Няма превоз: 600 села останаха без автобуси
600 села останаха без рейсове.
600 села у нас са останали без автобусен транспорт от началото на века. Това сочат данни на Камарата на автобусните превозвачи.
Тъй като те не се намират на жп линия, локалните хора, които нямат автомобил и шофьорска брошура, са в ситуацията на крепостни селяни от Средновековието – те не могат да напущат обитаемото място.
Проблемът с рейсовете до селата се задълбочава с всяка последваща година, а повода е финансова.
„ Буквално всеки месец се случва следващо село да остане без автобусно обслужване, тъй като няма финансиране.
Единственият метод до селата да има превоз е,
в случай че страната изплаща в цялостна степен дотациите към превозвачите, което тя не прави.
В подобен случай няма по какъв начин да се чака превозвачите да возят на загуба “, изясни за „ Телеграф “ Магдалена Милтенова от КАП. Механизмът за изгубването на рейсовете е еднакъв.
Първо рейс до селото има. Пътниците обаче понижават и общината взема решение за идващия конкурс да понижи дотацията, която изплаща на превозвача, и затова да понижи и броя курсове до селото.
При последващи състезания те понижават още повече.
В някакъв миг, защото даже и с изплащането на дотацията превозвачите са на загуба,
на идващ конкурс не се явява нито един претендент по линията и селото остава без автобус.
„ Издържаме по някои посоки на мускули, до момента в който изтече съответният контракт,
само че по-късно не може да се чака някой да се яви на конкурс за линия, за която се знае, че ще генерира единствено загуби,
защото ние имаме непрекъснати разноски за заплати, налози, такси, осигуровки и поддръжка на колите “, добави Милтенова.
Според превозвачите главният проблем е в метода, по който страната у нас ползва еврорегламента за субсидиране на автобусните транспорти до дребни обитаеми места. Въпреки че там е записано, че страната би трябвало да субсидира превоза във всички региони, у нас такива дотации се изплащат единствено за автобуси до планински и гранични региони.
Така всички села, които не са в гранична община и не са на висока надморска височина,
остават без дотация. Според Милтенова, в случай че страната желае да се бори с демографската рецесия и обезлюдяването на районите, тя би трябвало да разшири кръга от обитаеми места.
„ Защото, в случай че до едно село няма публичен превоз, броят на искащите да живеят в него фрапантно понижава.
Кръгът към този момент се лимитира единствено до тези, които имат автомобил. А фамилиите с деца, даже и да имат автомобил, заобикалят заселването, тъй като родителите се обричат непрестанно да бъдат водачи на децата си, даже и след 12-годишна възраст “, показва тя.
Друг проблем за легалните превозвачи са и незаконните транспорти. До огромна част от обитаемоте места се движат бусове 8+1 и леки коли, които возят пасажери „ на цената на билета “. Това оставя превозвачите по линиите без пасажери, което след това служи за мотив на общините да понижават честотите на придвижване до окончателното закриване на линиите. Превозите без лиценз бяха криминализирани преди три години, само че действието се потвърждава мъчно и наказаните се броят на пръсти, макар че по данни на КАП близо 12 000 буса возят незаконно в страната и чужбина.
Жанета Йорданова
От първата година на ковида пет села в община Две могили, Русенско, са без публичен превоз. Няколко месеца след оповестяването на пандемията превозвачите се отхвърлиха да обслужват линиите до Кацелово, Широково, Острица, Каран Върбовка и Пепелина поради дребния пътникопоток и загубите, които търпят всекидневно. Проблемът продължава да стои неуреден, а компаниите не желаят да поемат курсовете, тъй като активността не се субсидира. Селата са дребни и в тях живеят най-вече възрастни хора, множеството от които са сами, защото децата им са пръснати по градовете. Населението общо в петте обитаеми места наброява малко над 1000 души. Пенсионерите се оправят кой както може и търсят близки, когато им се наложи да отидат до Русе. „ С медикаментите някак си е решен казусът. Три пъти в седмицата идва доктор в Кацелово и носи с книжките предписаните лекарства. Но в случай че по някаква друга работа би трябвало да се отиде до регионалния център, тогава се търси прочут с лек автомобил “, изясни пред „ Телеграф “ кметът на Кацелово Владимир Витанов.
Владимир Симеонов
Все по-рядко автобуси пътуват до отдалечените села в Пиринския край. А за някои селища рейсът е събитие. В община Сандански някои високопланински села виждат автобус един път в седмицата. В село Пирин, което е най-далече от града – на 50 километра, имат този шанс цели два пъти седмично. „ При нас рейс идва единствено в понеделник – заран и вечер, и в петък вечерта. Всеки си прави проект да върви до Сандански, в случай че му се постанова, за понеделник. Другите дни автобус няма. В петък рейсът вози наши съселяни, които идват тук единствено през уикенда “, сподели за „ Телеграф “ кметът на село Пирин – Георги Влахов. Тук живеят към стотина души непрекъснато, множеството са възрастни хора, които по-рядко пътуват. Те са удовлетворени и на този график на автобусите – малко, само че от сърце. През останалите дни от седмицата разчитат на транспорт с леки коли – возят ги или техни съселяни, или техни родственици, които идват от града.
600 села у нас са останали без автобусен транспорт от началото на века. Това сочат данни на Камарата на автобусните превозвачи.
Тъй като те не се намират на жп линия, локалните хора, които нямат автомобил и шофьорска брошура, са в ситуацията на крепостни селяни от Средновековието – те не могат да напущат обитаемото място.
Проблемът с рейсовете до селата се задълбочава с всяка последваща година, а повода е финансова.
„ Буквално всеки месец се случва следващо село да остане без автобусно обслужване, тъй като няма финансиране.
Единственият метод до селата да има превоз е,
в случай че страната изплаща в цялостна степен дотациите към превозвачите, което тя не прави.
В подобен случай няма по какъв начин да се чака превозвачите да возят на загуба “, изясни за „ Телеграф “ Магдалена Милтенова от КАП. Механизмът за изгубването на рейсовете е еднакъв.
Първо рейс до селото има. Пътниците обаче понижават и общината взема решение за идващия конкурс да понижи дотацията, която изплаща на превозвача, и затова да понижи и броя курсове до селото.
При последващи състезания те понижават още повече.
В някакъв миг, защото даже и с изплащането на дотацията превозвачите са на загуба,
на идващ конкурс не се явява нито един претендент по линията и селото остава без автобус.
„ Издържаме по някои посоки на мускули, до момента в който изтече съответният контракт,
само че по-късно не може да се чака някой да се яви на конкурс за линия, за която се знае, че ще генерира единствено загуби,
защото ние имаме непрекъснати разноски за заплати, налози, такси, осигуровки и поддръжка на колите “, добави Милтенова.
Според превозвачите главният проблем е в метода, по който страната у нас ползва еврорегламента за субсидиране на автобусните транспорти до дребни обитаеми места. Въпреки че там е записано, че страната би трябвало да субсидира превоза във всички региони, у нас такива дотации се изплащат единствено за автобуси до планински и гранични региони.
Така всички села, които не са в гранична община и не са на висока надморска височина,
остават без дотация. Според Милтенова, в случай че страната желае да се бори с демографската рецесия и обезлюдяването на районите, тя би трябвало да разшири кръга от обитаеми места.
„ Защото, в случай че до едно село няма публичен превоз, броят на искащите да живеят в него фрапантно понижава.
Кръгът към този момент се лимитира единствено до тези, които имат автомобил. А фамилиите с деца, даже и да имат автомобил, заобикалят заселването, тъй като родителите се обричат непрестанно да бъдат водачи на децата си, даже и след 12-годишна възраст “, показва тя.
Друг проблем за легалните превозвачи са и незаконните транспорти. До огромна част от обитаемоте места се движат бусове 8+1 и леки коли, които возят пасажери „ на цената на билета “. Това оставя превозвачите по линиите без пасажери, което след това служи за мотив на общините да понижават честотите на придвижване до окончателното закриване на линиите. Превозите без лиценз бяха криминализирани преди три години, само че действието се потвърждава мъчно и наказаните се броят на пръсти, макар че по данни на КАП близо 12 000 буса возят незаконно в страната и чужбина.
Жанета Йорданова
От първата година на ковида пет села в община Две могили, Русенско, са без публичен превоз. Няколко месеца след оповестяването на пандемията превозвачите се отхвърлиха да обслужват линиите до Кацелово, Широково, Острица, Каран Върбовка и Пепелина поради дребния пътникопоток и загубите, които търпят всекидневно. Проблемът продължава да стои неуреден, а компаниите не желаят да поемат курсовете, тъй като активността не се субсидира. Селата са дребни и в тях живеят най-вече възрастни хора, множеството от които са сами, защото децата им са пръснати по градовете. Населението общо в петте обитаеми места наброява малко над 1000 души. Пенсионерите се оправят кой както може и търсят близки, когато им се наложи да отидат до Русе. „ С медикаментите някак си е решен казусът. Три пъти в седмицата идва доктор в Кацелово и носи с книжките предписаните лекарства. Но в случай че по някаква друга работа би трябвало да се отиде до регионалния център, тогава се търси прочут с лек автомобил “, изясни пред „ Телеграф “ кметът на Кацелово Владимир Витанов.
Владимир Симеонов
Все по-рядко автобуси пътуват до отдалечените села в Пиринския край. А за някои селища рейсът е събитие. В община Сандански някои високопланински села виждат автобус един път в седмицата. В село Пирин, което е най-далече от града – на 50 километра, имат този шанс цели два пъти седмично. „ При нас рейс идва единствено в понеделник – заран и вечер, и в петък вечерта. Всеки си прави проект да върви до Сандански, в случай че му се постанова, за понеделник. Другите дни автобус няма. В петък рейсът вози наши съселяни, които идват тук единствено през уикенда “, сподели за „ Телеграф “ кметът на село Пирин – Георги Влахов. Тук живеят към стотина души непрекъснато, множеството са възрастни хора, които по-рядко пътуват. Те са удовлетворени и на този график на автобусите – малко, само че от сърце. През останалите дни от седмицата разчитат на транспорт с леки коли – возят ги или техни съселяни, или техни родственици, които идват от града.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ