2,4 млн. души живеят с артериална хипертония, но само 18% контролират кръвното си
60.7% от всички смъртни случаи през 2024 година са в следствие от сърдечносъдови болести, до момента в който в множеството от европейски страни и Съединени американски щати смъртността е на половина. Това заяви ръководителят на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) и шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Александровска “ проф. Кирил Карамфилов на конференция през днешния ден във връзка Световния ден на придържането към лечението.
„ Основните убийци на българското население са артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето и инсултът, като водещо значение имат неконтролираните рискови фактори поради липса на предварителна защита, мъчно диагностициране, късно диагностициране и неоптимално лекуване. Трябва да се означи и фактът, че в България сърдечно-съдовата смъртност е два пъти по-висока от онкологичната смъртност “, сподели още той и добави, че смъртността е единствено единият аспект на казуса, а другият е инвалидизацията.
„ С артериална хипертония в България живеят близо 2,4 млн. души или 45% от трудоспособното население от 29 до 79-годишна възраст. Едва 18% от тях са постигнали надзор на кръвното си, а за постигане на цел 50% надзор са нужни още почти 621 000 дейно лекувани пациенти - по тази причина придържането към лечението, опростените режими и поредното следене са сериозни. Ефективният надзор е приемане на медикаменти, потвърдили успеваемостта си. Изключително значимо е придържането към назначената терапия или както гласи слоганът на днешния ден – не пропускай през днешния ден терапия, с цел да има на следващия ден “, сподели още проф. Карамфилов.
Председателят на Българската лига по хипертония и шеф на отделението по кардиология в УМБАЛ „ Св. Анна “ проф. Арман Постаджиян акцентира, че хипертонията е световен проблем, като в света 10,9 млн. са смъртните случаи на година, за които се счита, че се дължат на високо кръвно налягане. По думите му скрининговите акции са от извънредно значение поради ранното разкриване, изписване и придържането към лечението.
„ Множество от пациентите знаят, че имат високо кръвно налягане, а 85% споделят, че се придържат към лечението, само че фактически половината се придържат към нея, което е извънредно незадоволително. Диагностиката и лекуването се правят добре, само че казусът е в контрола на лечението. Без ясно фокусиране в тези проблеми доста мъчно можем да чакаме смяна в индикаторите “, сподели проф. Постаджиян. Той добави, че е належащо да се ограничи резултатът на рисковите фактори, да се усъвършенства лекуването, а пациентите да се придържат към медикаментозната терапия.
„ Захарният диабет, затлъстяването, хипертонията, дислипидемията се откриват по едно и също време у пациентите ни главно след 50-годишната им възраст и тези положения би трябвало да се лекуват по едно и също време “, съобщи ендокринологът в Александровска болница, учител към МУ-София и член на Управителния съвет на Българското сдружение по ендокринология проф. Михаил Боянов.
„ Ако не се лекуват по едно и също време, се появява пробив, който се демонстрира или като инфаркт, или като инсулт. Лечението на коморбидните положения постанова банкет на голям брой лекарства, които се пият цялостен живот. Към тях няма пристрастяване, само че даже при нормализиране на индикаторите лечението не би трябвало да се стопира “, сподели проф. Боянов. Той акцентира, че би трябвало да се увеличи реимбурсацията на комбинираните таблетки, защото по този метод ще бъде понижен броят на таблетките, които пациентът би трябвало да приема дневно.
Проф. Боянов разяснява данни от интернационално изследване, в което са взели участие 3200 българи. Данните демонстрират, че нормално пациентът е на 67 година, 80% са със затлъстяване, повече от половината имат хипертония, а една трета към този момент са претърпели сърдечносъдов случай. По думите на проф. Боянов най-хубав надзор измежду болесттите има върху диабета.
Отговорността за скрининг е на персоналните лекари, защото пациентите най-често посещават тях, сподели общопрактикуващият доктор доктор Станимир Качешмаров. „ Ние би трябвало да ги наблюдаваме за главните рискови фактори и да обсъждаме с тях по какъв начин и дали се придържа към назначената терапия “, добави той.
По думите на доктор Качешмаров периодическият скрининг и профилактичните прегледи биха съдействали за ранна диагностика на хипертонията, съответно лекуване и следене. „ Важно е пациентът да познава стойностите на артериалното си налягане. Ако те са по-високи от 140/90, би трябвало той да посети персоналния си доктор. Немалка част от апаратите за премерване на кръвно налягане обаче не са валидирани и няма гаранция, че демонстрират правилни стойности. Трябва да се употребяват валидирани устройства “, акцентира общопрактикуващият доктор.
Д-р Генчо Арабаджиев, кардиолог с над 20 години клиничен опит, деен участник в начинания за повишение на информираността по отношение на артериалната хипертония и сърдечносъдови болести, съобщи, че би трябвало да се фокусираме в битката против високия сърдечносъдов риск, като не можем да променим пола и възрастта на пациентите, само че може да се трансформират тютюнопушенето, хипертонията, дислипидемията, затлъстяването, добави той. „ Има данни, че колкото по-рано стартира лечението на хипертонията, толкоз по-нисък е рискът от сърдечносъдов случай. Апелът ми към пациентите е да се придържат към назначената им терапия. Важна е и вторичната профилактика “, сподели той.
Деканът на Фармацевтичния факултет на МУ-София и ръководител на Българското научно сдружение по фармация проф. Георги Момеков сподели, че нацията ни е коморбидна, а медианната възраст е малко над 40 години. „ Нерядко българите стигат до терапия на късен стадий, като всичко това води до лекуване с голям брой медикаменти. Ако таблетките се съберат в една, това би улеснило пациента и придържането към лечението “, сподели още проф. Момеков.
Според изследване 12% от пациентите изобщо не извършват предписаната рецепта, други 12% купуват лекарството, прочитат листовката му и се отхвърлят да го одобряват, сподели проф. Иван Груев, зам.-директор на НМТБ „ Цар Борис III “, експерт по превантивна и спортна кардиология и определен ръководител на ДКБ за мандат 2026–2028.
„ В края на първата година единствено половината пациенти се придържат към предписаната терапия. Рисковите фактори са лесни за отбягване и са постижими цели, само че би трябвало да е ангажирано цялото общество. Имаме потребност от национална акция за повишение на информираността. Разработваме народен кардиологичен проект, само че той би могъл да се осъществя единствено с поддръжка на управляващите и на обществото “, сподели проф. Груев.
По думите му опазването на здравето ни е доста налично, само че реимбурсната система е адресирана към лечение на заболявания, а не към тяхното попречване. Проф. Груев прикани хората да употребяват опцията за профилактичните прегледи и проучвания, които им се поставят годишно.
Експертите подчертаха, че задачата на Световния ден за придържане към лечението е да се адресират непосрещнатите потребности в предварителната защита и лекуването на артериалната хипертония (скрининг, оценка на риска, опростяване на терапията); да се увеличи информираността за значимостта на придържането към предписаните лекарства и да се подчертае нуждата от Национален кардиологичен проект с ясно институционално ангажиране и измерими знаци.
„ Основните убийци на българското население са артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето и инсултът, като водещо значение имат неконтролираните рискови фактори поради липса на предварителна защита, мъчно диагностициране, късно диагностициране и неоптимално лекуване. Трябва да се означи и фактът, че в България сърдечно-съдовата смъртност е два пъти по-висока от онкологичната смъртност “, сподели още той и добави, че смъртността е единствено единият аспект на казуса, а другият е инвалидизацията.
„ С артериална хипертония в България живеят близо 2,4 млн. души или 45% от трудоспособното население от 29 до 79-годишна възраст. Едва 18% от тях са постигнали надзор на кръвното си, а за постигане на цел 50% надзор са нужни още почти 621 000 дейно лекувани пациенти - по тази причина придържането към лечението, опростените режими и поредното следене са сериозни. Ефективният надзор е приемане на медикаменти, потвърдили успеваемостта си. Изключително значимо е придържането към назначената терапия или както гласи слоганът на днешния ден – не пропускай през днешния ден терапия, с цел да има на следващия ден “, сподели още проф. Карамфилов.
Председателят на Българската лига по хипертония и шеф на отделението по кардиология в УМБАЛ „ Св. Анна “ проф. Арман Постаджиян акцентира, че хипертонията е световен проблем, като в света 10,9 млн. са смъртните случаи на година, за които се счита, че се дължат на високо кръвно налягане. По думите му скрининговите акции са от извънредно значение поради ранното разкриване, изписване и придържането към лечението.
„ Множество от пациентите знаят, че имат високо кръвно налягане, а 85% споделят, че се придържат към лечението, само че фактически половината се придържат към нея, което е извънредно незадоволително. Диагностиката и лекуването се правят добре, само че казусът е в контрола на лечението. Без ясно фокусиране в тези проблеми доста мъчно можем да чакаме смяна в индикаторите “, сподели проф. Постаджиян. Той добави, че е належащо да се ограничи резултатът на рисковите фактори, да се усъвършенства лекуването, а пациентите да се придържат към медикаментозната терапия.
„ Захарният диабет, затлъстяването, хипертонията, дислипидемията се откриват по едно и също време у пациентите ни главно след 50-годишната им възраст и тези положения би трябвало да се лекуват по едно и също време “, съобщи ендокринологът в Александровска болница, учител към МУ-София и член на Управителния съвет на Българското сдружение по ендокринология проф. Михаил Боянов.
„ Ако не се лекуват по едно и също време, се появява пробив, който се демонстрира или като инфаркт, или като инсулт. Лечението на коморбидните положения постанова банкет на голям брой лекарства, които се пият цялостен живот. Към тях няма пристрастяване, само че даже при нормализиране на индикаторите лечението не би трябвало да се стопира “, сподели проф. Боянов. Той акцентира, че би трябвало да се увеличи реимбурсацията на комбинираните таблетки, защото по този метод ще бъде понижен броят на таблетките, които пациентът би трябвало да приема дневно.
Проф. Боянов разяснява данни от интернационално изследване, в което са взели участие 3200 българи. Данните демонстрират, че нормално пациентът е на 67 година, 80% са със затлъстяване, повече от половината имат хипертония, а една трета към този момент са претърпели сърдечносъдов случай. По думите на проф. Боянов най-хубав надзор измежду болесттите има върху диабета.
Отговорността за скрининг е на персоналните лекари, защото пациентите най-често посещават тях, сподели общопрактикуващият доктор доктор Станимир Качешмаров. „ Ние би трябвало да ги наблюдаваме за главните рискови фактори и да обсъждаме с тях по какъв начин и дали се придържа към назначената терапия “, добави той.
По думите на доктор Качешмаров периодическият скрининг и профилактичните прегледи биха съдействали за ранна диагностика на хипертонията, съответно лекуване и следене. „ Важно е пациентът да познава стойностите на артериалното си налягане. Ако те са по-високи от 140/90, би трябвало той да посети персоналния си доктор. Немалка част от апаратите за премерване на кръвно налягане обаче не са валидирани и няма гаранция, че демонстрират правилни стойности. Трябва да се употребяват валидирани устройства “, акцентира общопрактикуващият доктор.
Д-р Генчо Арабаджиев, кардиолог с над 20 години клиничен опит, деен участник в начинания за повишение на информираността по отношение на артериалната хипертония и сърдечносъдови болести, съобщи, че би трябвало да се фокусираме в битката против високия сърдечносъдов риск, като не можем да променим пола и възрастта на пациентите, само че може да се трансформират тютюнопушенето, хипертонията, дислипидемията, затлъстяването, добави той. „ Има данни, че колкото по-рано стартира лечението на хипертонията, толкоз по-нисък е рискът от сърдечносъдов случай. Апелът ми към пациентите е да се придържат към назначената им терапия. Важна е и вторичната профилактика “, сподели той.
Деканът на Фармацевтичния факултет на МУ-София и ръководител на Българското научно сдружение по фармация проф. Георги Момеков сподели, че нацията ни е коморбидна, а медианната възраст е малко над 40 години. „ Нерядко българите стигат до терапия на късен стадий, като всичко това води до лекуване с голям брой медикаменти. Ако таблетките се съберат в една, това би улеснило пациента и придържането към лечението “, сподели още проф. Момеков.
Според изследване 12% от пациентите изобщо не извършват предписаната рецепта, други 12% купуват лекарството, прочитат листовката му и се отхвърлят да го одобряват, сподели проф. Иван Груев, зам.-директор на НМТБ „ Цар Борис III “, експерт по превантивна и спортна кардиология и определен ръководител на ДКБ за мандат 2026–2028.
„ В края на първата година единствено половината пациенти се придържат към предписаната терапия. Рисковите фактори са лесни за отбягване и са постижими цели, само че би трябвало да е ангажирано цялото общество. Имаме потребност от национална акция за повишение на информираността. Разработваме народен кардиологичен проект, само че той би могъл да се осъществя единствено с поддръжка на управляващите и на обществото “, сподели проф. Груев.
По думите му опазването на здравето ни е доста налично, само че реимбурсната система е адресирана към лечение на заболявания, а не към тяхното попречване. Проф. Груев прикани хората да употребяват опцията за профилактичните прегледи и проучвания, които им се поставят годишно.
Експертите подчертаха, че задачата на Световния ден за придържане към лечението е да се адресират непосрещнатите потребности в предварителната защита и лекуването на артериалната хипертония (скрининг, оценка на риска, опростяване на терапията); да се увеличи информираността за значимостта на придържането към предписаните лекарства и да се подчертае нуждата от Национален кардиологичен проект с ясно институционално ангажиране и измерими знаци.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ