6 милиона сме. Колко деца можем да си позволим да

Диана Русинова: 6 милиона сме. Колко деца можем да си позволим да загубим?

„ 6 милиона сме. Колко деца можем да си позволим да загубим? ” Товапопита Диана Русинова от „ Европейския център за транспортни политики ” в предаването „ Още от деня ”.

Обществото би трябвало да поеме отговорност за гибелта на Сияна. Да си дадем ясна сметка, че с цялото си държание, сме позволили това да оставим пътищата си в едно безобразно положение и сме оставили водачите да вършат каквото си изискат. Най-вероятно е имало случаи, в които нещо сме премълчали или е имало случаи, в които е можело още неща да създадем, само че не сме ги създали, сподели още тя.

„ Първо би трябвало да се направи оценка на действителното положение на пътищата, да се направи бюджетиране, да се направи дълготрайна стратегия, по която да се поправят и строят пътища, да се задълбочи разбора по директивата на Европейски Съюз за безвредна инфраструктура. България е една от дребното страни, която не направи паспортизация на пътните знаци, последваща стъпка е подновяването на пътния парк, съоръжение на коли за спешна помощ и битката с пияни и дрогирани водачи, както и бързо правораздаване. Най-големият проблем е арогантността на пътя ”, изясни Диана Русинова.

Споделянето на тъгата е нещо обикновено и човешко, което би трябвало да изразим и да подкрепим всички фамилии, изгубили непосредствен при безразсъден пътен случай.

По-съществената роля на жителите е да желаяме правото ни на пътна сигурност да бъде предпазено от страната, добави специалистът.

„ Много пъти се питах би трябвало ли да има оставки? По-скоро сега по-отговорното е да желаяме тези хора, които имат желанието да са там, да си свършат работата. Важното и значителното нещо в този миг е да желаяме да имаме естествени пътища ”, уточни тя.

Тази права не е в положително експлоатационно положение. Това е път, който не е виждал добра поддръжка от прекомерно дълго време.

Наистина би трябвало да поговорим за това какви са критериите, по които оценяваме една пътна права. Аз предизвиквам обществото да си даде ясна сметка, че в последните 4 години действителна поддръжка на пътищата от републиканската пътна инфраструктура нямаше. Имаше зимно поддържане, тъй като не можем да останем без него. Отговорен, съгласно Закона за придвижване по пътищата, преди всичко е държавното управление, на второ – министърът на районното развиване и благоустройството, на трето, като бюджетен разпоредник – АПИ. Не мога да посоча съответно лице, тъй като за 4 години те се смениха доста. За тези 4 години пътищата бяха изоставени без каквато и да било поддръжка. Трябва да се почиства растителността, да се ревизира пътната маркировка, най-лошото е кърпенето на дупки, изясни Русинова.

По думите ѝ би трябвало да се направи промяна и пътищата да се създадат по този начин, че на тях да не умират хора.

Няма нито една институция, която да си прави работата. Ние доста държим на партньорството с страната, само че такова няма. Държавна политика е да се оправдаваме и да не вършим нищо, означи представителят на „ Европейския център за транспортни политики “.

Русинова прикани: „ Трябва да спрем с обвиняванията и да седнем да намерим действителни решения. Аз и моите сътрудници ще обследваме сектора и ще дадем съответни оферти по какъв начин да се оправят нещата. Моля министъра на районното развиване да каже къде е казусът и за какво не можем да построим Автомагистрала „ Хемус ”. Трябва да я построим. Не може Северна България да няма автомагистрала, минава се през села. Това е пътен тероризъм ”. „ Нека да забележим къде са тези чували с пари и да забележим къде е повода да не се строи. Нека виновните да излязат, да погледнат родителите на починали на пътя и да им кажат, че децата им са умрели, тъй като няма пари ”, уточни тя.