6 ноември 1920 г. е ключова дата от историята на

6 ноември 1920 година е основна дата от историята на България. Днес се навършват  104 години от анексирането на Западните околности. Това се случва по силата на Ньойския кротичък контракт от 1919 година, сложил края на Първата международна война.

Ньойският кротичък контракт

След края на Първата международна война (1914-1918) страните-победителки от Антантата постановат на Централните сили система от контракти известна като „ Версайска система от контракти “. Изработени и подписани са 5 мирни контракта. Този, който се отнася до България, е подписан в Ньой на 27 ноември 1919 година

Съгласно Ньойският кротичък контракт, от България са откъснати Западните околности. Те съставляват територия с повърхност 1 555 кв. км. и население от 64 509 души, от които 54 750 са българи, 8 637 – власи, 549 – други и едвам 127 – сърби. Претенциите на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 година Кралство Югославия) са за градовете Видин, Кула, Белоградчик, Брезник, Трън, Радомир, Кюстендил, Петрич, Цариброд (дн. Димитровград) и Босилеград с прилежащите им землища. Сръбската страна претендира и за територията към град Струмица. Създадена е Междусъюзническа комисия, която тъкмо да дефинира следвоенната граница.

Накрато за 6 ноември 1920 година

В интервала от 6 до 8 ноември 1920 година сръбските войски подхващат значим ход, без да дочакат интернационалната комисия да дефинира тъкмо желаната от тяхното държавно управление военностратегическа граница с България. Тогава те окупират елементи от Царибродско, Босилеградско, Кулско и Трънско.

Сръбските войски окупират териториите към река Тимок, част от Трънско и околиите на Цариброд и Босилеград. Закрити са една българска гимназия, шест прогимназии и 45 църкви.

От България е откъсната територия от 1 545 кв. км повърхност с население 64 509 души. Начертаната граница разсича 25 български села. Сред тях са Груинци, Стрезимировци, Петачинци, Банкя (Трънска), Врабча, Долна Невля и други Границата разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, пътища, фамилии, родственици и другари.

Това кара българските жители да вземат съдбоносни решения. Над 30 000 наши сънародници емигрират в България. По-късно към 5 000 от тях емигрират в Западна Европа и Америка.

Източник: Българска телеграфна агенция