Day Tripper — когато The Beatles влязоха в битката на рифовете
60-те години на предишния век бяха време на огромно съревнование с рифове. Рой Орбисън, The Rolling Stones и The Kinks имаха шлагери с песни, водени от убийствени китарни рифове. Бийтълс се състезаваха между тях. Три дни след записа на „ Paperback Writer “ на Paul McCartney, Fab Four се върнаха в студиото на 16 октомври 1965 година, с цел да запишат „ Day Tripper “ на Джон Ленън, който има един от най-закачливите и най-покрити рифове на всички времена.
Започвайки от Ми и преминавайки към Ла за втория куплет, рифът лежи елементарно под ръцете на китариста, нотите се извиват и размотаващ се над два такта с съвсем нито една повторена нота (оттук и необикновената му мелодичност). Аранжиментът на Бийтълс изстисква оптималната драма от песента, с избухливите осъществявания на барабани на Ринго Стар и вълнуващо разтресен тамбурин, засилващ вълнението.
Куплетът и припевът са прислужници на рифа, покривайки здравия му скелет с шеговити, натоварени с подмятания реплики, които издават въздействието на Боб Дилън, който з...
Прочетете целия текст »
