Разпознахте ли го, любим певец на всички дами от 90те: Като дойдох студент в София имах 25 лв. за месеца. 6.50 беше стаята в общежитието, а купонът за стола 50 стотинки
„ 6 стотинки струваше и една шкембе супа, която с 2 филийки самун беше главната причина да устоявам финансово в София. Това е и главната причина в този момент да не хапвам шкембе супа, прекомерно доста съм изял “, спомни си артистът.
„ Когато пристигнах в София като студент в естрадния отдел на БДК разполагах единствено с 25 лева на месец. Общежитието беше 6.50. С останалите пари не можех да се храня даже на студентски стол, тъй като купонът за храна беше 0.50 ст. “ Въпреки компликациите той до ден сегашен е признателен на родителите си, с които постоянно е бил доста непосредствен.
„ Мога да кажа, че съм имал най-прекрасните родители на света. Те са ми дали всичко, от което е имало потребност едно дете, едно подрастващо момче. Израснах в едно прелестно семейство и доста бях завързан към моите родители. Много мъчно претърпях загубата на баща. Това беше 2018 година, когато просто пробвах да се неистина с живота посредством лекарите, които познавам, само че в един миг разбрах, че животът тегли чертата. Баща ми е живял един живот, цялостен с безкрайни компликации, небогати години. Това е поколението след Втората международна война, когато бедността е била ужасяваща. Баща ми си отиде на 87 години, аз още до ден сегашен не мога да отида до къщата ни в Полски Тръмбеш “, описа Маринов.
Певецът показа, че даже всяко скърцане на дюшемето или някаква ненужна порцеланова движимост, която стои на шкафа, всичко това е спомен, който го връща в години на смях, на наслада, на посетители, на другарства и най-много на отношението сред родителите му един към различен и към техните деца.
„ Моята майка живееше единствено поради децата си. Тя не беше виждала морето, не беше виждала нищо. И за мен няма по-добър човек от нея. Много ми беше мъчно. Когато си отиде тази година, разбрах, че в действителност светът към този момент не е същият. И в никакъв случай няма да бъде. Колкото и да отивам на гроба, колкото и да се упреквам от време на време дали съм съумял всичко да направя. Минава време, само че не забравяш, продължаваш да живееш с тъгата. Затова единственото, което може като утешение да кажеш, е, че са си отишли по пътя както би трябвало. Защото има случаи, в които родители изпращат децата си. И това е доста по-страшното. Много бързо върви всичко. Просто като момент ”, през сълзи описа Маринов.
В изявлението естрадният артист си спомни и по какъв начин е почнала кариерата му. Интересен факт е, че Веско не мечтаел да бъде музикант, а преподавател по литература или история.
„ Започнах да изучавам китара, последователно станах артист към оркестър, само че в никакъв случай не съм мислил, че ще стана професионален музикант, реализатор, че ще изучавам академична музика. Мечтата ми беше да стана преподавател – по литература или история. Играех и футбол в тима на Полски Тръмбеш “, споделя Маринов.
Съдбата обаче взема решение вместо него и поредност от случайности предопределят живота му.
„ Не можах да взема матурата по математика, което не ми даде опция да получа тапия дружно с другите и да аплайвам. Ако бях кандидатствал и бях взел тапия, целият ми живот щеше да тръгне по напълно различен път. Може би нямаше да срещна хората, които срещнах в казармата. Но всяко зло е за положително, както се споделя. Имах абитуриентски бал, само че нямах тапия. Не можех да я получа, защото имах двойка и трябваше да се явя на изправителен изпит, който беше в края на август. Взех математиката с отличен (3) “, сподели със смях любимецът на публиката и продължи:
„ И тогава към този момент нямаше къде да аплайвам и какво да върша. Само 20 дни по-късно ме взеха боец “.
Една от най-големите болки на Веселин е, че през днешния ден сантименталните хора, които претърпяват всичко прочувствено, не съумяват доста в живота.
„ Животът през днешния ден е злобен. Чувствата бяха в годините, когато аз израснах като младо момче. Хората тогава се обичаха. Женеха се по обич. Сега не е по този начин. Приятелствата към този момент са по-интереси. Това е нещото, което не ми дава доста вяра за бъдещето “, минорно съобщи Маринов.
На въпроса кой е най-трудният миг в живота му, Веско се замисля и дава отговор: „ Трудни моменти всеки изживява. Аз да вземем за пример прекосих през сложен интервал, когато боледувах от Ковид. Имаше една нощ, в която не се знаеше накъде ще тръгнат нещата. Първо се сещам за заболяванията. Имал съм и автомобилни произшествия. Дори и до през днешния ден на 5 юли виждам да направя курбан за здраве, тъй като тогава катастрофирах. Това е метод да благодаря, тъй като животът постоянно минава по тежки пътища “.
Без да се замисли обаче, артистът декларира, че най-важното за него е фамилията. „ Обичам фамилията си. Жена ми обичам, тъй като ми дава успокоение, дава ми уют. Моята щерка, която всеки ден виждам, че възпитанието, което сме? дали с майка?, е основата да стане един заслужен човек и жител. Работи си специалността, осъществя се, построява се. Зет ми също е ужасно момче. Обожавам внуците си. Имам и малко, само че същински другари “, споделя Маринов и добавя:
„ Ти би трябвало да изстрадаш живота, да намериш отговорите си по какъв начин да продължиш, а тогава идват и същинските другари. И в любовта е по този начин. Много постоянно се случва на младини да се обвържем поради моментните усеща. Иска ми се да върна обратно времето, с цел да поправя неточности, които съм направил, изключително в любовта. Но няма кой да ми даде тази опция. Затова ги употребявам като урок, единствено дето времето върви доста бързо “.
Инфо:РЕТРО.БГ
