всевъзможни други изказвания, които слагат под въпрос нуждата от гражданските организации ".
Това се случва на фона на развиване по делото на Европейската комисия против Унгария във връзка признатия от страната през 2017 година закон, задължаващ гражданските организации, които получават финансиране от чужбина, да се вписват в умишлен указател и да се показват като получаващи финансова поддръжка от чужбина, като при несъблюдение биват глобени. Припомняме, че преди дни Генералният юрист по на Съда на Европейския съюз Мануел Кампос Санчес-Бордона разгласява заключенията си по делото. Според него законът е в несъгласие с европейското право и правила, както и с съществени свободи, закрепени в Хартата на главните права на Европейския съюз. Според мнението на Генералния юрист несъгласието на правото на Европейски Съюз (в частност на Договора за действие на Европейски Съюз във връзка с нарушение свободното придвижване на капитали) е на процедура последица от нарушаването на съществени свободи – най-много, правото на сдружаване.
Според Генералния юрист изискванията, нaложени посредством закона върху организациите, получаващи дарения от чужбина, „ […] биха могли да лимитират свободното придвижване на капитали, доколкото: Могат да обиден неподходящо финансирането на откритите в Унгария сдружения и фондации, които получават средства извън. По този метод те ще се отразят неподходящо и на упражняването на свободата на сдружаване, обезпечена с член 12 от Хартата ; могат да обиден, също неподходящо, правото на ценене на персоналния живот и правото на отбрана на персоналните данни (членове 7 и 8 от Хартата) на лицата, които от чужбина внасят средства в посочените цивилен организации. “
И продължава: „ По-специално, без значение от икономическото си значение, даренията, произхождащи от чужбина, съставляват за пребиваващите/установените отвън страната донори най-непосредственият, в случай че не и единственият метод да вземат участие в дейностите на организациите, които поддържат със своето финансиране. Затрудняването на икономическия принос на тези лица значи в действителност да им се попречи да упражняват чисто и просто свободата си на сдружаване: посредством финансовата поддръжка за организацията тези лица се сплотяват с други за общо гонене на избрани цели, което в последна сметка е предметът на свободата на сдружаване. “, Организациите цитират в писмото си заключението и припомнят, че следва Съдът на Европейски Съюз да излезе с дефинитивно решение по делото.
Практиката на съда демонстрира, че решенията нормално са близки до заключенията на генералния юрист.
Българската реалност
Припомняме, че неправителственият бранш у нас бе подложен на нападки, които доведоха до отсрочване на влизането в действие на Закона за обществените услуги. Тогава 56 цивилен организации настояха законът, с цел да влезе в действие, а не да бъде отлаган. Това искане бе отправено в отворено писмо до ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева и ръководителите на парламентарните комисии, до премиера Бойко Борисов, новия обществен министър Деница Сачева, и Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Напомняме, че новият обществен министър също се разгласи за отсрочване на закона. Организациите настояха Законът за обществените услуги да влезе в деяние и да стартира да се създава подзаконовата нормативна база. Повече детайлности ще намерите в ТАЗИ СТАТИЯ.
Като последица от отлагането на Закона за обществените услуги и Закона за персоналната помощ, самодейността „ Системата ни убива “ показва, че над 13 хиляди души с разнообразни проблеми остават без персонален помощник. Това беше казано и от омбудсмана Диана Ковачева, беше доказано и от обществения министър Деница Сачева. Ето какво се споделя в писмото на " Системата ни убива ", публикувано през вчерашния ден: " Във връзка със зачестилите сигнали за прекъснати асистентски стратегии, към хора с действителна потребност от асистирана поддръжка и лишени от такава от 1 януари 2020 година, предлагаме в незабавен порядък да влезе в цялостната си мощ Закона за персоналната помощ, като отпаднат наложените му ограничавания до 1 януари 2021 година. Това на процедура би решило зародилият голям обществен проблем, като в точния момент удовлетвори потребностите на тези наши съграждани. За нас е необяснимо, за какво трябваше въобще да се стига до тук, откакто се знаеше, че ще има ощетени. Очакваме незабавната ви реакция, тъй като става въпрос за живи хора с потребност от поддръжка. В противоположен случай, живота им е заплашен и това ще е равнозначно на закононарушение. "
Майките от самодейността обмислят възобновяване на уличните си митинги.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ