4 милиона българи загубиха по 269 лева от вноските за втора пенсия за 9 месеца
6141 лева е междинният размер, насъбран по партидите
750 млн. лева са преместени от частните фондове към страната за 9 години
Частните универсални пенсионни фондове, в които наложително се обезпечават 3,98 млн. българи, още веднъж са почнали да губят пари през август и септември. Това демонстрират данните от докладите на десетте фонда, оповестени в статистиката на Комисията на финансов контрол (КФН).
Към края на септември активите на универсалните пенсионни фондове са били на стойност 18,5 милиарда лева, или с 1,67 милиарда лева повече от края на 2022 година Спрямо август обаче сдруженията са изгубили 92 млн. лева
Тези загуби са се отразили и на персоналните партиди за втора пенсия, демонстрират данните на КФН. Като общо за деветте месеца на тази година всеки от осигуряващите се за втора пенсия е изгубил приблизително 269 лева от направените от него осигурителни вноски.
Всеки роден след 1 януари 1960 година българин внася в частен повсеместен пенсионен фонд 5% от прихода си като вноска за втора пенсия. За разлика от вноските за Национален осигурителен институт, които се употребяват за погашение на пенсиите на сегашните пенсионери, вноските в универсалните фондове се натрупат в персонална партида и от нея се дефинира размерът на пенсията. Като в това време парите се влагат на финансовите пазари, с цел да носят рентабилност.
Средноаритметичният размер на направените за деветмесечието на 2023 година осигурителни вноски в частните пенсионни фондове е 87,04 лева, демонстрират данните на Комисията за финансов контрол. Тоест общо за деветте месеца сред януари и октомври всеки от обезпечените би трябвало да е внесъл като осигуровка за втора пенсия 783,36 лева
В същото време обаче междинният размер на партида в края на септември е 6141,33 лева и се е нараснал по отношение на края на 2022 година единствено с 514,35 лева Тоест направените вноски са с 269,01 лева по-големи от насъбраните приблизително по партидите пари. Като тук е взета само статистиката за дейните партиди, в които за последните 12 месеца е направена най-малко една осигурителна вноска.
Реално размерът на партидите в универсалните пенсионни фондове стартира да понижава през август и септември тази година. В края на юли междинният размер на партидата е бил 6240,28 лева, или с към 80 лева по-голям от този в края на септември.
Намалението на партидите действително е засегнало обезпечените в четири от десетте универсални пенсионни фонда - “Доверие ”, “ДСК-Родина ”, “Алианц ” и ОББ. Това са четири от най-големите фондове на пазара. Най-голямото понижение е в междинния размер на партидите на “Доверие ”. Там в края на септември той е 5775,07 лева, или с 287,10 лева по-малко по отношение на края на юли 2023 година При “Алианц ” понижението е с 82,60 лева по отношение на юли и в края на септември междинният размер на партидата в този фонд е бил 6671,87 лева При фонда на ОББ понижението е със 104 лева до междинен размер на партидата в края на септември 7192,07 лева Единствено при “ДСК-Родина ” понижението е засегнало партидите единствено през септември. Там в края на деветмесечието междинният размер на партидата е бил 6143,02 лева
При останалите шест по-малки като размери фонда междинният размер на партидите нараства за деветте регистрирани месеца на 2023 година Те обаче за кардинално доста по-малки от парите, насъбрани в партидите в четирите огромни фонда.
Засега не е ясно каква е точната причина за понижението на партидите. Голяма част от него кардинално може да се дължи на таксите за обслужване, които се удържат от всяка вноска. Ако е по този начин, тези пари би трябвало да бъдат възобновени от фондовете сега, в който стартира да се изплаща пенсията. Причината е, че съгласно наредбите на Кодекса за обществено обезпечаване партидите за заплащане на пенсиите не могат да са по-малки от абсолютния размер на направените през годините осигурителни вноски.
Въпреки че последните 3 години универсалните пенсионни фондове бяха ударени от няколко поредни рецесии -
първо срутва на тържищата поради пандемията от ковид, а през 2022 година от войната на Русия против Украйна, все по-малко хора желаят да изтеглят парите си от тях и да ги трансферират към Национален осигурителен институт, демонстрират данните от осигурителния институт. Възможността човек да се откаже от втората си пенсия и да получава единствено една бе дадена през 2014 година Оттогава до септември 2023 година към Сребърния фонд и Национален осигурителен институт са трансферирани 750 млн. лева През тази година фондовете регистрират позитивна наклонност и за първите девет месеца при тях са се върнали 15 млн. лева
Миналата година под 7000 индивида са се преместили в Национален осигурителен институт, а през 2021-а това са били над 32 хиляди души. През предходната година 137,35 млн. лв., насъбрани в универсалните пенсионни фондове, са били трансферирани в Сребърния фонд, до момента в който пикът е преди 2 година - 224,41 млн. лева Една от аргументите е, че доникъде на 2021 година имаше гратисен интервал за прекачване на втора пенсия за дамите, родени сред 1960 и 1964 година, които бяха са изпуснали периодите.
Останалите аргументи са, че държавното управление “Борисов ” 3 при три основни стъпки за вторите пенсии. Първо, бе уредена етапа на погашение. Освен това опцията за прекачване в държавното обезпечаване бе разширена оптимално и бе отстранена една огромна неправда - коефициентът на редукция. Този коефициент се компенсира отчислението на 5% от пенсионната осигуровка към универсалните фондове за родените след 1959 година Той трябваше да е към и над 20%. С измененията се реши да се включва и осигурителната вноска от 12%, която страната плащаше за всеки сред 2009 и 2015 година и да се регистрират и годините стаж без обезпечаване в частен фонд. Така вместо с 20 главната пенсия ще се понижава с 9% Това значително реши казуса две пенсии да са по-малко от една.
За хората, които се чака да получават минимална пенсия от Национален осигурителен институт, е по-изгодно да оставят парите си в частните фондове
Причината е, че минималната пенсия е с обезпечен размер и тя не може да се понижи. Така те ще могат да получат и парите си от партидите си. Тези, които имат ниски партиди, също е добре да не се местят. Причината е, че те имат по-малко вноски, което значи, че няма да имат и задоволително стаж да се пенсионират по естествения ред.
Така за тях също е по-добре, в случай че не реалокират парите си в Национален осигурителен институт.
Заявления за преместването на втората пенсия към страната се подават в Национална агенция за приходите.
Хората, които са натрупали високи суми в партидите си и чакат таван на пенсиите, също няма смисъл да се трансферират в Национален осигурителен институт. Защото съгласно сегашните правила те не могат да получават повече от 3400 лева
Как става прехвърлянето?
Всички, които са родени след 1960 година, наложително се обезпечават и за втора пенсия. Те имат право да реалокират парите си от частния фонд и да получават единствено една пенсия от Национален осигурителен институт. Тогава сумата, която е насъбрана в партидите им, се трансферира в Сребърния фонд. А по-късно, когато този човек стартира да получава държавна пенсия, парите му се трансферират в Национален осигурителен институт.
Прехвърлянето на парите за втора пенсия назад в Национален осигурителен институт не може да стане когато и да е.
До 31 декември 2025 година човек може да промени обезпечаването си до 1 година преди навършване на възрастта за пенсиониране.
От 1 януари 2026 година до 31 декември 2030 година срокът е 2 година преди пенсионирането От 1 януари 2031 година до 31 декември 2035 година става 3 години. От 1 януари 2036 година до 31 декември 2037 година можем да преместим парите си в Национален осигурителен институт 4 години преди навършване на възрастта за пенсиониране. След 1 януари 2038 година срокът става 5 години.
За да преместите парите си, насъбрани в партида в държавното публично обезпечаване, би трябвало да подадете заявление за смяна в Национална агенция за приходите, като с изключение на в офис става и по електронен път с КЕП. В третия случай обаче би трябвало да знаете, че ще получите входящ номер, до момента в който ревизират дали отговаряте на периодите и изискванията. Ако заявката е признато, вноските за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване ще стартират да се превеждат във фонд “Пенсии ” на Националния застрахователен институт от първо число на месеца, идващ месеца, през който е подадено.
Освен в Национален осигурителен институт хората могат да реалокират парите си и сред фондовете. През предходната година това са създали 330 хиляди души.
Как да ревизирате в кой фонд сте разпределени?
Ако сте разпределени служебно към някой пенсионен фонд, следва да бъдете осведомени за това с писмо, с цел да сте наясно къде отиват парите ви за пенсия. Случва се обаче хората да не получават такива писма поради подадена остаряла, невалидна или неверна информация, или да са не запомнили в кой фонд са, а това може да се ревизира по следните способи -
- посредством електронната услуга “Проверка на пенсионен фонд ” с ПИК
- на имейл [email protected] – питане със свободен текст, подписано с електронен подпис;
- по пощата – питане със свободен текст до Централно управление на Национална агенция за приходите, на адрес: София 1000, бул. “Ал. Дондуков ” № 52;
- с персонална карта в офиса на Национална агенция за приходите на столичната улица “Врабча ” 23;
- на осведомителния телефон на Национална агенция за приходите 0700 18 700, само че с ЕГН и номер на персонална карта.
През последните две години пенсиите у нас бяха увеличени доста, само че не престават да изостават от останалите държави-членки в Европейски Съюз. Това демонстрират данни на проф. Станислав Димитров, началник на катедра “Финанси и обезпечаване ” във ВУЗФ, на конгрес на Българската стопанска камара.
Така пенсията у нас замества едвам 36% от прихода от заплата, а в Европейски Съюз той е приблизително 58%. Все отново по-този индикатор не сме на опашката, като след нас са Ирландия и Хърватия. В Румъния пенсията замества 59% от прихода.
В страни като Италия, Гърция и Испания е 75-76%. А водач е Люксембург с 89%. На 100 обезпечени у нас пък се падат 72,9 пенсионери.
При цялостно обезпечаване - за 40-годишен интервал без спиране в стажа, човек може да реализира до 15-20% заменяне на прихода от заплата през втория дирек.
Дори в този момент - при 20 години обезпечаване, при пожизнената пенсия се реализира 14% заменяне. Необходим е систематичен метод – разглеждане на трите стълба като част от обща система, създаване на надграждаща идея и повишение на информираността по отношение на изгодите от обезпечаването, изключително измежду младежите, споделя проф. Димитров.
Едва 6,5% от хората над 65 години у нас не престават да работят. Това обаче е с 0,5% повече от междинното в Европейски Съюз. В Румъния, Испания, Франция и Белгия възрастните хора, които не престават да работят, са под 4%. В Исландия всеки пети човек над 65% продължава да е на пазара на труда, а в Литва този % е 11,7, в Естония - 16,7%.
750 млн. лева са преместени от частните фондове към страната за 9 години
Частните универсални пенсионни фондове, в които наложително се обезпечават 3,98 млн. българи, още веднъж са почнали да губят пари през август и септември. Това демонстрират данните от докладите на десетте фонда, оповестени в статистиката на Комисията на финансов контрол (КФН).
Към края на септември активите на универсалните пенсионни фондове са били на стойност 18,5 милиарда лева, или с 1,67 милиарда лева повече от края на 2022 година Спрямо август обаче сдруженията са изгубили 92 млн. лева
Тези загуби са се отразили и на персоналните партиди за втора пенсия, демонстрират данните на КФН. Като общо за деветте месеца на тази година всеки от осигуряващите се за втора пенсия е изгубил приблизително 269 лева от направените от него осигурителни вноски.
Всеки роден след 1 януари 1960 година българин внася в частен повсеместен пенсионен фонд 5% от прихода си като вноска за втора пенсия. За разлика от вноските за Национален осигурителен институт, които се употребяват за погашение на пенсиите на сегашните пенсионери, вноските в универсалните фондове се натрупат в персонална партида и от нея се дефинира размерът на пенсията. Като в това време парите се влагат на финансовите пазари, с цел да носят рентабилност.
Средноаритметичният размер на направените за деветмесечието на 2023 година осигурителни вноски в частните пенсионни фондове е 87,04 лева, демонстрират данните на Комисията за финансов контрол. Тоест общо за деветте месеца сред януари и октомври всеки от обезпечените би трябвало да е внесъл като осигуровка за втора пенсия 783,36 лева
В същото време обаче междинният размер на партида в края на септември е 6141,33 лева и се е нараснал по отношение на края на 2022 година единствено с 514,35 лева Тоест направените вноски са с 269,01 лева по-големи от насъбраните приблизително по партидите пари. Като тук е взета само статистиката за дейните партиди, в които за последните 12 месеца е направена най-малко една осигурителна вноска.
Реално размерът на партидите в универсалните пенсионни фондове стартира да понижава през август и септември тази година. В края на юли междинният размер на партидата е бил 6240,28 лева, или с към 80 лева по-голям от този в края на септември.
Намалението на партидите действително е засегнало обезпечените в четири от десетте универсални пенсионни фонда - “Доверие ”, “ДСК-Родина ”, “Алианц ” и ОББ. Това са четири от най-големите фондове на пазара. Най-голямото понижение е в междинния размер на партидите на “Доверие ”. Там в края на септември той е 5775,07 лева, или с 287,10 лева по-малко по отношение на края на юли 2023 година При “Алианц ” понижението е с 82,60 лева по отношение на юли и в края на септември междинният размер на партидата в този фонд е бил 6671,87 лева При фонда на ОББ понижението е със 104 лева до междинен размер на партидата в края на септември 7192,07 лева Единствено при “ДСК-Родина ” понижението е засегнало партидите единствено през септември. Там в края на деветмесечието междинният размер на партидата е бил 6143,02 лева
При останалите шест по-малки като размери фонда междинният размер на партидите нараства за деветте регистрирани месеца на 2023 година Те обаче за кардинално доста по-малки от парите, насъбрани в партидите в четирите огромни фонда.
Засега не е ясно каква е точната причина за понижението на партидите. Голяма част от него кардинално може да се дължи на таксите за обслужване, които се удържат от всяка вноска. Ако е по този начин, тези пари би трябвало да бъдат възобновени от фондовете сега, в който стартира да се изплаща пенсията. Причината е, че съгласно наредбите на Кодекса за обществено обезпечаване партидите за заплащане на пенсиите не могат да са по-малки от абсолютния размер на направените през годините осигурителни вноски.
Въпреки че последните 3 години универсалните пенсионни фондове бяха ударени от няколко поредни рецесии -
първо срутва на тържищата поради пандемията от ковид, а през 2022 година от войната на Русия против Украйна, все по-малко хора желаят да изтеглят парите си от тях и да ги трансферират към Национален осигурителен институт, демонстрират данните от осигурителния институт. Възможността човек да се откаже от втората си пенсия и да получава единствено една бе дадена през 2014 година Оттогава до септември 2023 година към Сребърния фонд и Национален осигурителен институт са трансферирани 750 млн. лева През тази година фондовете регистрират позитивна наклонност и за първите девет месеца при тях са се върнали 15 млн. лева
Миналата година под 7000 индивида са се преместили в Национален осигурителен институт, а през 2021-а това са били над 32 хиляди души. През предходната година 137,35 млн. лв., насъбрани в универсалните пенсионни фондове, са били трансферирани в Сребърния фонд, до момента в който пикът е преди 2 година - 224,41 млн. лева Една от аргументите е, че доникъде на 2021 година имаше гратисен интервал за прекачване на втора пенсия за дамите, родени сред 1960 и 1964 година, които бяха са изпуснали периодите.
Останалите аргументи са, че държавното управление “Борисов ” 3 при три основни стъпки за вторите пенсии. Първо, бе уредена етапа на погашение. Освен това опцията за прекачване в държавното обезпечаване бе разширена оптимално и бе отстранена една огромна неправда - коефициентът на редукция. Този коефициент се компенсира отчислението на 5% от пенсионната осигуровка към универсалните фондове за родените след 1959 година Той трябваше да е към и над 20%. С измененията се реши да се включва и осигурителната вноска от 12%, която страната плащаше за всеки сред 2009 и 2015 година и да се регистрират и годините стаж без обезпечаване в частен фонд. Така вместо с 20 главната пенсия ще се понижава с 9% Това значително реши казуса две пенсии да са по-малко от една.
За хората, които се чака да получават минимална пенсия от Национален осигурителен институт, е по-изгодно да оставят парите си в частните фондове
Причината е, че минималната пенсия е с обезпечен размер и тя не може да се понижи. Така те ще могат да получат и парите си от партидите си. Тези, които имат ниски партиди, също е добре да не се местят. Причината е, че те имат по-малко вноски, което значи, че няма да имат и задоволително стаж да се пенсионират по естествения ред.
Така за тях също е по-добре, в случай че не реалокират парите си в Национален осигурителен институт.
Заявления за преместването на втората пенсия към страната се подават в Национална агенция за приходите.
Хората, които са натрупали високи суми в партидите си и чакат таван на пенсиите, също няма смисъл да се трансферират в Национален осигурителен институт. Защото съгласно сегашните правила те не могат да получават повече от 3400 лева
Как става прехвърлянето?
Всички, които са родени след 1960 година, наложително се обезпечават и за втора пенсия. Те имат право да реалокират парите си от частния фонд и да получават единствено една пенсия от Национален осигурителен институт. Тогава сумата, която е насъбрана в партидите им, се трансферира в Сребърния фонд. А по-късно, когато този човек стартира да получава държавна пенсия, парите му се трансферират в Национален осигурителен институт.
Прехвърлянето на парите за втора пенсия назад в Национален осигурителен институт не може да стане когато и да е.
До 31 декември 2025 година човек може да промени обезпечаването си до 1 година преди навършване на възрастта за пенсиониране.
От 1 януари 2026 година до 31 декември 2030 година срокът е 2 година преди пенсионирането От 1 януари 2031 година до 31 декември 2035 година става 3 години. От 1 януари 2036 година до 31 декември 2037 година можем да преместим парите си в Национален осигурителен институт 4 години преди навършване на възрастта за пенсиониране. След 1 януари 2038 година срокът става 5 години.
За да преместите парите си, насъбрани в партида в държавното публично обезпечаване, би трябвало да подадете заявление за смяна в Национална агенция за приходите, като с изключение на в офис става и по електронен път с КЕП. В третия случай обаче би трябвало да знаете, че ще получите входящ номер, до момента в който ревизират дали отговаряте на периодите и изискванията. Ако заявката е признато, вноските за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване ще стартират да се превеждат във фонд “Пенсии ” на Националния застрахователен институт от първо число на месеца, идващ месеца, през който е подадено.
Освен в Национален осигурителен институт хората могат да реалокират парите си и сред фондовете. През предходната година това са създали 330 хиляди души.
Как да ревизирате в кой фонд сте разпределени?
Ако сте разпределени служебно към някой пенсионен фонд, следва да бъдете осведомени за това с писмо, с цел да сте наясно къде отиват парите ви за пенсия. Случва се обаче хората да не получават такива писма поради подадена остаряла, невалидна или неверна информация, или да са не запомнили в кой фонд са, а това може да се ревизира по следните способи -
- посредством електронната услуга “Проверка на пенсионен фонд ” с ПИК
- на имейл [email protected] – питане със свободен текст, подписано с електронен подпис;
- по пощата – питане със свободен текст до Централно управление на Национална агенция за приходите, на адрес: София 1000, бул. “Ал. Дондуков ” № 52;
- с персонална карта в офиса на Национална агенция за приходите на столичната улица “Врабча ” 23;
- на осведомителния телефон на Национална агенция за приходите 0700 18 700, само че с ЕГН и номер на персонална карта.
През последните две години пенсиите у нас бяха увеличени доста, само че не престават да изостават от останалите държави-членки в Европейски Съюз. Това демонстрират данни на проф. Станислав Димитров, началник на катедра “Финанси и обезпечаване ” във ВУЗФ, на конгрес на Българската стопанска камара.
Така пенсията у нас замества едвам 36% от прихода от заплата, а в Европейски Съюз той е приблизително 58%. Все отново по-този индикатор не сме на опашката, като след нас са Ирландия и Хърватия. В Румъния пенсията замества 59% от прихода.
В страни като Италия, Гърция и Испания е 75-76%. А водач е Люксембург с 89%. На 100 обезпечени у нас пък се падат 72,9 пенсионери.
При цялостно обезпечаване - за 40-годишен интервал без спиране в стажа, човек може да реализира до 15-20% заменяне на прихода от заплата през втория дирек.
Дори в този момент - при 20 години обезпечаване, при пожизнената пенсия се реализира 14% заменяне. Необходим е систематичен метод – разглеждане на трите стълба като част от обща система, създаване на надграждаща идея и повишение на информираността по отношение на изгодите от обезпечаването, изключително измежду младежите, споделя проф. Димитров.
Едва 6,5% от хората над 65 години у нас не престават да работят. Това обаче е с 0,5% повече от междинното в Европейски Съюз. В Румъния, Испания, Франция и Белгия възрастните хора, които не престават да работят, са под 4%. В Исландия всеки пети човек над 65% продължава да е на пазара на труда, а в Литва този % е 11,7, в Естония - 16,7%.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ