Под 20% от служителите у нас имат нужната дигитална компетентност
60% от предприятията в България смятат, че имат ниско и ли умерено ниско равнище на цифровизация , 32% - умерено високо, а 8% - високо равнище на цифровизация (8%).
Това демонстрират резултатите от извършените разбори и изследвания в границите на план " Готови за цифрова промяна ", реализиран от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и обществената политика и КНСБ. Проучването е осъществено посредством онлайн платформа за проучване, като в проучването са обхванати 1460 респонденти от 103 предприятия в 16 стопански действия (сектори).
Само 19% от участниците в проучването покриват изискваното равнище на цифрова подготвеност за заеманата от тях основна служба.
Източник:
С ниско равнище на цифровизация се дефинират максимален брой предприятия в хранително-вкусовата и преработвателната индустрия. Като релативно високо дефинират равнището си на цифровизация най-вече предприятия от секторите: произвеждане на ел. съоръжения; произвеждане на съществени химични вещества; бои и лакове; произвеждане на хартия и картон; търговия на едро и дребно; хотелиерство и ресторантьорство.
По-големите предприятия и тези с задгранично присъединяване са с по-високо равнище на цифровизация спрямо по-малките. Дългосрочни тактики за дигитален преход и цифрова промяна, имат 23% от изследваните предприятия.
Неработещи и неучащи са 15% от българските младежи
Национален статистически институт разгласява статистика за работната мощ през 2022г.
Дефицити в цифровите умения
Анализът на действителните цифрови умения демонстрира, че равнищата на предлаганите общи и характерни умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се следи най-много при общите умения, до момента в който при характерните разликите са по-малки.
Недостиг на общи умения се регистрира най-вече в следните области на цифрова подготвеност (DigComp): " Грамотност, обвързвана с информация и данни " (оценяване и ръководство на данни, информация и цифрово съдържание); " Комуникация и съдействие " (взаимодействие и съдействие посредством цифрови технологии); " Безопасност " (защита на устройства, отбрана на персонални данни и поверителност); " Решаване на проблеми " (идентифициране на потребностите и софтуерни решения, идентифициране на пропуски в цифровата компетентност).
Недостиг на характерни умения е регистриран при: работа с е-таблици и бази от данни; работа със профилиран програмен продукт и системи; работа с облачни технологии; потребление на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за връзка и решение на проблеми с далечен достъп; задаване на тактики за дигитализация; изследване на пазарния капацитет посредством цифрови средства; реализиране на продажби по електронен път и други
В учебните заведения - от разсъдък към изкуствен интелект
Учители затруднени от цифровизация и " основаване на изкуствен интелект "
Причини за усложнения на предприятията във връзка с по-нататъшното въвеждане на нови цифрови технологии
Недостатъчните средства за вложение в цифровизация (79%), неналичието на дълготрайна тактика (69%) и незадоволителна подготовка и умения на чиновниците (68%) са трите водещи бариери пред въвеждането на нови цифрови технологии в предприятията, демонстрира изследването на БСК. Сред пречките пред бъдещата цифровизация са още незадоволителната зрялост на употребяваните технологии (61%), психически бариери у чиновниците (55%) и налагаща се смяна в бизнес моделите и системите за ръководство (49%). За 42% от участниците в изследването дигитализацията не е измежду настоящите цели на компанията, която съставляват.
Психологическите бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии
Безпокойство за липса на познания, умения и опит (69%), липса на информация за изгодите и резултатите от дигитализацията (61%) и тревога за способността да отговорят на новите условия (61%) са водещите три психически бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии. За 54% от участниците в анкетата преграда е страхът от незнайното, а 51% се тормозят от нуждата от полагане на спомагателни старания. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48% от участниците в изследването, а съмнение към новите технологии изпитват 39%. 38% от интервюираните считат, че измежду психическите бариери е незаинтересоваността и неналичието на мотивация, а съгласно 33% това е стремежът към непоклатимост и запазване на статуквото. Заплаха за персоналните ползи и известност виждат 23% от участниците в изследването, а 15% показват неналичието на визия за бъдещото положение на предприятието.
Министри и президент желаят " цялостна цифровизация на образованието "
Медиите обаче нямаха право да участват на представянето на " транспарантното въвеждане на съвременно съоръжение в учебните заведения "
Използвани и планувани за внедряване в предприятията технологии
Повечето от интервюираните предприятия показват, че употребяваните от тях цифрови технологии са датчици за вписване на информация (77%), системи за обмисляне на ресурсите в предприятието - ERP (70%) и системи за ръководство на взаимоотношенията с клиентите - CRM (69%). Сравнително висок е процентът и на употребяващите мобилни приложения (65%), облачни калкулации (59%) и цифрова съгласуваност и/или Интернет на нещата (51%). 42% от интервюираните заявяват, че употребяват програмен продукт и системи за киберсигурност, а 36% - киберфизични системи. Роботи в активността си употребяват 15% от интервюираните, а 3D принтирането е измежду софтуерната осигуреност на едвам 7% от фирмите.
Най-голям интерес за предприятията съставляват системите за киберсигурност - 45% от интервюираните възнамеряват да влагат в такова съоръжение. Цифровата съгласуваност и/или Интернет на нещата, както и киберфизичните системи са част от бъдещите вложения на 40% от участниците в изследването. На последващо място по капиталов интерес се подреждат облачните калкулации (38%), роботите (37%) и мобилните приложения (30%). Всеки пети възнамерява да влага в ERP (21%), ERM (20%) или датчици за регистрация на информация (19%), а 3D принтирането е в областта на интерес на едвам 11% от участниците в изследването.
Спестили сме 102 хиляди работни дни с е-данъците
С 50% се усилват подадените данъчни заявления по електронен път
Основни заключения и рекомендации на база на резултатите от проучването
Преобладаващата част от предприятията в 16-те бранша, изключително дребните и междинни предприятия (МСП), не са задоволително готови и изостават в реализирането на цифровия преход.
Над 90% от работните места изискват характерни типове цифрови умения. В същото време, съществуват обилни пропуски в цифровите умения на работната мощ.
В резултат на пандемията е остър към този момент съществуващият дефицит на умения в региона на цифровите технологии, и са налице нови неравенства, защото доста хора не разполагат с нужното равнище на цифрови умения или заемат работни места в предприятия, които изостават в цифровизацията.
Отчита се нужда фокусът да се насочи освен към технологиите, а и към хората (управление на смяната и прехода, минимизиране на бариерите, мотивация).
България се изкачи с 4 позиции в Световната ранглиста за цифрова конкурентноспособност
Страната ни заема 48-о място от 63 страни
Експертите извеждат няколко съответни стъпки, които би трябвало да се подхващат във връзка с установените проблеми:
Нова тактика за уменията, групови дейности и активизиране на институциите, бизнеса, обществените сътрудници, заинтригуваните страни за осъществяване на задачите и рекомендациите в Европейската стратегия за уменията (2020 - 2027). Трябва да се сътвори на практика механизми за гарантиране правото на хората да развиват своите умения през целия си живот в среда, в която непрекъснатото учене се е трансформирало в норма. Подобряване на системите за разбор и прогнозиране за цифровите уменията и превръщането им в основата на стратегиите за образование, подготовка и преквалификация. Прогнозиране на бъдещите трендове и по-задълбочено обмисляне и консолидиране на дигитализацията в корпоративните тактики. Задълбочен разбор на бариерите към придобиване на STEM квалификации в младежите и предприемане на ограничения за повишение привлекателността на специалностите и професионалното обучение и образование (ПОО) в тази област. Ориентиране на ПОО и висшето обучение към бъдещето. Интегриране на формалното и неофициалното обучение и образование. Развиване на гъвкави и адаптивни мрежи от микроквалификации и микрокредити за придобиване и валидиране на цифрови компетентности. Финансова поддръжка и действителни тласъци за работодателите, изключително МСП, с цел да се обезпечи редовно интензивно фирмено образование за справяне с дефицита на умения в региона на ИКТ. Насърчаване на съдействието, сдружаването и активизирането на частните вложения в построяването на секторни и районни мрежи, клъстери, центрове за цифрови нововъведения и развиване на цифрови умения. Насърчаване на съдействието сред поколенията на работното място, поощряване на трансверсалното (свързващото) менторство и " цифровото доброволчество ".
КНСБ се надява парите за цифрови умения да не се похабят с една ръка
До 5 години ще имаме към 500-600 млн. лева за цифрови умения
Проектът е финансиран със средства от Оперативна стратегия " Развитие на човешките запаси " 2014-2020 и цели повишение на характерните цифрови умения на работната мощ в 16 стопански действия и поддейности по Класификация на икономическите действия (КИД) 2008. Резултатите от изследването по плана са систематизирани от секторни комисии с присъединяване на 150 мениджъри, експерти " Човешки запаси ", представители на обществените сътрудници и просветителни институции . На база на резултатите от изследването са направени 16 секторни отчета за положението и потребностите от развиване на цифровите умения на работната мощ.
Това демонстрират резултатите от извършените разбори и изследвания в границите на план " Готови за цифрова промяна ", реализиран от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и обществената политика и КНСБ. Проучването е осъществено посредством онлайн платформа за проучване, като в проучването са обхванати 1460 респонденти от 103 предприятия в 16 стопански действия (сектори).
Само 19% от участниците в проучването покриват изискваното равнище на цифрова подготвеност за заеманата от тях основна служба.
Източник:
С ниско равнище на цифровизация се дефинират максимален брой предприятия в хранително-вкусовата и преработвателната индустрия. Като релативно високо дефинират равнището си на цифровизация най-вече предприятия от секторите: произвеждане на ел. съоръжения; произвеждане на съществени химични вещества; бои и лакове; произвеждане на хартия и картон; търговия на едро и дребно; хотелиерство и ресторантьорство.
По-големите предприятия и тези с задгранично присъединяване са с по-високо равнище на цифровизация спрямо по-малките. Дългосрочни тактики за дигитален преход и цифрова промяна, имат 23% от изследваните предприятия.
Неработещи и неучащи са 15% от българските младежи
Национален статистически институт разгласява статистика за работната мощ през 2022г.
Дефицити в цифровите умения
Анализът на действителните цифрови умения демонстрира, че равнищата на предлаганите общи и характерни умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се следи най-много при общите умения, до момента в който при характерните разликите са по-малки.
Недостиг на общи умения се регистрира най-вече в следните области на цифрова подготвеност (DigComp): " Грамотност, обвързвана с информация и данни " (оценяване и ръководство на данни, информация и цифрово съдържание); " Комуникация и съдействие " (взаимодействие и съдействие посредством цифрови технологии); " Безопасност " (защита на устройства, отбрана на персонални данни и поверителност); " Решаване на проблеми " (идентифициране на потребностите и софтуерни решения, идентифициране на пропуски в цифровата компетентност).
Недостиг на характерни умения е регистриран при: работа с е-таблици и бази от данни; работа със профилиран програмен продукт и системи; работа с облачни технологии; потребление на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за връзка и решение на проблеми с далечен достъп; задаване на тактики за дигитализация; изследване на пазарния капацитет посредством цифрови средства; реализиране на продажби по електронен път и други
В учебните заведения - от разсъдък към изкуствен интелект
Учители затруднени от цифровизация и " основаване на изкуствен интелект "
Причини за усложнения на предприятията във връзка с по-нататъшното въвеждане на нови цифрови технологии
Недостатъчните средства за вложение в цифровизация (79%), неналичието на дълготрайна тактика (69%) и незадоволителна подготовка и умения на чиновниците (68%) са трите водещи бариери пред въвеждането на нови цифрови технологии в предприятията, демонстрира изследването на БСК. Сред пречките пред бъдещата цифровизация са още незадоволителната зрялост на употребяваните технологии (61%), психически бариери у чиновниците (55%) и налагаща се смяна в бизнес моделите и системите за ръководство (49%). За 42% от участниците в изследването дигитализацията не е измежду настоящите цели на компанията, която съставляват.
Психологическите бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии
Безпокойство за липса на познания, умения и опит (69%), липса на информация за изгодите и резултатите от дигитализацията (61%) и тревога за способността да отговорят на новите условия (61%) са водещите три психически бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии. За 54% от участниците в анкетата преграда е страхът от незнайното, а 51% се тормозят от нуждата от полагане на спомагателни старания. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48% от участниците в изследването, а съмнение към новите технологии изпитват 39%. 38% от интервюираните считат, че измежду психическите бариери е незаинтересоваността и неналичието на мотивация, а съгласно 33% това е стремежът към непоклатимост и запазване на статуквото. Заплаха за персоналните ползи и известност виждат 23% от участниците в изследването, а 15% показват неналичието на визия за бъдещото положение на предприятието.
Министри и президент желаят " цялостна цифровизация на образованието "
Медиите обаче нямаха право да участват на представянето на " транспарантното въвеждане на съвременно съоръжение в учебните заведения "
Използвани и планувани за внедряване в предприятията технологии
Повечето от интервюираните предприятия показват, че употребяваните от тях цифрови технологии са датчици за вписване на информация (77%), системи за обмисляне на ресурсите в предприятието - ERP (70%) и системи за ръководство на взаимоотношенията с клиентите - CRM (69%). Сравнително висок е процентът и на употребяващите мобилни приложения (65%), облачни калкулации (59%) и цифрова съгласуваност и/или Интернет на нещата (51%). 42% от интервюираните заявяват, че употребяват програмен продукт и системи за киберсигурност, а 36% - киберфизични системи. Роботи в активността си употребяват 15% от интервюираните, а 3D принтирането е измежду софтуерната осигуреност на едвам 7% от фирмите.
Най-голям интерес за предприятията съставляват системите за киберсигурност - 45% от интервюираните възнамеряват да влагат в такова съоръжение. Цифровата съгласуваност и/или Интернет на нещата, както и киберфизичните системи са част от бъдещите вложения на 40% от участниците в изследването. На последващо място по капиталов интерес се подреждат облачните калкулации (38%), роботите (37%) и мобилните приложения (30%). Всеки пети възнамерява да влага в ERP (21%), ERM (20%) или датчици за регистрация на информация (19%), а 3D принтирането е в областта на интерес на едвам 11% от участниците в изследването.
Спестили сме 102 хиляди работни дни с е-данъците
С 50% се усилват подадените данъчни заявления по електронен път
Основни заключения и рекомендации на база на резултатите от проучването
Преобладаващата част от предприятията в 16-те бранша, изключително дребните и междинни предприятия (МСП), не са задоволително готови и изостават в реализирането на цифровия преход.
Над 90% от работните места изискват характерни типове цифрови умения. В същото време, съществуват обилни пропуски в цифровите умения на работната мощ.
В резултат на пандемията е остър към този момент съществуващият дефицит на умения в региона на цифровите технологии, и са налице нови неравенства, защото доста хора не разполагат с нужното равнище на цифрови умения или заемат работни места в предприятия, които изостават в цифровизацията.
Отчита се нужда фокусът да се насочи освен към технологиите, а и към хората (управление на смяната и прехода, минимизиране на бариерите, мотивация).
България се изкачи с 4 позиции в Световната ранглиста за цифрова конкурентноспособност
Страната ни заема 48-о място от 63 страни
Експертите извеждат няколко съответни стъпки, които би трябвало да се подхващат във връзка с установените проблеми:
Нова тактика за уменията, групови дейности и активизиране на институциите, бизнеса, обществените сътрудници, заинтригуваните страни за осъществяване на задачите и рекомендациите в Европейската стратегия за уменията (2020 - 2027). Трябва да се сътвори на практика механизми за гарантиране правото на хората да развиват своите умения през целия си живот в среда, в която непрекъснатото учене се е трансформирало в норма. Подобряване на системите за разбор и прогнозиране за цифровите уменията и превръщането им в основата на стратегиите за образование, подготовка и преквалификация. Прогнозиране на бъдещите трендове и по-задълбочено обмисляне и консолидиране на дигитализацията в корпоративните тактики. Задълбочен разбор на бариерите към придобиване на STEM квалификации в младежите и предприемане на ограничения за повишение привлекателността на специалностите и професионалното обучение и образование (ПОО) в тази област. Ориентиране на ПОО и висшето обучение към бъдещето. Интегриране на формалното и неофициалното обучение и образование. Развиване на гъвкави и адаптивни мрежи от микроквалификации и микрокредити за придобиване и валидиране на цифрови компетентности. Финансова поддръжка и действителни тласъци за работодателите, изключително МСП, с цел да се обезпечи редовно интензивно фирмено образование за справяне с дефицита на умения в региона на ИКТ. Насърчаване на съдействието, сдружаването и активизирането на частните вложения в построяването на секторни и районни мрежи, клъстери, центрове за цифрови нововъведения и развиване на цифрови умения. Насърчаване на съдействието сред поколенията на работното място, поощряване на трансверсалното (свързващото) менторство и " цифровото доброволчество ".
КНСБ се надява парите за цифрови умения да не се похабят с една ръка
До 5 години ще имаме към 500-600 млн. лева за цифрови умения
Проектът е финансиран със средства от Оперативна стратегия " Развитие на човешките запаси " 2014-2020 и цели повишение на характерните цифрови умения на работната мощ в 16 стопански действия и поддейности по Класификация на икономическите действия (КИД) 2008. Резултатите от изследването по плана са систематизирани от секторни комисии с присъединяване на 150 мениджъри, експерти " Човешки запаси ", представители на обществените сътрудници и просветителни институции . На база на резултатите от изследването са направени 16 секторни отчета за положението и потребностите от развиване на цифровите умения на работната мощ.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ